Решението на Конституционния съд, което зачеркна шестата поправка в основния закон, свързана със съдебната реформа, отпушва много важни процеси в съдебната власт. Очаква се до две седмици да бъде възобновена спряната процедура за избор на главен прокурор, след като начело на институцията от повече от година стои временно изпълняващ функциите.
Трябва да бъде открита и процедура по избор на председател на Върховния административен съд, тъй като 7-годишният мандат на настоящия му шеф Георги Чолаков ще изтече в края на ноември. Всичко това ще бъде направено от Висшия съдебен съвет, който продължава да работи 2 години след като изтече мандатът му. Освен това е толкова дискредитиран, че най-малкото няма моралното право да провежда тези толкова важни процедури.
Не че моралът някога е бил наличен
за мнозинството в съвета. А новите членове на съвета трябва да бъдат избрани от парламента и от магистратската гилдия.
50-ият парламент очевидно не разполага нито с време, нито с мнозинство за това. За сметка на това във ВСС, изглежда, се пришпорва процедурата въпреки ваканцията. Това, което ги спира в момента да заседават, е, че след решението на КС трябва отново съветът, разделен с промените в Конституцията на прокурорски и съдебен, да се събере в едно. А това отнема време технически. Разделянето отне около 2 седмици, вероятно сега толкова ще е нужно и за обратната спойка.
Междувременно на 1 август Инициатива "Правосъдие за всеки" призова парламента с изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ) или с нарочно решение да възпре настоящия състав на ВСС да възобновява или открива процедури за избор на главен прокурор и председател на ВАС, като изрично предвиди това да бъде извършено от следващия легитимно избран състав на ВСС, излъчен с редовен мандат. "Ако този състав на ВСС, който е доказал, че няма собствена воля и изпълнява поръчки, открие процедура по избора на главен прокурор, то същият ВСС, освен държавно и обществено нелегитимен, ще бъде и скандално провокативен и опасен за върховенството на правото", се казва в декларацията на неправителствената организация.
ПП-ДБ още на следващия ден внесоха такъв законопроект. Той обаче има повече имиджово значение, тъй като едва ли би събрал мнозинство да бъде приет.
Постовете на главния прокурор и на председателя на ВАС са ключови за съдебната власт и за държавата изобщо. Особено след като КС събори реформата, свързана с орязването на правомощията на главния прокурор, той ще продължи да е един от най-силните (и силови) играчи в държавата. Но докато прокуратурата и главният прокурор обичайно са под светлината на прожекторите и пороците в системата, връзките и зависимостите са до известна степен осветени, то Върховният административен съд е тъмно петно. А там са
съсредоточени огромни интереси
- икономически и политически. Това все пак е съдът, който контролира изпълнителната власт.
"Г-н Чолаков вече е измислил как да остане почетен председател на съда и да запази своето влияние. Тече операция за предаване на щафетата, така че да бъде запазено влиянието на Делян Пеевски в съдебната власт. Тези решения се вземат от Висшия съдебен съвет, който абсолютно скандално избра Гешев и уволни Гешев, когато му каза Пеевски. Същият ВСС сега ще избере на поста главен прокурор този, когото Делян Пеевски посочи", каза неотдавна лидерът на "Да, България" Христо Иванов в интервю за bTV. По време на изслушването си в парламентарната комисия "Нотариуса" Христо Иванов разказа как върло Пеевски е полагал усилия да не се намаляват правомощията на Чолаков. Той посочи, че от разговорите си с Пеевски можел да си направи извода, че контактите му с Чолаков са много непосредствени. "Тази грижа може да има различни основания и топли чувства, но ми се струва любопитна", посочи Иванов.
За бъдещ председател на ВАС упорито
в момента се спряга съдията Сибила Симеонова,
която ръководи Шесто отделение на съда. То се занимава с оспорването на актове на ВСС, както и с делата, свързани с околната среда. И в двете направления практиката на съда странно се промени в последно време, обръщат внимание съдии. А кадровите въпроси, за които ВАС има последната дума, всъщност са един от най-лесните начини за влияние в системата.
Магистрати обясняват, че Симеонова е близка до председателя Чолаков (това е логично, като се има предвид, че е на шефска позиция в съда), както и до бившия върховен съдия Боян Магдалинчев, който беше представляващ Висшия съдебен съвет преди конституционното му разделяне. Ако за Магдалинчев е неясно дали може да осигури 17 гласа "за" във ВСС, то за Чолаков е напълно сигурно, че ги има. За седемте години начело на ВАС той успя да изгради солидна мрежа на влияние не само в този съд, но и във Върховния касационен съд, разказаха пред "Сега" върховни съдии, пожелали анонимност.
Симеонова има безупречна биография, а името ѝ не е било замесвано в скандали. Очакванията са, че ако тя оглави Върховният административен съд, ще направи досегашният председател свой заместник. Така
той фактически ще запази властта си
в този ключов орган на съдебната система. Разбира се, за Чолаков се отваря и прозорец да стане конституционен съдия. Този ноември изтича мандатът на Константин Пенчев (квота на НС), Мариана Карагьозова-Финкова и Филип Димитров (квота на президента) и Таня Райковска (квота на Върховния касационен съд и Върховния административен съд). Тези органи ще трябва да изберат и съдиите, които да заемат местата им. Чолаков вероятно може да си уреди избирането от всяка една от тези институции. Макар че, ако се следва джентълменското споразумение между двете върховни съдилища, на тази ротация в КС е ред да бъде пратен съдия от ВКС. От друга страна в КС няма такава реална власт, каквато има във ВАС.
"Във Върховния административен съд сигурно има 10 групи за влияние", каза бившият главен прокурор Иван Гешев, изнасяйки моноспектакъла си, докато предишният парламент го изслушваше в комисията "Нотариуса". Гешев веднага може да бъде питан къде е спал, докато беше главен прокурор и защо едва сега говори за тези кръгове. Но и най-големите му критици не могат да отрекат, че в думите му има истина.
Зам.-председателят на ВАС Любомир Гайдов също е потенциален кандидат за поста на Чолаков. Амбиции има и зам.-председателката Мариника Чернева, разказаха съдии пред "Сега". Както и Гайдов обаче тя сама се "рекламирала". Така че не може да се говори, че това са варианти, които удовлетворяват Чолаков, макар и това да са хора от екипа му, на които се предполага, че има доверие.
Има и сценарий, в който съветът не може да избере председател и Чолаков остава начело на съда като и.д. Това би било много спорно, като се има предвид едно решение на КС, че мандатите на тримата големи в системата не могат да се удължават извън седемте им години. За тази хипотеза обаче може би се постила от месеци. Когато Атанас Славов като правосъден министър оспори избора на Сарафов за и.д. главен прокурор, ВАС прие жалбата му за недопустима. Въпреки това обаче се произнесе с мотиви по съществото ѝ, което сигурно се е сторило странно дори на студентите по право. В тези мотиви се казваше, че Прокурорската колегия на ВСС е имала право да избере и.д. и това не е работа на Пленума на съвета. Сега по тази аналогия Чолаков може да стане и.д. само с гласовете в Съдийската колегия, без да се търси мнозинство от 17 души в Пленума.
Така че, както и да го погледнем, ситуацията е много удобна за Чолаков.
Колкото до избора на главен прокурор, там
затишиeто в момента е оглушително.
Миналата пролет, когато постът беше току-що овакантен след спешното уволнение на Гешев, се спрягаха различни варианти за негов приемник. Като например Йонко Грозев, чийто мандат като българският съдия в Страсбург изтече тази година. Или Теодора Георгиева - българският магистрат в колегиума на ръководената от Лаура Кьовеши Европейска прокуратура. И двете възможности в момента звучат абсолютно нереално.
На терена е, разбира се, и и.д. главен прокурор Борислав Сарафов. Вярно е, че прокуратурата изглежда много по-спокойна без Гешев. Но също така е вярно, че казусите, които биха помогнали да се разплетат мрежите за влияние в нея, си останаха все така нерешени.
"Сарафов няма да стане титуляр на поста. Просто още не го е разбрал," смята Христо Иванов. За Сарафов се говори, че е загубил доверието на ГЕРБ. От комисията "Нотариуса" се видя, че като че ли и Делян Пеевски вече му е вдигнал мерника - Хамид Хамид настояваше Христо Иванов да отговори колко кафета е изпил със Сарафов и кого е предлагал за зам.-главен прокурор.
Като потенциален главен прокурор се върти и Антон Славчев, който беше заместник на Сотир Цацаров в КПКОНПИ. Дали обаче това е просто щение на Славчев, или реална възможност, тепърва ще видим. Важно и определящо ще бъде това каква ще е политическата съдба на Делян Пеевски. Ветропоказателите в момента се въртят бясно и е трудно да бъде проследено накъде сочат. Лятото ще остане горещо. Не само заради температурите.
