Северна Македония направи исторически завой към Албания вместо към Европейския съюз, закъдето се бе запътила. Премиерът Димитър Ковачевски се огледа възторжено в Брюксел на първата междуправителствена конференция за присъединителните преговори и с облекчение каза: "Пътят до Брюксел беше дълъг." Имаше усещането, че вече го е извървял.

Албанският премиер Еди Рама също се радваше, но бе по-сдържан: "Знаем, че това не е началото на края, а е краят на началото“. Той чака повече от две години македонците да осъзнаят, че не са европейски уникати и че биха могли да членуват в Европейския съюз, ако приемат неговите правила, а не ако ЕС приеме техните условия. Началото на пътя към ЕС бе за Албания бягане на място. Затова Еди Рама има чувството, че слага край на едно безсмислено начало, запушено от ината на Скопие. Сега Тирана може да поеме по своя път към Европа, защото ще преговаря отделно. Истинският финал е далеч и за едната, и за другата държава, но още отсега може да се прогнозира коя с каква скорост ще се движи към него.

За разлика от Албания РС Македония няма да започне същински преговори с ЕС. Тя ще продължи да бяга на място, защото има неизпълнено условие - да впише българите в конституцията си като държавотворен народ наравно с другите си етнически общности. После ще чака втора стартова конференция след година-две или повече. Изглежда просто - трябва само да признае очевидния факт, че българите съществуват. Но за нея е безкрайно сложно, защото не е довършила работата си, започната преди повече от 70 години в Титова Югославия - да ги заличи напълно, за да останат само "чистите македонци". С последното преброяване на населението властта в Скопие отчете 3504 българи, а лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски ги сведе до 750 семейства. Изборът пред Северна Македония е

или да продължи по югославски път, или да тръгне по европейски

Задачата не е проста. Признаването на българите и гарантирането на техните основни човешки права означава също така признаване на историческата вина на все още непоклатимия просръбски елит в Скопие. Подписаният протокол в София за резултатите от преговорите през последните три години включва изискване да се отворят архивите на югославската политическа полиция УДБА, за да се реабилитират нейните жертви, чиято единствена вина е била нежеланието да се откажат от българското си самосъзнание. Престъпниците, извършили етническо прочистване, и техните наследници трябва да избират между Европа и собственото си оцеляване. Пред такава дилема няма съмнение какво предпочитат и дори не го крият.

Когато Собранието (парламентът) гласува на 16 юли в подкрепа на френското предложение за стартиране на преговори между РСМ и ЕС, опозицията начело с Мицкоски напусна сградата. И знаете ли къде отиде? Всичките 44 депутати от ВМРО-ДПМНЕ се явиха под негово командване пред нотариус, за да заверят декларации, че никога няма да гласуват за вписване на българите в конституцията. Самият той се похвали какъв патриотичен подвиг са извършили.

Изглежда глупаво, но е достатъчно,

за да гарантира, че РС Македония няма да напредне към ЕС, защото за промяна на конституцията са необходими две-трети от гласовете на депутатите, което означава, че и част от опозицията трябва да се присъедини. Точно за да няма отцепници, Мицкоски накара депутатите си да заверят клетвени декларации. "Няма  крачка назад, защото всичко, което имаме, е зад нас, нашето достойнство, чест и нашата Македония", каза Мицкоски. Това е самата истина. Всичко, което имат такива като него, произтича от тъмното югославско минало, което постоянно дърпа Скопие назад.

Северна Македония желае да влезе в ЕС, но ако може - с югославските си дисаги, в които тежи наследството на Титовия терор. Тя му търсеше европейска легализация и затова се стремеше да постави България в международния ъгъл, като размени местата на жертвите и палачите. Не е въпрос да се оневиняват деянията на българските окупационни власти през Втората световна война, за които говорят тъй шумно македонските историци и политици, а да се разкрие дискриминацията, която е в сила и до днес в македонското общество.

България обедини всичките си искания в едно,

за да бъде разбрана правилно в Европа: Скопие трябва да спре тормоза, като признае, че гражданите му с българско самосъзнание са хора с равни права - същите, които са признати в конституцията на албанци, роми, турци, сърби, власи и други. Да твърдиш, че си българин в РСМ, днес означава, че няма да можеш да станеш дори пожарникар, камо ли друг държавен служител.

От издадените над 120 000 български паспорта на македонски граждани се вижда, че мнозина помнят българските си корени. Но се надяват това да остане в тайна между българските власти и тях, за да си нямат неприятности у дома. Несъмнено още повече са другите, парализирани от страх да заявят своята българска идентичност. Затова София не настоява за признаване на българско малцинство в Северна Македония, а говори за българска общност, която може да не е малцинство, а мнозинство. Същите съображения има и македонската опозиция, която твърди, че ще настане ребългаризация на РСМ чрез вписването на българите в конституцията. Падне ли страхът, ще започнат да излизат наяве много истини.

Дотогава обаче може да мине много време - толкова много, че Албания да приключи преговорите и да влезе в ЕС без РС Македония, която да си остане на стартовата позиция. Тогава Тирана вече ще бъде от другата страна на преговорната маса и ще поставя на Скопие условия, както днес София му поставя условия. Случи ли се такова голямо изоставане, нищо чудно албанските македонци да започнат масово да си вадят албански паспорти, за да станат европейски граждани. А те никак не са малко - броят ги като една четвърт от населението, а вероятно са повече.

Неотдавна Еди Рама се пошегува грубовато с колегата си Димитър Ковачевски, че е "бъдещият премиер на Западна България". Ако Скопие не се пребори с историческите си комплекси, може да се окаже столица на Източна Албания.