Благата вест... В събота проведох обучение на деца от Дом в Кукления театър. Играхме на... "запознай се" - казваш си името и с първата буква предлагаш друга дума, като я придружаваш с жест, например: Снежина... Сняг. Децата бяха 25. Играта тръгна много добре... до 5-ия участник: гневна тийнейджърка, която категорично отказа да се включи и беше на път да убеди голяма част от останалите деца да саботират "тъпото" ми предложение. Възпитателките я смъмриха и тя застана зад гърба ми като наблюдател. Поех си въздух и продължих. Играта вървеше страхотно, докато дойде ред на.... "Как се казваш?", повторих аз... и ето, че 17-ото дете млъкна... "Няма да кажа!"... "Анна-Мария", завикаха децата. Тя стана и излезе от кръга. Беше на 12. Аз си глътнах езика... опитах със стандартни аргументи да я спечеля -.НЕ! Възпитателките се ядосаха и почти я наказаха. "Край, казах си, не можеш да се справиш!." Тогава усетих... момичето зад гърба ми... и я помолих: "Можеш ли да ми помогнеш да я върнем в кръга? Това е първото ни име с "А", а без "А" как да стане... ще й предложиш ли дума?" - казах и реших, че окончателно съм загубила битката. Тогава гневната тийнейджърка се замисли и я чух тихо, но категорично да казва: "АНГЕЛ"... Уж една дума, а смени въздуха: "Ана-Мария... Ангел", повтори тя. Сега бях аз на ход. Ана-Мария все още стоеше наказана до стената. "Да измислим жест за АНГЕЛ" - продължих с ентусиазъм... Никакви предложения! - Тогава затворете очи и ще си го представяме - банално, но децата затвориха очи. Изведнъж в тишината някой почука... с чук в съседната зала. "Деца, чухте ли... може би ангелът... работи наблизо", се чух да казвам с мистичен глас. "Това е ремонт" - присмяха ми се те. "Ами ако не е... Ана-Мария, страх ли те е да провериш дали е ремонт, или е ангел?" О, чудо, тя каза "да", отдели се от стената и тръгна с плахи стъпки. Настъпи тишина... Тя се забави... Сигурна съм, че на всички ни се искаше отговорът да не е "ремонт". Ана-Мария се върна: "Ремонт" и СЕДНА В КРЪГА❗ Никой не се разсмя. Продължихме вече в пълен състав. След оживена дискусия решихме да изобразим идеята за ангела, като затворим с ръце очи - за да го виждаме само когато не го гледаме. А той дано продължи да ремонтира - нас, света, миналото и настоящето... Това беше за мен Блага вест! Тя се върна в кръга, защото друго човешко същество я нарече Ангел.