Двама милиардери от Калифорния направиха това, което политици, прокурори и лобисти не успяваха в продължение на години - дръпнаха шалтера на президента Доналд Тръмп.
Решението на "Туитър" да закрие окончателно акаунта на Тръмп ''поради риск от по-нататъшно подбуждане към насилие'', след като ден по-рано "Фейсбук" реши да блокира профила на президента поне до края на мандата му, беше важен момент в историята на социалните медии. И двете компании години наред защитаваха присъствието на Тръмп на техните платформи, само за да сменят курса дни преди края на неговото управление.
Защо изпълнителните директори на тези компании - Джак Дорси от "Туитър" и Марк Зукърбърг от "Фейсбук" - решиха да действат сега, не е загадка. Натискът върху тях се засили неимоверно през изминалата седмица, тъй като всички от Мишел Обама до служителите на двете компании призоваха за закриване на акаунтите на президента след смъртоносния щурм в Капитолия.
Тези компании,
корпоративни автокрации, които се маскират като минидемокрации,
често обясняват решенията си за модериране на съдържание като резултат от ясно формулиран процес, сякаш ''не подстрекавайте бунтовническа тълпа'' през цялото време е фигурирало в правилата на платформите. Но решение като това обикновено е резултат от крайна принуда. В този случай Дорси и Зукърбърг разгледаха доказателствата, консултираха се с екипите си, прецениха компромисите и рисковете, ако бездействат, и решиха, че са видели достатъчно.
Забраните също така засилиха дебата за свободата на словото, който кипи от години. Подкрепящите Тръмп републиканци ядосано обявиха, че ходът на "Туитър" е пример за тираничния контрол на свободата на словото в Силициевата долина. И докато много либерали приветстваха решението на "Туитър" като закъсняла, но правилна стъпка за предотвратяване на насилие, някои се смутиха при мисълта за такъв строг контрол, упражняван от толкова малко хора. Блокирането на Тръмп дава ясен урок за мястото на властта в нашето дигитално общество - не само в прецедента на закона или в контрола и баланса на правителството, но и в способността да се откаже достъп до платформите, които формират обществения ни дискурс.
Имената на Дорси и Зукърбърг никога не са се появявали върху предизборни бюлетини. Но те притежават един вид авторитет, който никой избран от хората служител не може да претендира, че има. Тази сила се появява най-вече по фини начини - като зловещо спокойното, подобно на заложническо видео, което Тръмп засне в четвъртък, часове след като "Туитър" и "Фейсбук" заплашиха да изтрият акаунтите му. Във видеото Тръмп признава, че е загубил изборите и осъжда атаката на Капитолия - неща, които упорито отказваше да направи, дори когато Конгресът говореше за втори импийчмънт, а членовете на неговия кабинет обсъждаха позоваването на 25-та поправка за отстраняването му.
Правни и политически опасения със сигурност притиснаха президента да се примири. Но имаше и друга интерпретация на промяната му:
Тръмп по-скоро би загубил поста си, отколкото привилегията да поства.
В известен смисъл за Тръмп, който се хвалеше, че платформите ''никога няма да го забранят'', запазването на акаунтите му в социалните медии основателно са приоритет през оставащите му дни като президент на САЩ. Успешният импийчмънт би бил неудобен край на политическата кариера на Тръмп. Но загубата на 88 милиона последователи в "Туитър" и 35 милиона във "Фейсбук" ще го лиши от културно влияние в бъдеще. Отнема му се привилегията, за която изглежда най-много жадува: способността да привлича вниманието на света с едно натискане на бутона.
Тръмп не е като останалите хора в "Туитър". За разлика от тях, той има огромен десен медиен апарат, който ще го следва, където и да отиде, и легиони последователи, които ще повтарят като ехо това, което казва, независимо къде го казва. Неговите последователи се ангажираха да се прехвърлят към така наречените ''алтернативни платформи'' като "Габ" и "Парлър", чиито правила не са толкова строги. Но тези приложения са малки и тъй като до голяма степен са немодерирани, често представляват последен пристан за вредните екстремисти. Ако нито една от алтернативните платформи не е подходяща, то Тръмп може да създаде своя собствена социална мрежа, в която да публикува без притеснение. Но възстановяването на огромна аудитория в нова платформа не е просто нещо, дори за бивш президент. Така че едва ли Тръмп някога ще има това, което е имал във "Фейсбук" и "Туитър" - трибуна, от която може да се бори с враговете си, да се наслаждава на преклонението на феновете си и да има директна линия към всяка редакция в страната.
В известен смисъл
господството на Тръмп в социалните мрежи стана по случайност.
През 2009 г., когато за пръв път се присъедини към "Туитър", Тръмп беше телевизионна риалити звезда, която търсеше внимание, а "Туитър" беше нова социална мрежа, която се нуждаеше от известни личности, за да привлече потребители. Това беше перфектно съвпадение и Тръмп скоро започна да усъвършенства свободния си начин на изразяване, който стана негова запазена марка. В продължение на години той използваше платформата, за да даде мнение по всички въпроси - от вятърни турбини (грозни), през акта за раждане на президента Барак Обама (фалшив), до комедията на Джон Стюарт (надценена). Размишленията на Тръмп без какъвто и да е филтър се оказаха ценни за "Туитър", който препоръчваше неговите туитове на милиони нови потребители чрез своите алгоритми. Социалните медии се превърнаха в още по-мощен актив за Тръмп, когато той влезе в политиката. И след като беше избран за президент, той използва акаунтите си по начини, които никой световен лидер не си е представял, че може да използва: да обявява важни политики, да тормози чужди правителства, да гласува в Конгреса, да наема и уволнява старши служители и да си комуникира с набор от расисти и особняци.
След време разбрахме, че версията на Тръмп, която виждахме във фийдовете ни, беше в много отношения по-реална от човешкия му образ от плът и кръв, окупирал Овалния кабинет. Хората, които искаха да знаят какво всъщност мисли Тръмп за коленичилите играчи от Националната футболна лига или председателя на Камарата Нанси Пелоси, не го гледаха да чете подготвена реч или да свиква пресконференция. Те хвърляха по едно око към @realDonaldTrump - най-честният му образ.
Най-предсказуемият резултат от блокирането на Тръмп в "Туитър" е, че това ще се превърне във всеобщ вик за помощ на консерваторите, които се виждат като жертви на цензурата в Силициевата долина. ''Живеем в 1984 г. на Оруел. "Свободата на словото вече не съществува в Америка. Умря заедно с големите технологии", каза синът на президента Доналд Тръмп - младши в своя все още действащ акаунт в Туитър с 6,5 милиона последователи.
"Туитър" и "Фейсбук", като частни компании, не са длъжни да предоставят на всеки потребител платформа, точно както никой собственик на ресторант не е длъжен да предлага безплатен обяд на недоволен клиент. Но има основателни въпроси за това дали една малка шепа неизбрани от никого технически ръководители, отговорни само пред своите бордове и акционери (а в случая на Зукърбърг пред нито едно от двете), трябва да притежават такава огромна власт. Тези действия повдигат и други наболели въпроси, като например дали бизнес моделите на компаниите в социалните медии са фундаментално съвместими със здравословната демокрация и дали поколение зависими от "Туитър" политици някога ще се откажат от убеждението, че
натрупването на ретуитове е по-сигурен път към властта,
отколкото ефективното управление.
Наложената забрана на Тръмп ще има осезаеми ефекти върху разпространението на фалшиви новини за изборите през 2020 г., голяма част от които произхождаха от неговите профили. Ще се засилят и призивите за отмяна на Раздел 230 от Закона за почтеност в комуникациите, който предпазва социалните медии от юридическа отговорност за публикации на техни потребители.
В краткосрочен план хората, притеснени от възможната цензура в "Туитър" и "Фейсбук", могат да се утешат с факта, че Дорси и Зукърбърг мразят да са в ролята на полиция. За тях случаят на Тръмп не прилича на никой друг - знаменитост, която вкара платформите им в Белия дом, след което ги използва, за да организира атака срещу самата американска демокрация - и решението им да го забранят едва ли ще създаде голям прецедент.
Това ще бъде и утеха за Тръмп, който сега се озова от грешната страна на линията, която тези компании начертаха. Президентът се опълчи на забраната на "Туитър", пускайки изявление чрез пресцентъра на Белия дом, в което се казва: ''Няма да ни запушат устата!'' Но поне по начина, който беше най-важен за него, те вече го направиха.
