Извинявам се на националната аудитория, че ще предложа тема от един конкретен град, па макар и той да е София, но ми се струва, че тенденциите и изводите са универсални.

Носи се мълва, че неофициално София вече е достигнала три милиона. Дори с невъоръжено око може да се види, че около една четвърт от автомобилите по улиците са с регистрация от други населени места. Това не са туристи и гости на столицата, а столичани, които живеят и работят тук, но плащат данъците на колите си другаде. Но дори и без тези данъци милионите сравнително нови столичани харчат парите си в града и това е хубаво, защото градът богатее.

Заедно с града богатее и неговата община, чийто бюджет тази година е около милиард и половина. Това е чудесно. Една интелигентна и цивилизована управа може да направи много, да заслужи любовта и уважението на гражданите и пак да тури нещо настрана, без някой да забележи. Но в нашия случай не е така. В нашия случай колкото е по-добре финансово общината, толкова по-невъздържани са апетитите. И толкова по-ясно се вижда в кои сектори са силни нейните фирми-касички.

Ето например озеленяването. Откакто г-жа Фандъкова стана кметица, София е като висящите градини на Семирамида – непрекъснато нещо се озеленява и преозеленява: ваят се гигантски гербове на София от цветя; бучат се клечки и фиданки на всяка педя трева; от уличните лампи преливат кашпи с каскадни петунии; по паркове и градини се тъкат шарени черги от цветя, в сравнение с които градинката на Гергана от „Извора на белоногата“ е като безрадостна прерия; в НДК цветята се изкореняват съвсем живи няколко пъти годишно (взимал съм си за своята градина от купищата изхвърлени растения), за да се заменят с нови, а лалетата се внасят от Холандия; от една цяла улица изсякоха здравите акации, за да посадят до грозните им пънове нови малки акацийки – треперя да не се случи същото и с липите по моята улица. Където се появи някакво ново градско пространство – градинка, спирка на метрото или нещо друго – веднага дотърчават цветарите и го удавят в злак. Ето защо мнозина подозират, че г-жа Фандъкова има близък роднина цветар.

Но изглежда семейството ѝ е по-голямо и в него освен цветар има и плочкаджия. Напоследък общината изглежда полудяла на тема настилки. От години ни тормозят с ремонти на улици. Държаха „Солунска“ затворена с месеци, за да избият здравия асфалт и да го сменят с павета, като при това намалиха наполовина местата за паркиране. Защо павета? За по-културно и автентично? Ако е заради това, то калдъръмът е още по-ценно историческо наследство.

Наскоро махнаха загражденията от „Граф Игнатиев“ и столичната общественост се олюля от разкрилата се гледка: по улицата сякаш са вилнели пияни трудоваци – криви и разместени плочки, наредени като от циклопи, зеят дупки, запълнени с павета или оставени просто да зеят, премахнати тротоари – грозота. Ужасяващото е, че подобна съдба се готви и на градинките при „Кристал“ и около „Св. Седмочисленици“. И там смятат да изкъртят ужасния, неестетичен, некултурен и неисторически (макар и съвсем здрав) асфалт и да извикат Плочкаджията! Вероятно, когато Плочкаджията свърши и заплеска фугите с циклопската си лопата, ще разцъфти и Цветарят, за да окъпе всичко в зеленина и багри.

Очевидни и дразнещи са две неща: 1. Споменатите и още много повече неспоменати дейности са видимо ненужни – нито отстраняват някаква авария, нито подобряват нещо, следователно се правят само за да се усвоят пари, при това се правят евтино и некадърно; 2. Усвояват се много повече пари, отколкото се влагат в ненужните и безсмислени дейности. Ако не беше първото, можеше и да си позатворим очите за второто, ама така е малко дебелашко...

А общинските фирми? Достатъчно е да споменем само две: любимите на всички „Топлофикация София“ ЕАД и „Център за градска мобилност“ ЕООД в частта му „Паркиране и гаражи“.

"Топлофикация" е може би единственото търговско дружество на света, което ти доставя услугите си насила и те принуждава чрез държавата да ги плащаш дори когато не ти ги доставя. Уникално! "Топлофикация" те принуждава да плащаш енергия, която твърди, че е доставила донякъде си, но която не е стигнала до теб. Това е все едно да излея цистерна с мляко на мегдана в селото и после да тръгна по къщите да хлопам за пари. И то не просто да тръгна, ами да тръгна с полицай и съдия.

Другият хит – „Паркиране и гаражи“, дето стопанисва сините и зелени зони, – те пък продават една и съща стока няколко пъти. Живееш в синя зона и си плащаш годишна винетка, за да паркираш пред дома си. Но продала ти веднъж пространството пред собствената ти къща, общината го продава и на друг, който свари да пусне SMS. За трети път го продава на онзи, който пожелае служебен абонамент. Освен това го ограничава с десетки инвалидни места, което може би е справедливо, защото със сигурност България е страната с най-много инвалиди на глава от населението или може би по-добре да кажем не „инвалиди“, а „бенефициенти на инвалидни пенсии“, защото мнозина от тях в действителност са атлети в завидна физическа форма. Общината предлага и частно инвалидно място (нещо средно между инвалидно място и служебен абонамент), което е за конкретен автомобил, чийто номер се изписва на знака, и което вероятно се продава на всеки платежоспособен атлет с ТЕЛК.

Освен всичко това в синята и зелената зона общината обособява и клетки за таксита. Не знам дали таксиметровите компании плащат нещо за това, или са успели да го извоюват чрез други механизми. Така или иначе има и такива клетки. Отбелязана е само първата, а за следващите 3-4 трябва сам да се досетиш. Ако не се досетиш – идва паякът (между другото съвсем наскоро са си купили чисто новички паяци – види се, бизнесът процъфтява).

Вдигането на колата ти с паяк е рекет и полицията е съучастник в него, като го узаконява. Частна фирма печели от отвличане на коли под неприкритата закрила на полицията. Защо казвам отвличане? Защото, ако съм извършил нарушение, полага ми се наказание, в случая акт, съставен от полицията. „Паркинги и гаражи“ обаче ми взима още стотина лева наем за наказателен паркинг. Как не са се сетили да искат от затворниците наем за килиите!

Но на мен най-неприятно ми е поведението на контролиращите и санкциониращи органи, когато става дума за неправилно паркирали извън клетките на синята и зелената зона. Знаете, че по закон не може да се паркира на по-малко от 5 метра от кръстовище. Затова, особено в малките централни улички, клетките са разчертани дотам, а останалото до кръстовището е защриховано като забранено не за паркиране, а за спиране. Е, това са любимите места за паркиране в кварталите. Те и пешеходните пътеки.

– Защо го подминавате този? – питам екипа на паяка, състоящ се от катаджия и познатите чиновници с жълтите жилетки.

– Не е в клетка.

– Но е паркирал на пешеходната пътека. Катаджията с вас за какво е?

Свиват рамене и гледат като големи камъни. Тоест общината, а и държавата в лицето на полицията, се интересуват само от рекета, от парите; за тях е много по-важно, че си паркирал, без да си платиш, отколкото че си паркирал на пешеходна пътека или пък с половината си автомобил в кръстовището, създавайки предпоставка за произшествие. Целта на тази общинска дейност не е облекчаване на градския трафик, а единствено печалба – ако може по-голяма.

Та, така. Чехов имаше един герой – Иполит Иполитич, – характерен с това, че говори само общоизвестни неща. Нещата, които споделих, също са общоизвестни, но ги споделих заради една тъжна констатация: София вече е сравнително богат европейски град, но управниците му сякаш не могат да надскочат ориенталската си дребност. Властта е сладко нещо, защото е влияние, но влиянието е не само крадене и лапане. Вземете да пораснете, ако искате да гласуваме за вас. Вече не сте умрели от глад – нито вие, нито роднините ви. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.