От доста време тече разгорещен спор кои фирми трябва да наемат одитори, които да проверяват и заверяват финансовите им отчети, и кои трябва да бъдат освободени от това задължение. Реалният бизнес твърди, че под натиска на одиторското лоби българските законодатели са свалили прекалено ниско летвата и принуждават дори дребни дружества със скромни активи и незначителни приходи да харчат ресурси за ненужни заверки - става дума за около 13 млн. лева годишно. Гилдията на експерт-счетоводителите пък уверява, че одитите са жизненоважни и че трябва да станат задължителни едва ли не за всяко предприятие. Спорещите страни се позовават на опита на други държави и на Директива 2013/34/ЕС, която указва на страните от ЕС към какви прагове да се придържат. 

Министрите и депутатите, които имат правото да променят закона или да запазят статуквото, гузно избягват темата - дали защото не са "в час" в тази материя, или защото не искат да сърдят одиторите. За да улесни законотворците, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) свърши работата на финансовото министерство, събра в проста и пригледна таблица информацията за праговете за задължителен одит у нас и в другите европейски страни и придружи данните със следния коментар:  

"Това е картината - България има най-рестриктивните прагове за задължителен одит на финансовите отчети. Те са ЧЕТИРИ пъти по-рестриктивни от тези в евродирективата. И нещо, което одиторите удобно премълчават - за няколко хиляди малки и микропредприятия, които са акционерни дружества, командитните дружества с акции и консолидирани дружества, прагове изобщо няма! Т.е. колкото и микроскопични да са, те подлежат на задължителен одит, ако имат повече от 500 лева годишни приходи. И всичко това, за да могат одиторите  да получават доходи за ненужни доклади, които никой никога не чете, но над 6 хиляди микро- и малки предприятия са задължени да плащат по силата на лобистки разпоредби в Закона за счетоводство, прокарани през 2016 г. без обсъждане между две четения.
 

Представители на одиторската гилдия носят "вода от седем кладенеца", за да защитят привилегиите си, коментират от АИКБ. И изброяват

седемте най-често използвани манипулации: 

Одиторите твърдят: Заверката на финансовите отчети не е административна тежест, защото одиторите не са държавна администрация. 

Истината: Ето какво пише в директивата на ЕС: „Годишните финансови отчети на малките предприятия не следва да подлежат на задължение за извършване на одит, тъй като одитът може да представлява значителна административна тежест за тази категория предприятия, като същевременно в много от малките предприятия едни и същи лица са както акционери, така и управители и затова  не  се нуждаят особено от това трета страна да гарантира достоверността на финансовите отчети.“

Одиторите твърдят: Трябва да се одитират всички дружества, за да няма сива икономика.

Истината: В България има над 400 хиляди работещи предприятия. Според евродирективата на задължителен одит подлежат само около 5 хиляди (толкова са средните + големите предприятия у нас), а малките и микропредприятията са освободени, за да им се спести значителна тежест. Съгласно нашия рестриктивен закон, приет с лобистки текстове в угода на одиторите, на задължителен одит подлежат над 15 хил. предприятия. Да се твърди, че всички останали са на сиво, е откровена глупост.  Да се твърди, че там, където има одит, никога няма сиви практики, е смешно. Та нали, ако недобросъвестен предприемач иска да ползва сиви практики, винаги може да наеме одитор, който да не ги забележи. Спомнете си за случая "КТБ". Затова и НАП не разчита на одита. 

Одиторите твърдят: Акционерите може да се сменят, без предприятието да разбере, може да се скрият, да останат неизвестни. И заради това трябва ВСИЧКИ акционерни дружества да се одитират, колкото и микроскопични да са те.

Истината: Акционерните дружества, които се търгуват на борсата, и без друго подлежат на одит като предприятия  от обществен интерес. Такива са около 350 у нас. И това няма нищо общо с останалите 3500 акционерни дружества, които са под праговете за одит даже на нашия рестриктивен закон и не са от обществен интерес. Освен това предприятията вече са длъжни да декларират крайните си собственици по силата на закона за мерките срещу изпирането на пари. И пак вижте одита на КТБ. А той не е изключение.
Те твърдят: Законът за счетоводство е приет само преди 3 години. Праговете са актуализирани, защо толкова скоро се занимаваме пак с тях? 

Истината е, че не „само“, а вече „цели“ 3 години микро- и малките предприятия са подложени на  административни и финансови тежести вследствие на лобистки текстове в закона, тежести, каквито директивата не предполага. Вече 3 години малкият бизнес плаща още един данък в повече – „данък одитори“. Крайно време е законът да се приведе в съответствие с директивата, така както са го направили всичките ни съседи. Вижте отново таблицата. Съседи, които са ни и преки конкуренти на световните пазари, но нямат тежестите, с които е  натоварен малкият бизнес у нас.

Одиторите твърдят: Данъчните имат нужда от одитите ни.

Истината: Фискът не знае за тази своя „нужда“. Той има свои методи за установяване и събиране на дължимите данъци. А и вижте таблицата - защо в  Сърбия, Румъния и Гърция фискът няма такава "нужда"?

Те твърдят: Одитът е необходим на предприятията, за да кандидатстват за обществени поръчки или кредити.

Истината: Ако и когато на съконтрагент на микро- или малко предприятие му е необходим по някаква причина одитиран отчет, предприятието може да си го поръча, заплати и получи. Но това е случай едно на хиляда. И не е необходимо в останалите 999 на 1000 случая малкият бизнес да губи време и пари само за да увеличава доходите на одиторите.

Одиторите твърдят: Праговете изобщо не са ниски - отнесени към БВП, те дори са по-високи, отколкото в Германия.  

Истината е, че няма по-рестриктивен закон от нашия (вижте таблицата). А одитор, който твърди, че размерът на предприятието в ЕС се определя от БВП  на страната, в която оперира, сам издава безполезността си. 

"Народните представители трябва да изберат на чия страна ще застанат - на страната на около 6 хиляди микро- и малки предприятия с над 100 000 работещи в тях, които произвеждат, създават БВП и пълнят бюджета, или на страната на едно съсловие, което събира „данък одитори“ от предприятията, създавайки им ненужна административна и финансова тежест, пише АИКБ в свое обръщение към депутатите, с което ги призовава да подкрепят предложените промени за  праговете в чл. 37 от Закона за счетоводството. Бизнесът призовава управляващите да спазват едно от важните си предизборни обещания: "Ще сведем регулациите до минимално изискуемите от правото на ЕС!"