Саудитският мерцедес е спрял. Към високопоставената чалма вътре се е надвесил перчемлия пътен полицай и сякаш го пита "К'о праим сега?". Работата е там, че освен светлокосия перчемлия наоколо са се наредили още мераклии да питат и санкционират. Някои по-малки, други по-големи. Всички обаче, вместо да вадят белезници, се държат неуместно. Повечето въртят глави напред-назад и шават с пръсти. А мерцедесът е извършил нарушение. Зловещо нарушение, направо престъпление. Сгазил е журналист на тротоара, всички са видели. Освен това всички камери са установили, че очевидно го е сгазил нарочно - врътнал е волана тъкмо към него, минал е след това няколко пъти напред-назад, за да го доразмаже.

Та случаят Джамал Хашоги 

е изпитание много повече за света, 

отколкото за чалмата.  Не е тайна, че Саудитска Арабия е средновековно царство със съответните закони и практики. Лустрото на съвременната цивилизация е само лъскава опаковка, създадена от гигантските нефтени приходи. Едва преди няколко години Саудитска Арабия осъди на смърт едного поета, защото някой сметнал, че книжката му със стихове е "атеистична". Каквото и да значи това. Поетът се казва Ашраф Файяд. Понеже и онзи казус се превърна в световен скандал, след много правозащитен шум от стотици организации и правителства Саудитска Арабия замени присъдата на поета с друга - бой с камшик. Осемстотин удара - но на поредици от по двайсет. С почивки между тях. За да има време кожата на поета да заздравява и да не се гътне той от изпълнението на присъдата накуп. А може би - за да мисли за метафорите и римите в друг ключ между порциите превъзпитание, та по-нататък да пише гладко и правилно. 

Съвсем наскоро властите в страната арестуваха друг човек, работещ в хотел. Бил си позволил "да закусва със своя колежка". Трябвало мъжете и жените да ядат отделно по закон, защото общото хранене на неженени било "оскърбително" и "нарушавало ценностите на саудитското общество". 

Но хайде, да речем, това общество си има закони, които забраняват общото хранене, както и забранява жените да ходят незабулени. Дори и то обаче има закони, които не разрешават убийствата на хора без съд, камо ли това да се случва в дипломатическите мисии и представителства. Ние, разбира се, сме много далеч от представата да вярваме, че силните, пък и слабите в тоя свят се ръководят преди всичко от Божиите заповеди, а не от интересите си. И че правителства и тайни служби не нарушават закона, не прибягват до манипулации и 

дори убийства в преследването на тези интереси

Сетих се как една от изтеклите в "Уикилийкс" информации съобщаваше за въпрос на Хилъри Клинтън "не може ли някак с дрон" да се премахне неугодният тип Асанж; сетих се и как двамата ГРУ-шници бяха изкарвани дребни търговчета, халтави туристи, незнаещи къде да се развеят; дори гейове, случайно хванали самолета за Лондон, за да бъдат заедно и да се отдадат на заслужен интим... Та тайните служби, по поръка на явните, са вършили, вършат и - уви - ще вършат малки мръсни неща. Повечето хора по света смятат това за нормално; аз го смятам за политически атавизъм, който някога ще отпадне, ако, разбира се, цивилизацията ни е явление, наистина подлежащо на прогрес. 

Но когато държава с цялата си мощ използва ресурса си и официалните си дипломатически служби за извършване на грозни екзекуции, то е един такъв цивилизационен нонсенс, плонж в Средновековието с инквизицията и стаите за мъчения направо от висотата на софтуера с програмите за различни нежни релаксации... Затова ми се ще да повторя - страната на Саудите, отдето излезе и най-яростният враг на съвременната цивилизация - Осама бин Ладен, не ми е толкова важна в случая. Важно е как реагира светът и водещите сили в него. За тях е изпитанието. С трогателно простодушие Тръмп заяви, че Саудитска Арабия все пак остава съюзник и че ония пусти 100 и кусур милиарда трябва да се вземат от САЩ,  щото иначе саудитците щели да ги дадат на Русия или Китай. Обаче

ако парите винаги са по-важни от правото и морала,

то не "In God we trust" трябва да пише на долара, а "In dollar we trust" трябва да пише на челото на Иисус Христос, на всяка свещена книга и всяка конституция по света. А това, извинете за високопарния калвинизъм, е пълен триумф на сатаната. 

Я нека си представим, че в сирийско посолство някъде по света е влязъл не американски, а примерно, български гражданин. И не е излязъл повече. Не журналист, а така - прост кандидат за виза, за женитба или развод. Я си представете, че в севернокорейското консулство някъде по света е влязъл мирен тексасец и е умрял, щото случайно му е приложена "хватка за задушаване" от петнайсет души, пристигнали специално за него. И че не се знае къде е трупът му, дали 

е цял или на парчета, и прочее...

Имам чувството, че убийството на Хашоги предизвика у някои силни на деня не отвращение, а тайна радост. Каквато радост предизвиква у пътното корумпе видът на явен нарушител със скъпо возило. Съгласете се - такова корумпе не се радва на каруцаря клошар, който е извън всички нормативи. Той не пита клошаря "К'о праим сега?" 

Боя се, че една много дебела кесия ще бъде развързана и държавни и частни сметки ще набъбнат до степен, която скрива как цивилизацията ни е само було. Зад което надзърта зверският лик на Средновековието.