Неясно по какви причини в медийното пространство отново се появи темата за необслужваните кредити. Заговори се за някакви черни списъци на нередовни кредитори, за нови изисквания на ЕЦБ, които били в сила от 30 юни, и какво ли още не.
Нека да е ясно, че за момента няма промени в регулаторния режим, по който се третират просрочените кредити. Поради това не може да се очакват каквито и да е промени в политиките на банките по отношение на техните клиенти, предизвикани от подобни промени. Просто защото такива промени не са правени през тази година.
Новите регулаторни изисквания по отношение на
третирането на необслужваните заеми
бяха въведени още в началото на 2018 година с Международен стандарт за финансова отчетност 9 (МСФО 9). Радикалната новост при него е, че необслужваемостта на един кредит вече се определя не само на базата на настъпило просрочие, а и най-вече на базата на финансовото състояние на кредитополучателя. Поради това ново изискване дори заеми, по които няма никакво забавяне, могат да попаднат в групата на необслужваните само заради влошени финансови показатели на клиентите, като заради това банките са принудени да правят разходи за провизирането им. Промяна в този режим към момента няма и скоро не се очертава да има.
По правило тези изисквания на МСФО 9 засягат преди всичко заемите за фирми. За кредити за граждани те не се прилагат. Може би единствено при големите жилищни заеми - тези над 250 хиляди лева, банките правят текущ преглед на платежоспособността на кредитополучателите. Но при тях, дори и да установят влошаване, те не могат да наложат по-високи изисквания за допълнително обезпечение или по-висока лихва, защото клиентът е защитен от Закона за жилищни кредити за потребители. Докато при фирмите едно влошаване на финансовото състояние води до подобно утежняване на изискванията.
Що се отнася до появилите се коментари за
черни списъци и лоши длъжници
- тях винаги ги е имало, още преди да се появи кредитният регистър. Не е възможно, ако имаш просрочия по заем, да ти отпуснат нов, освен ако той не е за погасяване на стария кредит. Но в такъв случай новият заем ще е при по-тежки условия - и като общи разходи на кредитополучателя, и като изискуемо обезпечение. Но тези правила също не са от вчера - те са в сила вече повече от две десетилетия.
Що се отнася до влезлите от 30 юни 2019 година в сила изисквания за управление на необслужваните кредити, на първо място те не са създадени от Европейската централна банка, а от Европейския банков орган (ЕБО). Нещо повече - докато България не влезе в Банковия съюз на ЕС, ЕЦБ няма никакви правомощия да следи за прилагането на тези правила у нас. Това е изцяло в юрисдикцията на БНБ. Въпросните насоки на Европейския банков орган не променят установения от началото на 2018-а начин за класифициране и третиране на необслужваните кредити. Всъщност те въобще не се занимават с този въпрос. Тези насоки определят правилата, които търговските банки трябва да спазват за управление на портфейлите си от необслужвани кредити, и то само ако тези портфейли са над 5% от общия размер на предоставените заеми.
Най-общо казано, тези насоки на ЕБО изискват банките да имат разработени и одобрени от регулатора
политики за намаляване на необслужваните кредити
както и административни структури, които да ги прилагат. Но това не води до промяна на правилата, определящи дали един кредит е редовен или проблемен, както и до промяна на условията, при които един необслужван кредит се третира от банката.
Така че тези насоки на Европейския банков орган не водят до нищо ново под слънцето за клиентите на банките. Още по-малко за клиентите, които са физически лица. За тях промени ще има при прилагането на приетите през тази година промени в Закона за кредитните институции, които въвеждат у нас изискванията на европейска директива за по-отговорно отношение към гражданите, искащи кредит. Тези промени ще задължат банките да имат по-строги изисквания към разполагаемия доход на клиента с цел да го опазят от поемане на неоправдан риск при вземането на прекалено голям заем. Но това вече е друга тема.
НАГОРЕ
Апетитът на българските фирми и граждани към взимане на пари назаем расте. "В условията на задържащи се ниски лихви и увеличаване на заетостта и доходите домакинствата и предприятията проявяват висока склонност към използване на кредити при финансирането на потреблението и инвестициите, коментира изданието на БНБ “Банките в България”. Наред с това има и увеличено предлагане на заеми от кредитните институции. Растежът на заемите е по-ясно изразен при домакинствата, сочи анализът на централната банка.
В същото време лошите и преструктурираните кредити в българската банкова система намаляват устойчиво. Само за месец те са се свили с над 700 млн. лева, като делът им е паднал до 11.53%, показват данните на БНБ за юни. Толкова голям номинален спад в рамките на един месец не е отчитан никога - дори през ноември 2014 г., когато фалиралата Корпоративна търговска банка бе извадена от системата.
Делът на кредитите, които не са обслужвани между 90 и 180 дни или са предоговорени и преструктурирани, спрямо общия обем на отпуснатите заеми не е бил толкова нисък от 2009 г., когато глобалната финансова и икономическа криза удари България и реално започна бързото нарастване на просрочените кредити.
ЧЕРВЕНА ЛАМПА
Продължителните периоди на ниски лихви и засилена кредитна активност могат да доведат до натрупване на системни рискове, свързани със задлъжнялостта на гражданите и бизнеса, предупреждава БНБ. Въпреки че дълговете на домакинствата и предприятията са сравнително ниски спрямо доходите им, в бъдеще не е изключено да настъпят неблагоприятни изменения във възможността за обслужване на задълженията - например при евентуален спад на икономическата активност, при нарастване на лихвите по кредитите в резултат от промени в паричната политика в еврозоната или при разширяване на рисковите премии в цената на заемните ресурси, предупреждават от БНБ.
