Управлява ни хунта, разбрахме от сочения доскоро за най-богат човек в България Васил Божков. Може да му се вярва, че е компетентен, защото десетилетия имаше близки отношения с властта. Иначе как щеше да забогатее толкова? Същите тези десетилетия бяха определени от главния прокурор Иван Гешев като "криминален преход". И на него може да се вярва, защото е компетентен по криминалните въпроси.
След като годините са били преходни, това означава, че и хунтата е имала развитие. Няма как да е възникнала в завършен вид. Имала е първообраз и постепенно е стигнала до състоянието, което виждаме в момента. Генезисът на клептокрацията, която в България има спецификата на мутрокрация, заслужава изследователско усилие, защото иначе най-новите исторически процеси биха останали без логично обяснение. Васил Божков, който като беглец в Дубай има много свободно време да размишлява над тези процеси, даде на 8 май в интервю за Би Ти Ви първоначален ориентир в качеството си на запознат отблизо с машинарията на властта. Фактът, че той пръв употреби за нея определението "хунта", може след време да му бъде признат за научен принос в това изследователско поле.
Сега държавата действа като мутрите
през 90-те години, заяви Божков. "Навремето мутрите какво правеха - има проблем, ще помагаме и плащаш. Почват да те пазят, после ти казват: "Дай част от бизнеса". Ако откажеш, идват с бухалките и унищожават всичко. Съвременните мутри правят същото - вече бухалките не са вериги и прътове, а прокуратура, ДАНС, НАП. Знаете ли кое е общото между онези години и сега? Бойко Борисов - той беше и тогава, и сега. А различното е Пеевски." Ето как се прехвърля мост през три десетилетия от мутрите до мутрокрацията, по който един човек със сигурност е преминал, за да пренесе институционалната памет от зачатъка до завършения вид на хунтата. Като диалектик хазартният бос знае, че количествените натрупвания на пари водят до качествени промени и че онова, което е на масата, се разиграва във взаимовръзка с процесите под масата. Затова вижда не само подобията между минало и настояще, но и разликите. А голямата разлика, върху която привлича вниманието ни, е възходящият бизнесмен Делян Пеевски. Той не е от мутрите, а по-скоро е тяхно производно.
Въпреки че е корпулентен, Пеевски не се набива на очи, защото рядко се появява публично. Но неговото присъствие в обществения живот е осезаемо. Малко сведения излизат наяве за фантастичното му забогатяване, но щедростта, която афишира като благотворител в кризата с коронавируса, е показател, че парите за него не са проблем. Или ако перифразираме председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, доходите му са растели, за да има какво да дарява.
Защо обаче Пеевски не е обект на обществена възхита
и защо Божков говори за него в тъй негативен план? Всъщност хазартният бос не е оригинален, защото върви по пътя на друг любимец на властта, избягал в чужбина, след като е изгубил висшата си протекция - бившия банкер Цветан Василев. Между двамата има много прилики. Щом разбраха, че губят бизнеса си в България, внезапно се оказаха "по работа чужбина", за да изпреварят с няколко дни заповедите за арест. Останаха на безопасни места - единият в Белград, другият - в Дубай, където ръцете на българското правосъдие се оказаха къси да ги заловят.
Второто, което направиха и двамата, е да заявят, че могат да разкрият чувствителна информация за управляващия елит в България. Цветан Василев дори си направи "застраховка живот", като обяви, че пред съдии е разказал "всичко", което ще стои заключено, докато не му се случи "нещо". Банката му КТБ, която служеше като държавна каса на мутрокрацията, несъмнено е била резервоар на чувствителна информация. Васил Божков пък обяви в задграничното си интервю по Би Ти Ви, че това е само първата му дистанционна изява, но ще има още, когато прецени за необходимо.
Трето, и двамата визираха Делян Пеевски като възлов фактор, определящ поведението на властта.
Съчетанието на тези три общи черти в поведението на двамата бегълци дава обяснение и за сходното отношение към тях на българското правосъдие. То ги приканва да се върнат, търси международно съдействие за ареста им, но си запушва ушите за твърденията им от чужбина. Божков даде логично обяснение: целта е да го приберат и да му затворят устата. По тази причина и двамата няма да се отзоват на
гласа на сирените във Върховна прокуратура
Но има и друг вариант, който устройва и двете страни: те да си стоят там, където са, и просто да си мълчат. Ще се радват на свобода и добре уреден живот, а тукашните ще си спестят главоболия в консумацията на властта.
Цветан Василев и Васил Божков могат да се окажат добре пласирани при чуждите власти, чиято протекция им е необходима. С влиянието си (или поне благоволението), което имат във високите среди, те могат да придобият значение на неофициални почетни консули в Белград и Дубай. За акредитация ще им служи търпимостта на България.
Ако се върнем в историята отвъд "криминалния преход", ще видим сходни маниери за разправа на тогавашната власт с нейните галеници, които са й отмилели. Отстраняваше ги от високите постове и ги разкарваше на дипломатическа служба в чужбина. Особено ярък бе случаят на 3 юли 1974 г., когато пленум на ЦК на БКП свали едновременно трима кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП - Иван Абаджиев, Венелин Коцев и Костадин Гяуров "поради целесъобразност и преминаване на друга работа". Иван Абаджиев, който бе и секретар на ЦК на БКП, отиде първо на работа като посланик в Румъния, а после в Тунис. Венелин Коцев бе в Алжир (и Мавритания), Италия (и Малта) и накрая в Унгария. А Костадин Гяуров (братът на Николай Гяуров) бе пратен в Монголия, а после в Гана, Того, Кот д'Ивоар, Либерия и Буркина Фасо. Заради него излезе приказка, че "единият брат пее на Запад, а другият плаче на Изток". След две години към тяхната група се присъедини и секретарят на ЦК на БКП Константин Теллалов, който бе пратен в Канада, Венецуела (и Гвиана). Така се оформи четворка, на която пък бе лепнато прозвището "бандата на четиримата" по аналогия с нашумелия точно по това време арест на "бандата на четиримата" в Китай, оглавявана от Цзян Цин, вдовицата на починалия на 9 септември 1976 г. китайски вожд Мао Цзедун.
Кадровикът на тогавашната върхушка Тодор Живков бе толкова безспорен авторитет, че дори наказаните гласуваха заедно с другите членове на ЦК на БКП за своето отстраняване от властта с цел "пълно единодушие". Провинението им бе запазено в тайна.
Сега също има мистерия
защо бяха разжалвани от висшите си финансови позиции Цветан Василев и Васил Божков, но фиксирането им върху Делян Пеевски показва, че той е играл важна роля. Кой кадровик решава възхода или падението на един или друг олигарх? Може би не е един, защото Бойко Борисов формално държи властта. Но според Божков той е човек, идващ от миналото. Докато Пеевски е във възходяща позиция като носител на духа на постмутренското време. Не е изключено в момента да наблюдаваме дуализъм във властта, където постепенно се извършва предаване на щафетата.
Затова може да се каже, че за съдбата на задграничните олигарси имат думата Делян Пеевски и Бойко Борисов като ресорни министри на Foreign and Home Affairs (външните и вътрешните афери).
