„Нашата политика спаси (много, много) работни места!“ Допреди няколко седмици тази коронна фраза бе неоспоримият връх в отчетите на всички правителства по света. Ние в тази рубрика не веднъж се връщаме към темата за спасението, и винаги със скептичен поглед. Но от месец насам три важни международни организации публикуваха изследвания и позиции, тежко критични към спасителните мерки срещу COVID депресията. Две от тях – Международният валутен фонд и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, най-прочути ковачници на спасителни програми, направиха кръгом, за да атакуват мерките, които доскоро натрапваха. (Помните ли „харчете, харчете, харчете“?) Третата, Банката за международни плащания, лоното на знатния Базелски клуб на централните банки, спести оценките, но изнесе обилни данни и постави
ползите от спасяването под въпрос
По-точно под дузина въпроси, повечето риторични, с мрачни отговори. Например: Как решаваме кого да спасяваме? Цената на всяко спасение пресмятаме ли? Оптимална ли е тя? Спасение ли е спасението (т.е. трайно ли е то)? Какъв е приходът за спасителите от спасителните разходи (колко е т.нар. kickback, „обратен пас“, сиреч корупцията)? И тъй натам, все в тази посока. Темата веднага се нареди сред челната световна десетка на най-обсъжданите. Ехо от Брюксел тозчас откликна: не трябва да се спасяват всички (фирми) наред, а само онези, тези с „потенциал за устойчивост“ и дрън, дрън, дрън, но никаква идея как да познаем кой с какъв потенциал е. Войнстващите социалпопулисти отсякоха:
не спасявайте фирми, спасете хората
Да не се дава нито пара на фирми, за да запазят работни места (както с популярната у нас мярка 60/40), а да се плаща направо на хората, останали без работа или пуснати в принудителен отпуск. Злите капиталисти – вълци ги яли, който може да се оправя или да фалира. Това е кретенизъм, разбира се: Първо никоя държава не може дълго да плаща на милиони хора да не работят; второ, защо хазната да се натовари със 100% от разхода, ако може бизнесът да плати 40% или 60% от него. И трето - а ако в кризата зарежем фирмите да потънат, къде ще работят спасените хора, когато тя свърши? Всъщност трябва да се спре
кошмарът на зомби икономиката
Зомби фирми наричат тези, които съществуват само защото се поддържат изкуствено за сметка на държавни помощи или с банкови заеми, субсидират се с реално отрицателни лихви или законът пречи кредиторите да искат несъстоятелност – това при нормална пазарна конюнктура. Има и зомби банки, според мен вече има и няколко зомби държави. Много е писано и още дълго ще се говори как се появяват зомби фирмите, защо и как държавите и банките ги държат над водата, какви вреди нанасят. Без външна помощ потъват. При криза и последваща депресия в несвяст изпадат и живи фирми, конкурентоспособни и рентабилни в нормална среда. Те няма как да покрият разходите си, ако пазарът колабира или самата държава им пречи да работят – ако нареди да се затворят барове, ресторанти, хотели, заводи; или затвори границите. Самолетите не могат да летят, влакове и камиони принудително спират. Никак не е лесно да се отделят зомби фирмите от пострадалите в кризата живи фирми. Защото
надежден зомби тест няма
В Япония, която още през 90-те години падна в капана на отрицателните лихви, отдавна търсят, но и до днес не са намерили решение как да разделят засегнатия жив от неживия бизнес. Международните бюрокрации предлагат едно лицемерно решение, т.нар. „лихвен тест“ – за зомби да се счита фирма, която не може да покрива разходите си, вкл. текущите лихви по ползваното финансиране. Лицемерно е, защото в еврозоната очевидни зомби корпорации и държави се субсидират тъкмо чрез реално отрицателните лихви по щедро достъпния за тях кредит; техни много по-рентабилни преки конкуренти в Източна и Южна Европа работят със силно ограничен и скъп кредит. За да преценят кой клиент си струва да подкрепят, дори ако трябва да кредитират чистите му загуби при криза и депресия, старите банкери са правили
реален бизнес тест
Ето така: приемаме всички банкови, търговски заеми и пр. дългове на фирмата за собствен капитал и пресмятаме дали при нормален пазар (при продажби и цени след кризата, депресията и ограничителните мерки) тя може за един инвестиционен цикъл – времето за изхабяване и пълна подмяна на инвестиционните активи - да върне вложения капитал и да изкара печалба поне двойна на безрисковата лихва върху вложения капитал. За да се направи тази сметка, трябва много дълбоко да се познават пазарът, отрасълът и конкретният бизнес, тя се базира върху много субективни преценки и прогнози. Няма как да се опише в наредба и да се ползва за преценка на всички търсещи финансово спасение. За да ограничи кошмара на спасението, държавата трябва да прилага към спасителните програми критериите за всеки разход на бюджетни средства: разумна пестеливост, максимална прозрачност, равни възможности за достъп, внимателен анализ на разходи и ползи, твърдо приложена законност. Никога и никъде не е било перфектно, но по-добро от 8000 г. не е измислено.
