Победата на Корнелия Нинова на вътрешнопартийните лидерски избори в БСП бързо бе представена от твърдоглавото партийно ядро като първа решителна стъпка, която ще бъде последвана от още 2 подобни - Нинова ще стане премиер, а след това червената фурия категорично ще прати в затвора корумпетата на ГЕРБ. Найс, а?
По-спокойните социалисти отчетоха изборите като “изигран решителен мач” в битката на Нинова с вътрешнопартийната опозиция - в смисъл, окрилена от категоричната победа, сега Нинова може да пристъпи към конгреса с категоричното намерение да довърши враговете с партиен билет, недоказали се по никакъв начин на партийния вот. Да ги превърне в клети изгнаници като Първанов. 
В хода на предизборния партиен дебат имаше една теза, която не бе естествена, а

по-скоро бе лансирана пропагандно от “Позитано”20 -

Нинова милее за партията, а опозицията й е карашик от колаборационисти, които ядат кебапчета и играят белот с Борисов. В този ред на мисли партийните избори трябваше да дадат ясен отговор на въпроса ще се стигне ли до широка коалиция ГЕРБ-БСП, ако властта в партията бе спечелена от опозицията. Това не се случи и сега спокойно би трябвало да кажем, че погромът над Кирил Добрев ще погребе идеята за широка коалиция по германски тертип. 
Нещата обаче не стоят толкова просто.
Първо, трудно е да се каже дали въобще е съществувала идея за такава коалиция, или тя бе лансирана и използвана само за пропагандна цел от различните червени лагери. Успоредно с обвиненията срещу Гергов, че негови сделки реално се подкрепят от властта, което автоматично го превръща във вътрешен враг, протичаха и обратните обвинения - че Нинова превръща БСП в образ и подобие ГЕРБ-ово - партия, в която едниноначалието е бетер времето на култа. Второ,

в последните месец-два е трудно да се определят лагерите в БСП, те се разпаднаха 

Или по-скоро - опозиционерите не успяха да се обединят около една фигура. След лансирането на вътрешните избори за лидер Корнелия бързо пое контрол върху целия изборен процес, а претендентите малко по-бавно разбраха, че нямат шанс, и започнаха отводите. Добрев остана в играта до края, колкото да се афишира като основно знаме на вътрешната опозиция.
Като делим социалистите на про-ГЕРБ и анти-ГЕРБ, може лесно да се объркаме - опозицията в лицето на Добрев е на площада, а Нинова никой не я е видял там - видяхме я около БНТ, когато едва се измъкна след една “Панорама”. Отношението към Нинова сред протеста не е кой знае колко по-добро от отношението, което ГЕРБ демонстрира към Нинова - няма любов, меко казано.
За да е по-пъстра картинката, напоследък противници на Нинова и нейни привърженици седят на една маса. Гергов все така печели от сделки с правителството, но седи до Румен Радев, който гони мутрите с ръка в юмрук. Накратко - тъкмо, когато смятахме, че лагерите са се очертали, те са размиха. 
Ситуацията на размиване на левите лагери не помага на Бойко Борисов, който е единственият искрено желаещ ляво-дясната уйдурма да се реализира. ГЕРБ вече глътна СДС без вода и едва ли има нещо против да глътне и БСП. Да не забравяме и мирното съвместно съществуване, което Борисов води с Пеевски, т.е. и с ДПС. Т.е. - цялата идея за широка коалиция

води към абсолютно размиване на партиите

и концентрацията на реалната власт в т.нар. “задкулисие”. Българските широки коалиционери имат откъде да се учат - вижте европейското ляво и дясно, които толкова дразнещо се допряха през последните петилетки, че от тази широка коалиция се нароиха един куп европейски мини диктаторчета, вкл. Борисов. 
Но да се върнем у нас. Преди седмици, в началото на протестите, се появиха идеи за програмно правителство, което да доизкара мандата на Борисов, преди да стигне до редовните избори през март. Нещо като правителство на националното спасение, правителство на народното единство, на помирението и тем подобни щуротии, умело лансирани още в средата на 90-те - тогава с дейното участие на ДПС. Сега е същото - отново се заговори за някакво експертно правителство, което би неутрализирало десните протестиращи като отделни групи извънпарламентарни неформали. На практика и през 2013-а, и през 2017-а социолози тестваха одобрението на широка коалиция БСП-ГЕРБ и то никога не минаваше 25 на сто. Такава широка коалиция между БСП и ГЕРБ бе одобрявана от патриотите на Симеонов и Каракачанов, но бе спъната от Нинова, която първа се сети да използва ГЕРБ за вътрешнопартийни цели. 
Интересно е, че за широка коалиция ляво-дясно се заговори в момента, в който

започна да се работи за широка анти-ГЕРБ коалиция -

коалиция между БСП, Слави Трифонов, „Демократична България“ и Мая Манолова, която единствено би имала шанс да осигури стабилно мнозинство и да спре идването на Борисов - 4. Т.е. - едната широка коалиция бе прецакана едва когато се заговори за другата широка коалиция. 
Лошото на широките коалиции е, че са нестабилни - винаги има някой, който е недооценен в навалицата. Освен това е вярно, че когато всички управляват заедно, народът потъва в опозиционна тъма. В този смисъл - колкото повече се отдалечава БСП от широка коалиция с ГЕРБ, толкова по-съмнителна е и широка анти-ГЕРБ коалиция. Тя обаче има една сплотяваща идея, която може да й помогне да види бял свят - властта. Желанието за власт е по-силно от здравия разум. Най-вече когато дълго властта ти е убягвала от погледа.