Всяка криза ражда герои. Притиснато от обстоятелствата, обществото търси своите лидери. Целият континент ръкопляска на лекарите, които се борят днес с коронавируса. Въпреки, че 10% от заразените във Франция и Испания са доктори и нито държавата, нито обществото са им осигурили достатъчно предпазни средства, въпреки че 23 души от заразените в България също са медицински персонал, ние сме наясно с едно - те са герои.
При криза хората не само търсят нови герои, но и инстинктивно се осланят на наличните институционални лидери. Това се случва навсякъде - от САЩ през Европа до Русия и Китай - няма никакво значение дали една страна е демократична или тоталитарна, дали е развита или не - кризата изисква истинска, а не нарисувана стабилност. Затова
кризата е мечта на всеки управленец -
това е времето, в което той може да сплоти зад себе си всички налични сили. Колкото е по-голяма кризата, колкото по-силен враг стои насреща, толкова по-добре.
Но какво става, ако един лидер не се справя? Ако кризата удари тежко страната, ако тя търпи жертви? Това няма никакво значение - рейтингите скачат. Пандемията вече е обрисувана достатъчно ясно като мощен противник, който може да бъде победен не от 1 човек, а с усилията на цялото общество. Транскрибирано от езика на PR-а: Ако се справяме - това е заради Лидера. Ако не се справяме - значи всички сме си виновни. Не спазвате карантината, примерно.
Британците, които харесват Борис Джонсън, например, вече са 55% (ръст от 12% за седмица по данни на YouGov) - и това в седмицата, преди да стане ясно, че БоДжо е пипнал вируса. В момента Джонсън е толкова популярен, колкото Маргарет Тачър по време на Фолклендската криза. Колкото Тони Блеър при първата му изборна победа в края на 90-те. Сега разлика между одобрението и неодобрението за БоДжо е 20%, което също е уникално и се дължи на факта, че той печели подкрепа от британци, които не са традиционен електорат на торите - преди беше харесван от 11% от лейбъристите, сега всеки 4-и го одобрява. Речта на Джонсън от 23 март, с която той въведе твърда карантина, бе гледана от 27 млн. британци - исторически рекорд. (Разбира се,
това, че един политик е одобряван, съвсем не означава, че е слушан
- мерките бяха одобрени от 93% от британците, но не се спазват.)
Огромен рейтинг във Великобритания трупа и Риши Сунак, финансовият министър. Той е одобряван от 60%, а само 11% не го харесват. Ясно е защо - заради мащабния пакет за подкрепа, който си имат във Великобритания.
Вижте Франция. В момента Макрон е одобряван от 52% от французите - той не е имал такава подкрепа от 2018 г. насам. В Италия пък правителството на Джузепе Конте също установи рекорд на одобрение, което нито едно италианско правителство не е имало от десет години насам. Вие може би подозирате, че италианците са недоволни от кабинета, защото не се е справил с мерките срещу Ковид-19 и това доведе до огромна, библейска криза, но всъщност 71% от италианците подкрепят правителството си. Предишният рекорд принадлежеше на Матео Ренци, който имаше одобрение от 69% през 2014 г. На полуострова издигат в култ и президента Серджо Матарела, който миналия петък се появи неподстриган по телевизията, т.е. страда като всеки друг италианец. Аналогична е ситуацията в Америка - рейтингът на Доналд Тръмп расте. В момента той е подкрепян от 55% (ABC News/Ipsos) - ръст с 12% за седмица, т.е. отчетливо американците харесват как той се справя с кризата.
Навсякъде, където властта действа решително, тя получава допълнителен бонус доверие. Дори критикуваната от месеци Ангела Меркел си вдигна рейтинга след добре премереното телевизионно обръщение и мерките, които кабинетът й предприе. Според последното проучване на телевизия ZDF 89% от германците смятат, че управляващите се спряват добре в кризата, а Меркел е най-подходящият политик да води страната в такъв момент. Това обаче не трябва да успокоява Меркел, защото един друг политик също рязко печели доверие и може да се окаже алтернатива след края на кризата - премиерът на Бавария Маркус Зьодер. Бавария страда тежко от вируса, а Зьодер се отличи с въвеждането на строги мерки за ограничаване на социалните контакти още преди останалата част от Германия.
Къде сме ние?
Отношението към политиците ни следва плътно тенденцията. Рейтингът на Бойко Борисов расте като гъба след дъжд. В момента одобрението към Борисов е 73%, срещу само 21% неодобрение. Същата "Галъп", която измери рейтинга на Борисов сега, обясни през февруари, че доверието към премиера спада прогресивно и за два месеца и половина е достигнало... 24%. Дори и ръстът при Борисов да не е 50%, колкото мери "Галъп", той е ясен и отчетлив. Дори и традиционно неодобрявани политици като Влади Горанов, днес имат 45% одобрение. Всъщност, в момента в страната има само един човек с по-високо доверие от това на премиера - ген. Мутафчийски (89%) и този факт бе забелязан от Борисов: "Абе я по-добре от твойто место, не сядай на мойто, че с тоя рейтинг ставаш рисков". Т.е. дори и в криза като сегашната, Борисов разпозна опаснастта, колкото и ефимерна да е тя. Мутафчийски в момента е далеч от политическа кариера. За всеки случай, Борисов контрира опасността с паралелен щаб.
Сплотеността на гражданите около лидерите, които са готови да предприемат решителни мерки във времена на криза, е разбираемо и предсказуемо явление - дори и лидерите да предприемат силно ограничаващи свободата мерки. Напротив - колкото по-строги и решителни мерки предприемат политиците, толкова по-големи са шансовете им за увеличаване на популярността и създаването на имидж на застъпници на обществото. Тъкмо затова всички гласове от типа: "Това е само грип, не е нужна такава паника", нямат шанс - нито сега, нито след кризата.
Ако политик поддържа такава теза сега, той слага край на кариерата си.
В дългосрочен план обаче е малко вероятно тенденцията на растящите рейтинги да е стабилна, смятат експертите. Както институционалното доверие свършва с напускането на поста, така и "кризисното" доверие рязко намалява по време на кризата. „Лесно е да си представим ситуация, в която след известно време хората ще се уморят да седят изолирани, а икономическите последици от карантината ще се отразят по-очевидно на ежедневието - тогава границата на безопасност на лидерите ще започне да изтънява“, каза например генералният директор на руския Съвет по външни работи Андрей Кортунов.
На практика се получава така - кризата дава кредит на доверие. Това не е доверие към конкретна личност, това е доверие към поста, към институцията. Ако динамиката на кризата не може да бъде забавена до края на лятото, тогава политическите лидери ще се сблъскат с общественото недоволство, хората ще поискат отчетливо преразгреждане на правилата и ще потърсят нови играчи. Тези нови играчи също трупат рейтинг в момента, те са в полезрението ни.
