Медия без
политическа реклама

Нерви и утехи

Конспирация. Английският докторант

17 Авг. 2018КАЛИН ДОНКОВ
Снимка: Архив
Калин Донков

Нерви и утехи "в действие” – такова би трябвало да е истинското заглавие на днешната колонка. Защото идеята за тази „конспирация” бащата на Лъчко, колегата Мирослав К.*, е гребнал от благодатната наша рубрика, когато всички други варианти пред сина му се доказали като безплодни. (Само мимоходом ще отбележим: това е просто един от немалобройните случаи, в които Н&У предлага късмет на онези, които редовно я следят.) Преди време Миро прочел и кой знае защо запомнил разказа ми за едно отдавнашно гостуване при покойните ми днес баба и дядо – наричаше се „Април. Къде?”**. Останал с усещането за безвремие, за изолация, както и за доброто настроение за творчество в далечното полско село, обвито в полусън и викове на петли.

Лъчко, разведен и обещаващ млад учен, почти окончателно уседнал в Лондон, се превръщал в невинна жертва на собствените си чарове. Такъв, впрочем,  той си бил още в София – на прага му се трупали безброй приятели и просто познати, цели компании, както и достатъчно дами и момичета, петимни да го... консумират по всички възможни способи на консумацията. Обаятелен събеседник, търпелив, състрадателен, услужлив – напливът не секвал, нито намалявал. Заплашвал да го размие във вълните на собствената му популярност и да му съсипе бъдещето. Изпратили го в Англия при брат му, там записал ново „висше” и уж укротил безплодния житейски вихър.

Било за кратко. Магнетизмът му се разбудил и той едва се справял с живота си. Но бил вече голям и ясно съзирал как ще го пропилее. Едно кухо бъдеще му се чертаело, все така вълнуващо, но безплодно. Когато и докторатът*** му забуксувал, Лъчезар се решил да обсъди това с баща си. Миро му предложил рецептата от „Нерви и утехи”. Отдавна чакал този момент да настъпи.

Решили да укрият Лъчо в К., родното село на майка му, в полите на Средна гора, далече от големия подбалкански път. Съкратили престоя му в София до санитарния минимум и двамата с Миро едва ли не скришом пропътували разстоянието дотам. В къщата сега живеели баба му Донка, жена в най-хубавите години на старостта, козата Кица и магарицата Пепа, която съседът бил оставил на отговорно пазене, когато той  пък (каква ирония!) заминал за Англия да бере ягоди и после не се върнал. Самата къща била строена при социализма, с лъскави гардероби и чисти дюшемета. Баня имало в къщата на съседа, ключът висял на касата на вратата в стаята на бабата.

Това Миро ми разказа подробно, за да не се заблуждавам, че е оставил сина си в някаква старина да се къпе в минало и да си храни носталгиите. Къщата била годна и удобна, баба Донка гледала внука си предано и вкусно, общували си почти възторжено и освен това го пазела от посещения. Мислел да му остави колата, но в заключения гараж на тъста му открили почти нов източногермански мотоциклет, Миро довел популярния ас по мотокрос от нашето време Б.Д., защото само той можел да намери части, ремонтирали го и Лъчко бръмчал с него из околността и до градчето за покупки.

Внезапно лондонският докторант се видял с излишъци от свободно време. Наспивал се бързо, трудел се над дисертацията си, после домакинствал по двора, през лятото ходел за риба в изоставеното язовирче. Пепа ожребила огнено къдраво магаренце и той трябвало да отблъсва желаещите да го изядат на кюфтета. Кандидатите били от разрасналата се циганска махала, но лесно ги отклонили, защото водачите им поработвали при Лъчо: за покрива, за градината, за всякакъв пренос-превоз.

Лондонският докторант имал неприятности само с непостоянния ток в селото. Лаптопът гаснел без предупреждение и всеки път го правел като че ли предсмъртно. Но брат му изпратил някакъв хитроумен прибор, който изравнявал напрежението и нещата се оправили. Така, общувайки единствено чрез Мрежата, Лъчко криел без проблеми секретното си местонахождение. И в Лондон, и в София не подозирали къде прекарва дните си – освен неколцина посветени, които нямали интерес да го разкриват. Сега и аз съм между тях. А в К. дори не подозирали, че е тайна, и така никой не се възползвал от информацията, за да я злоупотреби.

Впрочем, в К. имало две британски семейства, при които Лъчо се отбивал понякога. Били дружелюбни, семпли пенсионери, възпитани да не дотягат на другите, интересите им почти не се докосвали, едното семейство дори не били ходили в Лондон. Не успели да разгадаят чара му и така били безопасни за него. На гости ходел задължително с баба Донка, което не окриляло любопитството им. Сега всичко това приключва, докторатът е написан, има още техническа работа, но ще я довърши в Лондон. Докато го усетят, че се е върнал, ще го предаде.

Според Миро не би имал нищо против да поживее още в К. Лесно ще намери от какво да се храни по интернет. Сега пък това хвърля майка му в ужас: няма проблем да си вади хляба от К., но ще ли може в К. да се ожени!  Дано нещата не се развият според нейните опасения, защото в такъв случай от симпатичен бързо ще се превърна във виновен.

Има нещо мъгляво в цялата тази история. Не ви споменавам темата на неговия докторат, защото съм се клел да пазя тайната, докато не вдигнат забраната. Но тя обхваща неколцина от най-великите английски автори. Винаги съм казвал, че това, което днешният читател не може да намери в книгите на съвременните писатели, лесно ще го открие при класиците от миналото. Повечето отговори, нужни за един човешки живот, се съдържат в страниците на Шекспир, Достоевски, Гьоте, Балзак и другите велики по-стари и по-нови майстори. Та искам да науча: какво полезно за себе си (по своя си тъй драматичен проблем!), което лондонският докторант не е открил в творбите на прилежно изчетените безсмъртни англичани, той е  намерил в едни скромни петъчни странички? Мене ако питате, this is the question!

И още един въпрос, по-частен: вие вярвате ли го това?

––––––––––––––––––––––––

*За нуждите на конспирацията всички имена са променени.

** 2016 г.

*** Това не било точно докторат по българските мерки и представи, а (според Миро) нещо по-обемно, по-представително и много по-съдбовно за една научна кариера.