На хартия има всичко - изброяване на благородните цели, които са доре познати от международните конференции за Либия. Срещата на високо равнище в Берлин, която събра в неделя делегации от 11 държави и четири междусародни организации - ООН, ЕС, Арабската лига и Африканския съюз, - завърши с обща декларация, даваща лека надежда за успокояване.
Документът призовава за "постоянно прекратяване на огъня" в Либия, за "въздържане от всяка намеса във въоръжения конфликт" и за "подновяване на политическия процес", прекъснат от атаката срещу Триполи през април 2019 г. на маршала-дисидент Халифа Хафтар.
На заключителната пресконференция в неделя се чувстваше облекчението на Ангела Меркел, домакинята на церемониите, и на Антониу Гутериш, генералния секретар на ООН, под чиято егида се състоя срещата. "Една малка стъпка напред", каза германската ръководителка.
Нищо не помрачи последните усилия на международната общност по отношение на Либия. Предишната подобна среща бе в Палермо, Италия, през ноември 2018 г. Въпреки че не се срещнаха пряко, двете главни действащи лица в либийския конфликт - Файез Сарадж, ръководителят на правителството на "националното съгласие" (ПНС), базирано в Триполи, и Халифа Хафтар от района около източния град Бенгази - не направиха скандал. Неведнъж Хафтар разваляше "купона", както направи в Москва на 13 януари, където руснаците и турците не постигнаха подписване на споразумение между враждуващите либийци.
Зад фасадния успех се очертава несигурност.
"Нямаме никакви илюзии за трудностите по пътя, който избираме", призна дори Ангела Меркел.
Първата трудна задача ще бъде стремежът "да се трансформира примирието в режим за спиране на огъня", каза германският министър на външните работи Хайко Маас. Сегашният режим за прекратяване на огъня се дължи само на устно задължение, поето под натиска на турците и руснаците - съответните покровители на Сарадж и Хафтар, - което влезе в сила на 12 януари. Той ще бъде уязвим, докато не бъде оформен официално в споразумение, подписано по надлежния ред.
За целта ще е необходимо съгласие на маршал Хафтар - тъй като Сарадж подписа московския проект на режима за спиране на огъня, - който през последните дни неколкократно поиска предварителна "ликвидация" на "опълченците" и "терористичните групи" от обкръжението на ПНС Сарадж. Работата изглежда трудна. Тъй като тези "опълченци" - от Триполи или Мисрата - съставляват основната част от отбраната ПНС. За три и половина години съществуване на правителството на "националното единство", установило се в Триполи през пролетта на 2016 г., не му стигна времето да си създаде официална армия.
В очакване на възможен консенсус по този въпрос прозвучаха призиви да се сформира "обединен военен комитет", съставен от петима членове, назначени от ПНС, и петима, назначени от Хафтар. Гутериш обяви в неделя, че комитетът се създава в момента и скоро ще се събере в Женева (Швейцария).
Тази структура ще трябва да определи практичните елементи на евентуално прекратяване на огъня, и в частност - механизъм за наблюдение. Дали това ще бъде междинна сила с чуждестранен състав, както видимо желаят руснаците и турците, които се стремят да узаконят по този начин растящата си роля в Либия? Европейците се опитват да се противопоставят на появата на турско-руски кондоминиум (територия с установена суверенна власт над нея от 2 или повече държави - бел. ред.) и предпочитат мисия от граждански наблюдатели. "Европейците трябва да покажат, че не възнамеряват да предават властта в ръцете на руснаци и турци", каза европеъйски дипломат.
Освен режим за прекратяване на огъня деескалацията в Либия ще изисква по-решителни действия срещу постоянните нарушения на ембаргото за доставяне на оръжия в страната, наложено от Съвета за сигурност на ООН през 2011 г. Бойните действия през последните седмици пред вратите на Триполи се подхранваха от масирана чуждестранна подкрепа - военна и финансова - или от турци, подкрепящи ПНЕ на Сарадж, или от руснаци, саудитци, емирати и египтяни, поддържащи Хафтар.
"Ескалацията достигна крайно опасно равнище", предупреди Гутериш.
"Участниците в срещата на високо равнище, които подписаха Берлинската декларация, се задължиха "да се въздържат от намеса във въоръжения конфликт или вътрешните работи на Либия" и "призоваха всички международни субекти да се държат така". Но тази обща декларация оставя отворен въпроса за ефективните санкции, които по принцип трябва да се прилагат спрямо лицата, които нарушават договореностите. Ангела Меркел призна, в неделя "не са обсъждани санкции", като намекна по този начин, че те ще бъдат предмет на друга разглеждане. Берлинският документ може да се превърне в резолюция на Съвета за сигурност на ООН с цел да се засили неговото символично политическо значение.
БЕРЛИНСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ
В срещата на високо равнище в Берлин за урегулиране на конфликта в Либия участваха Русия, Турция, Германия, Великобритания, Франция, Китай, ОАЕ, Конго, Италия, Египет и Алжир. Там бяха представители на ООН, Евросъюза, Африканския съюз, Арабската лига и противопоставящите се в Либия сили - главата на Правителството на националното съгласие (ПНС) Файез Сарадж и маршалът от Либийската национална армия (ЛНА) Халифа Хафтар. Но организаторите не успяха да убедят двамата да се срещнат за преки преговори.
Военният комитет, съставен от петима представители на всяка от двете враждуващи страни, ще заседава в Женева.
Срещата за икономически реформи в Либия ще бъде свикана до 2-3 седмици, вероятно в Тунис. Участниците в конференцията се разбраха за защита на петролните обекти в Либия.
През февруари ще започне политически диалог под егидата на ООН. Съветът за сигурност на ООН ще обсъди и одобри берлинския план за мир в Либия. Според него трябва да спре движението на въоръжения сили в страната, а военизираните формирования да бъдат демобилизирани. След като предадат оръжието си, те ще бъдат интегрирани в законните институции.
В Либия трябва да бъде създадена единна армия, полиция и структура за сигурност под управление от централните граждански власти. Правителството трябва да бъде одобрено от камарата на представителите (в момента парламентът се намира в Тобрук, източно от Бенгази, и е на страната на маршал Хафтар). Преговорите ще се подпомагат от ООН и за целта ще бъдат създадени технически групи. Нарушителите на примирието ще бъдат обект на международни санкции.
