Quantcast
Кой ще пребори корупцията - държавата или гражданите? | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Кой ще пребори корупцията - държавата или гражданите?

Институциите се правят на слепи за разкритията на неправителствените организации
1 871
 Илияна Кирилова

Ширещата се корупция е слабостта, изтъквана във всеки доклад за България. Ако държавната машина не може да се справи с нея, може би защото активно участва в корупционните схеми, то може ли тогава гражданският сектор да е основен играч на полето на противодействието на това явления? Или неговите усилия са обречени, защото в крайна сметка инструментите за разследване и наказване на корупционните практики са в институциите. Но разкривайки нередностите гражданските организации възпитават нетърпимост към тези уродливи практики, макар и да става бавно. И помагат на обществото да прозре как и в чий интерес се подменят решенията и да се замисли иска ли да плаща сметката за това.

"Апартаментгейт", "Барселонагейт" и още не един гейт нямаше да видят бял свят, ако през годините не беше активността на гражданските организации. Антикорупционният фонд, БОЕЦ, "Прозрачност без граници", "Програма достъп до информация", Българският институт за правни инициативи са само част от организациите, които активно работят за повече граждански контрол върху дейността на институциите. А какво по-опасно за корупцията от прозрачността.

На 19 март правителството прие анализ на изпълнението на националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията за периода 2015-2020 г., както и стратегията и пътна карта до 2027 г.

Според анализа не е изпълнена една единствена мярка -

 

"предоставяне на парични награди на разследващи журналисти, длъжностни лица и граждани,

 

които са подали сигнали и конкретна информация за корупция, довели до ефективни присъди или санкции на уличените лица". Обяснението: "преценено е, че мярката не е удачна и изпълнението й не продължава".

На 140 страници е описано как всички останали мерки са изпълнени. В бележка под линия са оставени критиките на гражданския сектор към изпълнението на някои от мерките - например забележките на "Прозрачност без граници" към промените в Закона за политическите партии, или към липсата на разкрития кои са организаторите на купуване на гласове по време на избори.

Сред приоритетите в новата антикорупционна стратегия са укрепване на капацитета и повишаване на прозрачността на антикорупционните органи, противодействие на корупционните престъпления, подобряване на работата на контролните органи, повишаване на прозрачността и отчетността на местната власт, освобождаване на гражданите от "дребната корупция", създаване на обществена нетърпимост към корупцията.

В стратегията

 

неправителственият сектор присъства с пожеланието за подписване на споразумения

 

за взаимодействие с институциите, когато става дума за разкриване на корупционни прояви, особено по високите етажи на властта. Споменава се и, че до края на тази година България трябва да адаптира законодателството си към евродирективата за защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. 

Антикорупционният фонд (АКФ) е избрал подхода при съмнения за корупция и конфликт на интереси да прави собствени проучвания и да настоява за реакция на институциите. Това разказва пред "Сега" Деница Руканова, която е координатор на правната програма на организацията.

Сред най-известните разследвания на АКФ са "Апартаментгейт" (съвместно със "Свободна Европа"), "Златната локва", "Война за трупове", "Тецът на Доган". "Тези разследвания имаха широк обществен отзвук, включително сред международните наблюдатели. Липсата на институционална реакция или на формални проверки, които не установиха нарушения, залегнаха в основата на някои доклади на международната общност за състоянието на върховенството на правото в България. Ценното при разследванията е реакцията на системата, и в тесния, и в широкия смисъл на думата. Обикновено има липса на реакция в институциите, но има задействане на свързани политици, медии и други организации, които с реакцията си показват друг тип зависимости, които няма как да се видят с просто око", обяснява Руканова.

Руканова казва, че ако АКФ събере доказателства, или има основателни съмнения за неправомерни действия, изпраща сигнали до всички публични институции, които могат да ги разследват. Нерядко обаче има институционални пречки. Като например откази за достъп до обществена информация. "Може би най-отчетливият пример за пречка е формалистичният подход на прокуратурата, който наблюдаваме при подадените от нас сигнали до нея", казва Руканова.

Друг орган, който АКФ често сезира заради нарушения в обществени поръчки, е Агенцията за държавна финансова инспекция към Министерството на финансите. "Според нейните устройствени правила, сигналите за нейните проверки, инициирани от неправителствени организации и граждани, се разглеждат с най-нисък приоритет. С предимство винаги са тези на министри, депутати, висши публични ръководители. И тъй като срокът за налагане на административно наказание е 3 г. от извършването на нарушението, често

 

АДФИ смогва да провери нашите сигнали далеч след като този срок е изтекъл

 

и производството се прекратява на съвсем формално основание. Това води до усещане за безнаказаност на нарушителите", сочи Руканова.

Прокуратурата пък при явни данни за нарушения и дори престъпления се произнася, че няма престъпления. Или възлага проверки на други органи - НАП, КПКОНПИ, АДФИ, които и АКФ вече е сезирал. Резултатът е, че тези органи завършват проверките много по-бързо, щом са им възложени от прокуратурата. "В част от случаите след проверките има наложени административни наказания - например по казуса "Война на трупове", обяснява Руканова.

Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) обяснява, че когато става дума за борба с корупцията, неправителственият сектор не може да бъде възприеман като враг на държавата. Той може да допринесе със знания и идеи за създаването на работещи механизми за противодействие на корупцията. За България директна възможност за това дава Гражданският съвет към Националния съвет по антикорупционни политики, който е към правителството. БИПИ е член на този граждански съвет и участва активно с мнения и становища по проекта на нова антикорупционна стратегия. Част от тях са влизат в нея - за злоупотребата с публичен ресурс за политически и електорални цели. През ноември 2020 г. БИПИ представи първия за България подробен анализ на този вид злоупотреби - тема, която в настоящия изборен контекст е особено актуална. Не случайно и в приетата от правителството стратегия за първи път се употребява изразът "изборна корупция", допълни Гяурова.

И припомня, че от години БИПИ наблюдава назначенията на лидерските позиции в съдебната система и назначенията, осъществявани от парламента. "Що се отнася до съдебната система, там нещата по отношение на прозрачността се подобриха, но публичността продължава да е проблем. Не бих казала, че самата система е свръхкорумпирана и не всички магистрати са такива. Но именно липсата на публичност при вземането на решения или откритата неприязън между отделни членове на ВСС, между съд и прокуратура, между съд и главен прокурор, водят до недоверие в системата, негативно отношение към магистратите и едва ли не с усещането, че съдебната система "крепи" корупцията в страната", смята Гяурова.

На въпрос за трудностите, които организации като БИПИ срещат в работата си, тя казва, че често срещат нежелания за съдействие от държавните органи, отказ от комуникация, създаване на излишни бюрократични пречки, неглижиране или открито негативно отношение. "Към това трябва да се добавят и очернящите кампании в отделни медии и

 

средата, в която работим може да се окачестви като предизвикателна",

 

казва тя.

Също като АКФ и БИПИ активно ползва Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и в стремежа да повече прозрачност и отчетност на институциите през годините е водил и печелил не едно дело за достъп до информация. 

Когато стане дума за достъп до информация, най-големите експерти са в "Програма достъп до информация". Фондацията от години помага на журналисти и граждани. Изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева казва, че първото условие, за да започне дадено разследване, е да има добър достъп до информация.

Според Жулева няма влошаване на със ситуацията с достъпа до информация. "Във всички индикатори, които следим от години, има повишаване на прозрачността на институциите", казва тя. Но борбата за по-добър достъп до информация е никога несвършваща работа, обобщава директорът на ПДИ.

На 23 април "Сега" поиска и коментар от прокуратурата по темата за ролята на гражданския сектор в противодействието на корупцията. Държавното обвинение бе попитано за примери за разследвания за корупционни престъпления, които са образувани по работата на гражданския сектор. А също и дали има законодателни празноти, когато става дума за взаимодействието на прокуратурата и неправителствените организации. До публикуването на този текст отговори не дойдоха.

Още

Мегаскандал в НС: Бизнесмен разказва за натиск, кюлчета и Мата Хари

05.05.2021

35037
Румънски филм зашлевява с диагноза за нас самите
Нетаняху отиде на съд вместо за мандат при президента

05.04.2021

2578