facebook
twitter

Наблюдател

Когато една култура не може да се самоиздържа

Държавата не само може, не само има право, но е и длъжна да контролира инвестициите си, да изисква определено съдържание, определени послания и определени внушения
2509

През седмицата покрай останалото се повдигна и въпросът за отношението на държавата към филмопроизводството. Тома Биков се изказал на заседание на комисията по култура и медии и веднага се чуха гласове на тревога, че държавата ще финансира филми избирателно за свои пропагандни нужди. Всъщност Асоциацията на радио- и телевизионните оператори поискала държавата да се ангажира с финансова подкрепа на филмовата продукция в частните телевизии (не знам с какви аргументи, а и не ми се рови). На това Биков отговорил, че подкрепя, още повече като осъзнава комуникационната мощ на сериалите, но ако ще прави това, държавата „трябва да постави своите условия... и да си отговори защо ѝ е на държавата да инвестира в сериали: само за да стимулира някаква по-масова култура или да постига други цели“ (според стенограмата от заседанието на комисията). Тези „други цели“, най-общо казано, трябвало да бъдат насочени към отправяне на послания, които държавата счита полезни за народа, нацията и отечеството.

Всичко това е само

 

повод да поразсъждаваме за отношенията между държавата и културата 

 

Нито осъждам, нито оправдавам случващото се в комисията по култура и медии. Моля това да се чуе добре.

Трябва ли държавата да се меси във филмопроизводство и ако трябва, как: само да го финансира безропотно или да налага някакви изисквания към съдържанието. Или по-добре: „Има ли право държавата да се меси в културата?“, и даже още по-добре: „Длъжна ли е държавата да се меси в културата?“.

Както и да зададем въпроса, неговият отговор ще бъде „Да!“, защото нашата култура не е от типа култури, които са в състояние да се самоиздържат. Не защото творците ни са некадърни (Сакън!), нито пък защото публиката е проста (Да не бъде!), а защото публиката е малка. Има, разбира се, и други причини, но тази е главна –

 

малка културна среда, малка публика, малобройни консуматори

 

на национална култура. Пък и какво значи една култура да се самоиздържа? Да прави големи продажби на масови произведения? Да се финансира от широките народни маси (като Холивуд, например)? Дали шедьоврите на Античността и Ренесанса са финансирани от широките народни маси? Дали Микеланджело си е избил масрафа по стенописването на Сикстинската капела от продажба на билетчета? Дали Веспасиан се е допитвал до мнението на плебса, когато е тръгнал да строи Колизеума – същия Колизеум, пред чиито величави останки днес плебс от цял свят си прави селфита с мобилните телефони?

Клиент (казвам „клиент“, а не „потребител“, за да определя субекта, който плаща за култура, преди да започне да я потребява) може да бъде не само народът, не само широката публика, както си представят онези, които искат от културата да се самоиздържа, а и меценати, олигарси, институции, монарси, в крайна сметка и самата държава. Тоест, когато творците творят, много добре трябва да си дават сметка на кого желаят да се харесат творбите им.

 

Това е положението, Минке; и Моцарт е работил главно по поръчка

 

А бедният поет, зъзнещ на тавана и създаващ гениални стихотворения под треперещия пламък на свещицата – той също е литературен образ, създаден от творец с намерението да се хареса на някого.

Очевидно е, че връзката между държавата и културата е много по-здрава, отколкото на мнозина им се ще да приемат за прилично. Нещо повече, чрез своята политика в областта на културата държавата не само може, не само трябва, но е и длъжна да прокарва определен мироглед и определени ценности. Какво странно има тогава, когато държавата каже, че е готова да подпомага дори и частни телевизии, стига да има възможността да следи дали спонсорираната продукция отговаря на идеологията, мирогледа и ценностите ѝ, дали допринася тези ценности да се съобщават по качествен начин на публиката?

Пространството и времето са препълнени с примери, които доказват това. Навремето имаше (не знам дали още съществува) Канал Франс интернационал, целево финансиран от държавата за експорт на френска култура, особено в бившите колонии – затова и в полицейските филми задължително имаше едно ченге негър и едно ченге арабин. Вижте „Чинечита“: основана през 30-те от Мусолини, през 1991-ва става домакин на "Евровизия" и е жива и здрава и до днес с хиляди великолепни филми в историята си.

 

Безбройни са примерите за пропаганда и реклама, прокарвана във филми и сериали

 

Сещам се за „Криминални случаи – Сплит“ – чудесен криминален сериал, финансиран от хърватската туристическа камара (или пък беше от министерство – не съм сигурен). С цел туристическа реклама са направени висококачествени минисериали като „Ченгетата от Пицофалконе“ (за Неапол), „Комисар Дюпен“ (за Бретан), „Отдел Разследване“ (за Френската Ривиера) и още десетки великолепни образци, показващи туристически дестинации като декор за криминални сюжети. Сещам се и за сериали като „Глейдс“, в който има цели епизоди, посветени на KIA; „Транспортер“, който те кара да станеш по средата на епизода и да отидеш да си купиш Audi; или пък „Грозната Бети“, който е просто каталог на модни марки. Да не пропускаме и чудесния филм на София Копола „Изгубени в превода“, проектиран като голям рекламен клип на японското уиски Suntory (питие, между другото, заслужаващо особено внимание и искрени аплодисменти).

Наистина, който плаща, той поръчва музиката. И в това няма нищо лошо, когато музиката е хубава, когато текстът, за който е платено да стигне до нас, се носи от добра мелодия. Когато пък държавата плаща музиката, тогава се защитава идеологическият и естетическият интерес на обществото или поне така се очаква да бъде. Затова колкото е по-взискателна държавата към съдържанието на културните форми, финансирани с пари на данъкоплатците, толкова по-добре си е свършила работата.

 

Защо държавата финансира филми за Левски и за Априлското въстание

 

– заради техните естетически или заради техните идеологически достойнства? Най-добре е, разбира се, и заради двете, но май второто се оказва решаващо. Няма комуникация, която да не съдържа пропаганда, доколкото пропагандата е споделяне и лансиране на идеи. Свикнали сме, като кажем „пропаганда“, да си представяме лоша и манипулативна, лъжлива пропаганда. Но не всяка пропаганда е такава. Един от най-ярките примери на пропаганда в сравнително новата ни книжнина е „История славяноболгарская“. Е, тя каква пропаганда е – добра или лоша, полезна или вредна, на полза или на вреда роду?

Има ценности, безспорни ценности, които задължително трябва да се налагат, дори и с малко повече усилие. Това, че чалгата се слуша по-леко, а пък на Бранденбургските концерти не можеш да се качиш на масата и да танцуваш, изобщо не означава, че не е нужно класиците да се познават. Именно тук е ролята и на обществените медии, от които не се търси толкова рейтинг, колкото покриване на голям брой важни теми и стилове. Лошото е само това, че докато сме абсолютно съгласни, че държавата трябва да се грижи за комуникацията на правилните ценности, не знаем кой да е

 

онзи вездесъщ субект, който ще каже кои са правилните ценности

 

Ето тук е заровено кучето. Държавата събира данъци, за да финансира управленските политики, включително и тази в областта на културата. С тези пари се очаква да финансира ценностна култура. Кой обаче казва коя култура е ценностна? Депутати? Експерти? Комисии? Институции? Културтрегери?...

В крайна сметка културата ни е такава, каквато ни е държавата. А държавата е такава, каквито сме ние самите – да не се залъгваме. И, да: държавата не само може, не само има право, но е и длъжна да инвестира в култура. И не само може, не само има право, но е и длъжна да контролира инвестициите си, да изисква определено съдържание, определени послания и определени внушения. Защото, ако не е така, аз още утре ще напиша сценарий за ксенофобски порнографски сериал, разказващ за сложната съдба на влюбени млади нацисти, и ще поискам държавата да го финансира. Когато ми откаже, ще изляза да протестирам пред Министерския съвет и да крещя, че съм жертва на геноцид. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

51

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Синджир марката на ДПС олекна с един вицепремиер

Диян Божидаров

19.11.2018

1071 2
Патриотите останаха европейски сираци
Акции много, присъди нула

Коментари

Страници

Елате ни вижте

На културата не може да и се хване краят от обикновенни хора като мен.

Гърците имат две думи - политизмос (πολιτισμος)   и култура  (κουλτουρα).

У нас всичко е култура.

И привнесеното, насаденото, и родното, автентичното.

 

 

„...А държавата е такава, каквато сме ние самите - да не се залъгваме...„

А ние самите сме такива, каквито са ни направили СМИ.  Преса, радио, телевизия телевизия, филми. Книги.

Хиляда чужди ТВканала .ПРЕВЕДЕНИ. Бълващи, насаждащи чужда култура. И то ... съмнителна култура. Пазар на книги, със същото съмнително качество.  Сериозна Индустрия, с много пари. Хвърлени на вятъра?  Едва ли.

Не са ли всички телевизии в България собственост на едно лице отвъд Океана?

Значи, и ние, и държавата сме такива, каквито се иска да бъдем.

Щяла да се бори държавата да наложи ценностна система.

Успех и желаем.

И да започне с Индустрията.

 

Penchobre

В крайна сметка културата ни е такава, каквато ни е държавата. А държавата е такава, каквито сме ние самите – да не се залъгваме.

 

Гербаджийска чалга!

 

Плюл си си в устата с Биков, г-н Сула, а той гледа да се препоръча на тези, които го хранят, та да забравят какво е говорил, когато друг му е поръчвал... хм... музиката. 🍌🐒

Хр_Атанасов_2

А бе г-н Стамболов, много га килифарите таз култура...

 

Съде, като се чуе думата "култура", огромна част от населението се фаща за *****ра!

Та нали същата таз "култура" се създава на/от халтура... . Дали познавате поет, писател, художник, учен и др.п. да е мръзнал, гладувал, мизерствал на тавана?!...

 

И както правилно отбелязвате - поръчваш култура, получаваш култура. Ама де ги тез "поръчватели"?

 

Favnir

От това, че държавата било трябвало в пазарни (позорни?) условия да инвестира в култура и да задава "правилните ценности", няма и една крачка до либерално-демократичния (социалистическия) реализъм. А това не беше ли лошо?!?

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Харесва ми идеята на културтрегерите за културата на нацията като консумация, а аз като консуматор. Влизаш, поръчваш си един омлет , два романа за основно и един филм за десерт.

Manrico
снимка на Manrico

Лошото е само това, че докато сме абсолютно съгласни, че държавата трябва да се грижи за комуникацията на правилните ценности, не знаем кой да е

 

онзи вездесъщ субект, който ще каже кои са правилните ценности

Аз пък знам - времето. Правилните ценности и правилната култура са тези, които са издържали проверката на времето и са се превърнали в класически. Ако държавата изобщо субсидира културата и изкуствата, трябва да субсидира класиката, хората да могат евтино да си купят класическа книга, да видят класически картини и скулптури, класически филми, да чуят класическа музика. И като се "окултурят", вече сами да решават за кои съвременни произведения да си дават парите.

Meto_ot_Interneto

"Това е положението, Минке; и Моцарт е работил главно по поръчка"
Да, така е. И не само Моцарт, а и много други гениални творци. Например, Гоя е бил придворен художник.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Придворни-бол, Моцарт го няма.

Minderbinder
снимка на Minderbinder

Но пък го има продворния капелмайстор Йозеф Хайдн.

Penchobre

Mozarttaler, Mozartkugel - Kultur!

wreckage
снимка на wreckage

неколко аксиоми:

Независимо од тва кой ги финансира, 90% од филмите са боклук.

Нема регистриран случай на филм, харесан од публиката заради "ценностите", които пропагандира.

Държавата не събира данъци, за да тъпче данъкоплатеца с "ценности".

"Ценностите" на данъкоплатеца са по-трайни од тези на държавата.

 

Елате ни вижте

„..Нема регистриран случай на филм, харесан од публиката заради „ценностите„, които пропагандира...„

 

Нима !?

Изглежда твоят допир с кинематографа се ограничава само с порнофилмите, иначе щеше да си наясно с възпитателната и пропагандна роля на киното.

браун

Искаш да кажеш, че не е чел тов. Ленин? Напротив - с него ляга, с него става... Дано не завъди някоя прилепчива болест!

wreckage
снимка на wreckage

по-малко глупости, повече примери.

 

Започни с 1(един) пример.

Елате ни вижте

Аха!

А твоето по-горе 1 пример от порното ли беше! 😊

wreckage
снимка на wreckage

кво стана с примерите?

 

 

 

 

 

 

btw, ако искаш да научиш кво знам за киното, флез ф едноименната тема* и почни од първа страница.

 

 

 

Елате ни вижте

Ааа, тая темичка за холивудските затъпяващи продукции я следя, следя ....

Яростно разпространение на педерюгизма, психоотклоненията и всякакви заПаднали ценности.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Дълбокото гърло? Културен феномен подобрил преживяванията на половината човечество...и вдигнало продажбите на илачи против повръщане.

wreckage
снимка на wreckage

порното е ок, не знам що колегата му намира маана.

Спорет мен данъкоплатците биха одобрили държавата да инвестира парите им ф тоа жанр.

ЗИП
снимка на ЗИП

Раздвоен съм.

 

Хем е добре държавата да финансира хем няма нищо по комично от "пропагандистки" филми или книги. Бегам далеч от такива работи...

 

Може би с меценати е по-добре. Не знам.

 

Сещам се за един испански  филм който е имал всички шансове да стане тотален шедьовър. "El Sur" ( 1983) на Виктор Ерисе. Но процудента спира парите по средата и режисьора се принуждава да съкрати филма до час и половина. Пак е изключителен, но някак незавършен...

 

Ако държавата обаче беше давала парите можеше да търси "пропагандистки" ефект и да бъде много по-зле...

kaily
снимка на kaily

Той и Холивуд се спонсорира, колкото и невероятно да звучи на манрковците.

Не може от всяко нещо да извличаш печалба или да го затриваш, по тая логика ще затрием тунелите в метрото и ще оставим само станциите.

eric marsai
снимка на eric marsai

всеки един занаят трябва да може да се "самоиздържа", иначе е противоестествено да съществува.

защо да се стимулира класическата музика, Манрико? плебса така или иначе никога няма да прогледне за нея. на тех им дай чалга, бившо "сръбско".

всякакви "спонсорирания" са опити за бутане на обществото в посока, желана от разпределящите държавни бюджети, а това мирише на делириум тременс и трабва да бъде премахнато.

eric marsai
снимка на eric marsai

японското уиски Suntory (питие, между другото, заслужаващо особено внимание и искрени аплодисменти

така е, я какъв изискан познавач се оказва тов. Сула!

Minderbinder
снимка на Minderbinder

неколко аксиоми:

Независимо од тва кой ги финансира, 90% од филмите са боклук.

Нема регистриран случай на филм, харесан од публиката заради "ценностите", които пропагандира.

По първа точка - не са 90%, а поне 98,5%

 

По втора точка - не е вярно. Примери - "Време разделно", "Козият рог" и други подобни.

wreckage
снимка на wreckage

Примери - "Време разделно", "Козият рог" и други подобни.

примери за какво?

 

какви точно държавни "ценности" пропагандират тези филми?

 

Първият го има ф хиляди варианти, фключително и турски,и индиански, и ирландски, и шотландски, и квито си искаш.

 

Фторият е т.нар. revenge drama. Одкакто е изобретено киното, такива се праат по сто сека година. Те са staple ф киното.

 

Тропите затва са тропи, щото фсеки ги ползва. Тропите не са ценности. Те са наративни заготофки, придвижващи фабулата.

 

 

 

unperson

"Правилните ценности и правилната култура са тези, които са издържали проверката на времето и са се превърнали в класически. Ако държавата изобщо субсидира културата и изкуствата, трябва да субсидира класиката, хората да могат евтино да си купят класическа книга, да видят класически картини и скулптури, класически филми, да чуят класическа музика. И като се "окултурят", вече сами да решават за кои съвременни произведения да си дават парите."

 

Три вдигнати палчета!

Su38

Оти ги ручааме жабетата?

Всичко, дето го приказва Сулата, си беше реализирано, та дрънка.

Що трябваше да разбиваме таз хубава система, за да осъзнаем след 30 години колко хубава е била. И не само - да я представяме като най-хубавото, най-новото и най-прогресивното.

Аман от идиоти, дето се самоизвисяват толкова много, че задниците им лъсват.

Елате ни вижте

Как защо?

Защото колелото на Историята се врътна с половин оборот.

И сега от либерализма и неговата мома демокрацията, отиваме към консерватизъм, характеризиращ се със морал, етика, общество, частна собственост и антикомунизъм.

Първите три признака съвпадат с тези на комунизма, затова ти се вижда познато.

Нооо .. не съвсем.😊

wreckage
снимка на wreckage

Сула както винаги е извън мишената.

 

Изхождайки од нелепата концепция, че държавата е нещо независимо и по-горно од данъкоплатеца, той флиза ф ботушите на Боко и почва да дава пари за кино, изисквайки неква възвръщаемост од получателя им.

 

Проблемът(един од многото ф тая Сулова щуротия) е, че получателят не може/няма власт да фкара населението ф кината, така щото то да бъде захранено със съответните "ценности" и да оправдае инвестицията.

 

Ено време, на фсеки 9-ти май ни водеха од гимназията да гледаме "Белоруската гара". Няам оплаквания,  добър филм, гледал съм го пет пъти, демек знам кво говоря. Обаче ф киното(Славейкоф  на Графа)ни водеха не производителите на филма, а даскалите од гимназията, които се явяваха служители ф министерството на културата.

 

Мисълта ми е, че когато инвестираш ф производството на "ценности" за опществена консумация, грижата те да стигнат до консуматора е твоя. А не на субконтрактора(филмопроизводителя), или на крайния потребител.

 

Некой да иска държавата да го кара пот строй да гледа филми?

Некой да иска държавата да го кара да плати билет, за да гледа филм, чието производство е финансирал ф качеството си на данъкоплатец?

Minderbinder
снимка на Minderbinder

Примери - "Време разделно", "Козият рог" и други подобни.

примери за какво?

 

какви точно държавни "ценности" пропагандират тези филми?

Очевидно какви - изграждащи държавността версии на историята.

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш