"Когато си крал, от тебе се иска да обединиш народа!" Това звучеше в трейлъра на удивителния филм "Речта на краля". В него ставаше дума на пръв поглед за трудностите на човек, който заеква, а трябва да представлява нацията. Всъщност става дума за монарх, който през думите си прокарва политика. След успеха на лентата блестящият Колин Фърт заяви в интервю, че не имитацията на Джордж VI, а желанието да разбере какво точно означава да си на мястото на краля е било водещо за него.
И, да, лесно е да признаем, че речта на Борисов пред актива на партията му е копие на времената на диктатора Живков. Преди няколко години това мое твърдение предизвикваше потрес и бяс от страна на властта. Днес се приема за естествен коментар. Защо? Свикнахме и с това положение? Или пък страхът намаля? Не знам, вероятно е по нещо и от двете.
Но да се качим на трибуната и да застанем на мястото на Борисов. Какво каза Владетелят на по-дребните си велможи?
Основното послание бе: "Вие сте виновни!"
Активът се оказа виновен за това, че им "избиват зъбите", че не защитават успехите достатъчно, че нямат съпротивителни сили, че ако не вземат мерки (как ли става това?), и на тях може да им изскочат суджуците и корупцията да лъсне…
Та тук въпросът е какво е виждането на Борисов за "почистване на къщичката". Владетелят не каза: „Не крадете!“. Той каза съвсем друго нещо: „Ще ви хванат!“. Това е начин на мислене. И понеже Той не иска друг да хване срамните практики по места, закани се да им светне "синята лампа". Тоест, ако не се научите как да се покривате, то аз лично ще се разправям с вас за корупцията ви, за да не ползват дивиденти опонентите.
Е, след толкова очевидно признание бе нужно и успокоение, че онези, другите, са по- и най-корумпираните в държавата. От което следва, че нямат право да критикуват. Почтен вариант за управление явно отсъства във визията му.
Добри хора в речта на Владетеля нямаше.
Има хванати и все още нехванати
Самият той присъстваше в залата в качеството си на изключението, за което не се говори! Той е спокоен пред тези хора, защото те зависят пряко от него. Той ги поучава и назидава. Те са негови деца. Убеден е, че са в залата само по една причина - неговата любов към тях. Ето тук докосваме божественото. Любовта му към тези хора е индулгенция и причина да са там. Нищо друго. Нито способности, нито морал, нито обществен ангажимент. Любовта към него!
Тома Аквински казва в едно от проникновенията си: "Съвсем погрешно е мнението на онези, които твърдят, че било безразлично по отношение на истинната вяра какво някой мислел за сътворените неща, стига да имал правилно мнение за Бога".
Днес сме изправени пред Владетел, който изисква точно това. Не са важни окраденият асфалт, умиращите болни деца, нагласените обществени поръчки, лобистките закони, скапаното правосъдие, продажбата на паспорти -
нищо не е по-важно от любовта към него!
А Неговата любов не е даденост. Днес я има, а утре не. Как се слуша това освен легнал ниско долу? Или низко долу? Какво да очакваме от тези хора да правят по места, освен да изискват същото? Те имат пред себе си и над себе си дефиниция за управление.
Страхът от пресъхването на животворния източник на любов тегне над всеки. В този монолог няма граждани, още по-малко "граждани за европейско развитие". Има поданици на една измислена монархия, в която синята кръв е заменена с мас, картофи и суджук. А в такава монархия всеки може да види себе си като "велможа". Може би това е народняшка демокрация, в която елитът е потънал в скръб и егоизъм, а поданиците се натискат за любовта на Владетеля.
Сигурен съм, че Колин Фърт би отказал да играе ролята на Борисов. Прекалено е плоска и би получил за изпълнението си "Малинка" вместо "Оскар".
