Вече доста години управляващите и статистиката са в спор - прииждат или бягат чуждестранните инвеститори. Премиерът Бойко Борисов е убеден, че те се роят и че това се дължи на личния му чар и на мъдрото му управление, което е превърнало България в бизнес оазис. Да, ако питате бизнеса, приближен на ГЕРБ или на Пеевски примерно, ще чуете само суперлативи. Но всички други представители на деловите среди имат сериозни и много на брой забележки и те ескалират напоследък. Безпристрастните числа също оформят нерадостна картина - страната ни съвсем не е райското кътче, което се привижда на властимащите.

През ноември премиерът силно се жегна от упреците, че

инвеститорите бягат от България

Тогава той нарече приказките за "катастрофален срив" вражеска пропаганда и непознаване на данните. За повече тежест цитира статистиката на БНБ, според която за деветте месеца на 2018 г. придошлите от чужбина капитали са достигнали 826 млн. евро. Но за хвалба ли е това? През 2015 г. например резултатът бе над 1.5 млрд. евро. А през рекордната 2007 г. преките чужди инвестиции стигнаха почти 9 млрд. евро (за което приносът пак не е на тогавашното правителство, просто тогава имаше световен бум на капиталовите вложения, а България стана модерна дестинация заради ниските си цени, бурния имотен пазар и влизането в ЕС).

Преди дни излязоха нови данни за чуждите инвестиции - към ноември 2018-а, и напук на Бойко Борисов те са още по-лоши. Отливът не само не спира, продължава и сумата за 11-те месеца е паднала до 795.4 млн. евро. Сравнен с ноември 2017-а, инвестиционният резултат година по-късно е с 40% по-нисък. Само това е достатъчно да спука сапунения мехур за "оазиса" България. 

Българската стопанска камара направи интересно сравнително проучване за чуждите инвестиции на Балканите в периода 2007-2017 г. И познайте къде е нашата родина? На опашката. Сръбската икономика, сравнима по размер с българската, привлича почти двукратно по-голям обем външни инвестиции, коментираха от БСК.

Защо

България губи световната битка

за привличане на големите капитали? В това глобално състезание ключови са няколко фактора. Всички те са в ръцете на т.нар. държава. И точно те провалят шансовете на България. Става дума за важни неща като: защита на собствеността, доверие в правосъдието и в институциите, ефективност на администрацията, предсказуемост на законите и правилата. По всички тези показатели оценката на бизнеса по шестобалната система се колебае между две и три. Който и международен индекс да погледнете, България, членката на ЕС, не е в компанията на Германия, Чехия, Португалия и Естония, а се класира редом до държави от третия свят.

Малкото предимства - ниски данъци, евтина работна ръка, образовани кадри, все повече избледняват. Дори 10-процентният десятък, запазена марка на България вече повече от 10 години, не може да помогне, тъй като той е нисък, но общото данъчно-осигурително бреме е голямо. Положението се утежнява до непоносимост от

нерегламентирани тежести, които бизнесът нарича  "данък бюрокрация"

и "данък корупция". Носят се легенди за "взятките" - особено в пътното строителство. Отчисленията за властта може и да не са бомбастичните 40% от печалбата от даден проект (обект), за които говори БСП, но и 10-20% да са, това е достатъчно обезсърчаващо за почтения бизнес. Обществена тайна е, че повечето едри асфалтови поръчки са резервирани за фирми - фаворити на управляващите. "Външна" компания може и да пробие блокадата - ако влезе в консорциум с някое дружество от списъка на властта.  

Колкото до квалифицираната и евтина работна ръка, това е вече история. Съвсем наскоро се появи поредното доказателство - производителят на автотапицерии ALC напусна по ред причини, но и защото не може да намери работници. И цигареният концерн "Бритиш-американ табако" избяга от България - след като купи най-популярните марки на "Булгартабак", реши да пренесе производството им в Румъния. И "Нестле" затвори сладоледената си фабрика във Варна и отпраши към северната ни съседка. 

Все пак има и добри новини. Като тази от вчера, че индийци започват производство на фарове в Димитровград. Радващо е, но да видим колко ще издържат. Щото китайците, които направиха завода за автомобили "Грейт уол" в Ловешко, не останаха дълго. Пък и фаровете не са нова чуждестранна инвестиция, а препродажба - индийците купиха фабриката, наченат от турската "Са-ба", която кой знае защо се отказа от намеренията си.

Впрочем и задграничният бизнес, и българският от години обясняват защо им е трудно в България. Правителствата - и на Борисов, и другите, лесно обещават да се поправят и бързо забравят. 

Само в нашата родина е възможно критично важна система като Търговския регистър да се срине и да не работи със седмици.

Електронните обществени поръчки си остават утопия

- нищо че има евродиректива, която изисква компютърът максимално да измести чиновника, и не само подаването на документи, но и оценяването, класирането и фактурирането на разходите дори да се правят онлайн. Нашата държава даже пътните такси не може да си събере дигитално - по-лесно е да уцелиш шестица от тотото, отколкото да си платиш е-винетката за леката кола, камиона или автобуса.

В България собствеността изобщо не е защитена. В момента тече поредното пиратско превземане - на частния военен завод "Дунарит", при това с любезното съдействие на държавни институции. Заради подобни абордажи с асистенцията на магистрати бивш френски посланик заговори за "гнили ябълки" в съдебната система.

Така важните за всеки инвеститор предвидимост и правна сигурност в България изобщо не съществуват.

Ние сме царството на законите еднодневки

Правителството и депутатите работят като фабрика за изпълнение на частни поръчки, нормативната база е в непрекъснати ремонти и дори авторите на промените се объркват в многото кръпки. Законът за горивата ту влиза в сила, ту не влиза - според това кое петролно лоби надделява в боричкането. През две-три години фирмите трябва да купуват нови фискални устройства и измервателни устройства и да си актуализират софтуера, понеже, видите ли, НАП и митниците не успявали да сборят криещите данъци.

Кой е луд да си инвестира милионите в държава, в която законите са от ден до пладне, всеки може да ти открадне фирмата, конкуренцията е само за "балъците", които не са се сприятелили със силните на деня, а Темида ползва две везни, когато раздава правосъдие.?  

Управляващите се правят, че не забелязват всички тези червени лампички. Но инвеститорите ги виждат - като огромни фарове, предупреждаващи за опасност.  Все по-малко са тези, които се престрашават да опитат късмета си в България, привлечени най-вече от плоския данък и от това, че стъпват в Европейския съюз.

Отделен въпрос е

колко чужди са чуждите инвеститори

Немалко от тях всъщност са БГ капиталисти, които по разни причини предпочитат да правят бизнес чрез офшорни фирми. Според статистиката инвеститор №1 у нас е Холандия и това е от години. Всеки обикновен човек се пита защо тъкмо нидерландският бизнес толкова харесва България. На такива въпроси статистиката не отговаря, за това си има БНБ, МФ, ДАНС и прочее. Те обаче не обясняват. Истината е, че Холандия е офшорен рай за бизнесмени от други страни, включително и български, които предпочитат да вписват там фирмите си, за да пестят данъци, за да останат анонимни или поради други съображения. По същата причина малката островна държава Кипър е сред водещите изпращачи на капитали у нас. Всеки е чувал за крупния "инвеститор" Георгиус Георгиу, безработен кипърец, които се води собственик и управител на десетки предприятия в България и който през годините се появяваше в офшорки - акционери в "Юлен", Витоша ски", в останките от "Кремиковци", в строителя на пътища "ПСТ груп", че даже и в "Булмаркет ДМ" ООД, чийто влак се взриви и потопи в траур Хитрино.

Преди дни, критикувайки партийния елит, Бойко Борисов неволно очерта своя стил на управление, който е на път да изхвърли ГЕРБ от властта. Премиерът заклейми "Суджукгейт", феодалите, командващи цели селища, оялата се администрация и всички "прелести" на родния бизнес пейзаж, които отблъскват кандидат-инвеститорите и които карат вече стъпилите у нас рано или късно да си плюят на петите. Така е - където олигархията се е разпищолила, нормален бизнес трудно вирее. Срещу това трябва да протестират гражданите. Инак ще видят високи заплати и европейски стандарт на куково лято.