facebook
twitter

Наблюдател

Маргиналии

17 септември: три малки истории за мечти
1422
Снимка: Архив

Не става дума за днешния 17 септември, когато все с по-насилена патетика и надежда за бъдещето започва учебната година. Става дума за 17 септември преди 100 години. Всяка от тях натрупва забрава дотам, че юбилеят рядко се споменава. 17 септември 1918 г.  е началото на събития, които бележат голямата българска история и ще го изтласкват като травма в дълбоките недра на народната памет. Във век, белязан с различни видове прогрес и българско участие във все по-непобедими военни съюзи (Тристранен пакт, Варшавски договор, НАТО), 17 септември 1918 г. няма как да не бъде пренебрегнат. На тоя ден се разпада фронтът след пробива на Антантата при Добро поле, където дотогава храбро са се сражавали две български дивизии в състава на 11-а немска армия. Тогава тръгват и следните три малки истории, всяка от които се върти около мечта, забравена в голямата история.

Камъкът

На 17 септември 1918 г. един камък спасява от шрапнел български войник. Той го носи в раницата  си, защото сред войниците на 32-ри Загорски полк вървят приказки за чудесните свойства на беломорския камък, който държи здраво зелето в кацата чак до април. Войникът дотам е убеден в тия прекрасни качества, че не се разделя от него вече три години с надежда да зарадва баща си, ако се върне жив. Така и става: разпадналият се фронт дава тая възможност и нашият човек, тръгнал с другите към родните места, го пази повече от пушката - не само защото го е спасил при артилерийския обстрел. Върви с набраздения от шрапнела камък месец и нещо до селото си, където стига тъкмо когато се налага киселото зеле. Естествено, семейството се радва на завръщането му; радва се и на камъка, който започва столетната си мисия. И вече сто години тоя камък се предава от баща на син, от тъст на зет дори при забележителния прогрес в заместването на кацата с пластмасов бидон и мърляво кисело зеле в буркани от магазина. Когато не изпълнява важната си служба, камъкът стои на видно място в къщата и се посочва с ритуалното „Не е без хич, ей туй спечелихме от войната, ама загубихме Беломорието“.  Така бил казал войникът, който го донесъл.

Чувалите със захар

На 17 септември 1918 двама братя на гарата в Радомир, където са пратени като стрелочници, чуват от закъснели за фронта последни резерви, че тая война май свършва като предишната. Двамата са вече стари ергени според тогавашните мерки – има-няма към 26-28 годишни; прекарали са близо пет години далеч от родната си махала. И решават да се върнат натам с дар: два чувала със захар от немските складове; из махалите знаят само за мед и цвекло, някои са виждали захар на буци. Близо месец тътрузят чувалите – всеки около 50 кг. Не се знае какво са си говорили из пътя, но това, което правят, е предостатъчно, за да станат ясни мечтите им. Скриват единия чувал, а другия дават на родата, та да се хранят през зимата пчелите. Всеки ден изсипват от скрития чувал три кратуни захар в барата, минаваща през ливадата им. След две седмици, при  Архангеловския събор край ливадата, двамата викат: „Чудо, блага вода, блага вода потече!“, и гребат с чаши от барата. Повечето съселяни не им вярват, смеят им се, че са пияни, че жабите са я подсладили. Но две моми, опитали от водата, потвърждават, че е блага. Братята скоро се женят за тях, защото държат и на доверието, и на женската смелост. За мъжката знаят от фронта и не искат да си я спомнят. И до днес барата се казва Благата, макар малцина да знаят къде е, защото ливадата отдавна е съсипана от диворасляк, пък и вече никой не живее наоколо.  

Паметникът на тринадесетте

На 17 септември 1918 г. войници от различни полкове на Трета пехотна балканска дивизия, която с последни сили брани Добро поле, напускат позициите си. Знаят, че са предадени и отбраната е безсмислена. Офицерите не могат и не искат да ги спрат: макар да са съобщавали многократно, не са им доставени муниции, няма храна и вода, липсват бинтове и лекарства за ранените; няма време за погребване на загиналите. Към отстъпващите се присъединяват доста други, стигат до Радомир, където се стичат подобни на тях – близо 5000 души. Сред тях все повече укрепва решението да стигнат до София, за да потърсят сметка от ония в столицата, спечелили имане от загубени войни. Тия 5000 са достатъчно, за да уплашат царя и правителството. То се опитва не толкова да ги успокои, колкото да ги забави. Затова изпраща за преговори с бунтовниците освободените за тая цел от затвора  Александър Стамболийски и Райко Даскалов, водачи на Българския земеделски народен съюз. Умно: повечето войници са селяни. Виждайки разгневената маса, окъсаната войска, решителността за отмъщение, Даскалов обявява края на монархията и началото на нова република, която ще потърси възмездие. Два дни преди това са тръгнали няколко влака с войници към София, в чиито покрайнини ги посрещат пехотни роти на юнкери от Военното на Негово Величество училище и немски батареи. Преди Захарна фабрика първият от влаковете е спрян с артилерийски огън, загиват много от бунтовниците, но тринадесет отчаяно атакуват с последните си патрони и щикове. И тринадесетте са убити със залпов огън от бъдещи армейски командири. За тринадесетте днес напомня един каменен паметник във все още недосъсечения Западен парк преди Захарна фабрика в София. Като повечето от тоя тип паметници из страната той е запуснат, набразден и нашарен с гнусотии. Ако не беше изискването за приличие и политкоректност, може да се допълни – и засран не от птици, а от получовеци. Какъвто е случаят и с народните мечти за възмездие, разстрелвани допълнително с довода, че били насочени към насилствена промяна на конституциония строй, поради което разстрелите на бунтовници са държавноспасително дело, а рушенето на техни паметници – отговорен възпитателен акт.

Не зная и никой не знае коя от тия три малки истории, събиращи в разказите на оцелели от войните прадядовци камък, захар и начупен паметник пред Захарна фабрика, отговаря на все голямата историческа истина. Но на 17 септември, особено когато на тоя ден започва учебната година, те донякъде отрезвяват като сока на киселото зеле, приятни са като благата вода и са твърди като надеждата за възмездие.     

  

27

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Брюксел вароса България с баданарка и омаза себе си
Вържи гражданите, да се облагодетелства правителството
Пактът за миграцията се унищожава също като Истанбулската конвенция

Аделина Марини

15.11.2018

894 38

Коментари

galfonizator

Браво, г-н Денков! Къде се губихте толкоз време. Изчака ни се чакалото. Все едно, струваше си! 👍

Meto_ot_Interneto

👍

Утринен зов

Браво г-н Денков! Пишете по-често.
С разказа за камъка изплува в съзнанието ми отдавна потулен детски спомен, отпреди около 45 години. Братът на баба ми  разказваше как при  бягството от родното село в Кукушко по време на Междусъюзническата война прадедо ми натоварил на и без това претоварената каруца камбаната от селската църква. За да не попадне в гръцки ръце. И я домъкнал в България, май си намерила мястото не помня защо и как в Червен бряг.

JR

Много добро! Денков👍👍👍

SvSophia
снимка на SvSophia

Благодаря, проф. Денков.

Липсвахте.

маргаритка2

👍

 

Предводител на ...

Щях да напиша, че третата история е поднесена на неизкушения читател изключително манипулативно, но всъщност терминът не би бил коректен и е по-добре да се замени с "невярно". А тъй като фактите са лесно проверими и едва ли става дума просто за незнание, си има друго понятие, но нейсе ...

Иначе сума десетилетия се опитват да ни убедят, че на Черния кос имало паметник, който ни напомнял за Войнишкото въстание, но ние добре си знаем, че това е перничанин, който чака за софийско жителство.

Michael_P

И каква е твоята история "предводителю"? Защото какво излиза "Не знам как е но и така не е било". И най интересното кои сме "ние" които знаем и другите дето не знаят?

Предводител на ...

Защото какво излиза "Не знам как е но и така не е било". 

Напротив, много добре си се знае как е било. Красивата приказка за кръвожданите юнкери и незнайно как и защо обстреляния влак върши работа за разтуптяване на недочели сърДца, но нищо повече.

Michael_P

Пусни търсачкана в текста няма "кръвожадните" употребена за юнкерите. Употребен е израза "бъдещи армейски командири". Макар, че по мое мнение и "тийнейджъри" да бъде употребено няма да е далеч от реалното положение на нещата. Но израза "разтуптяване на недочелите сърдца" все едно, че е цитат от вестник Работническо дело - чиста проба пропаганда.

Предводител на ...

Преди Захарна фабрика първият от влаковете е спрян с артилерийски огън, загиват много от бунтовниците, но тринадесет отчаяно атакуват с последните си патрони и щикове. И тринадесетте са убити със залпов огън от бъдещи армейски командири.

Чиста проба пропаганда е този пасаж. Ако хептен не можеш да узнаеш защо, ще те осветля по-сетне. Но винаги е по-добре да се научиш да ловиш риба, така че постарай се.

SvSophia
снимка на SvSophia

А и този не е знаел, нищо, че е бил участник като юнкер

 

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=50&WorkID=7...

 

В този форум само шиши-тата знаят сичките неща и ги набиват в дебелите кратуни на останалите невежествени до един субекти във форума.

Че даже и автора, проф. Димитър Денков, и него невежествен пропагандатор изкараха.

Michael_P

Аз съвсем ясно съм определил своето мнение - "тийнейджъри". Друго мое лично мнение е, че като цяло това е  сблъсък между фронтоваци от първата линия (гладни, въшлясали и пр.) и тилови войски - офицерски кандидати (неизпитали тежеста и ужаса на окопите) индоктринирани във вярност към Царя и Отечеството).

Че, всяка политическа сила се стреми да оседлае недоволството в това няма нищо ново. Паметникът, в този му вид, е свидетелство именно за този исторически феномен. Властта, която и да е тя, полага грижи за паметниците които според нея по някакъв начин укрепват статуквото.

 

Така, че едва ли ще дочакам твоето мнение. Просто нямаш такова.

Предводител на ...

Проклет да бъде оня демон, който научи човека на братоубийство

Прав е Смирненски. Въпросът е кой тръгва да братоубийства. Виж, на това Поетът отговор не дава. Неслучайно. Но някои нямат проблем да го употребяват като исаторически извор.

SvSophia
снимка на SvSophia

Е, вярно е, че има едни някои, които

употребяват

Смирненски.

Други просто го четем. Препрочитаме. Но не като

исаторически извор.

SvSophia
снимка на SvSophia

Впрочем, без да го "употребявам", не мога да не напомня, че Смирненски е бил не само пряк свидетел, но и участник в тези събития като юнкер и остава толкова потресен от случилото се, че напуска военното училище, независимо че е трябвало да плати  неустойка. А семейството му не е било чак толкова заможно.

На Смирненски ли да се доверя, или на днешни политкоректни интерпретации.

Manrico
снимка на Manrico

Форумът обикновенно е много чувствителен на тема войнска чест и военна клетва, но явно само когато клетвата е към Партията. Иначе може и да застане на страната на дезертьори и метежници.

SvSophia
снимка на SvSophia

Великата шаячна правда не закъсня да се възцари над света. 😇

Предводител на ...

Преди време в този форум бесни русофобчета говореха глупости за "разрушаване на Балчик" от руска флотилия през 1916 г., позовавайки се на тъжовни писания на поети, игнорирайки ясните исторически сведения. Сега други, различно индоктринирани, призовават Смирненски като свидетел, отново вървейки срещу ясно документираните факти.

Въпроси за самоликбез: какво става по същото време в София, що ще този влак на Захарна фабрика, колко влакове пристигат там, кой ги изпраща и защо, първият ли е той от тях, защо останалите не са обстреляни, кой какво отказва да направи и кой по кого открива огън?

LEFT

Камък, захар и паметник! За всеки по нещо - според ума и разбирането за живота. Всяка от трите истории е трагична, особено третата. 👍

Michael_P

Какво става на тази дата в района на Захарна фабрика е интересно, но също така е интересно, че на 9 ноември 1918 г. Кайзер Вилхелм Втори абдикира. Вероятно моряците в Кил са злоупотребили с воинската чест и клетва за вярност. Историята все пак е наука. Макар, че се употребява за пропаганда.

Предводител на ...

Разводняваш. Обичаен похват, когато няма какво да кажеш по темата.

Michael_P

В науката се изследват причинно-следствени възки. Хайде сега ограмоти колко влака пристигат на Захарна фабрика, кой е първия от тях, кой е последния. Коя е причината кое е следствието и каква закономерност се проявява в потока на протичащите събития. Щото все пак зад случайния поток от събития се проявява някаква закономерност. Ако след 100 г.  не сме я забелязали това едва ли някога ще я проумеем.

Хр_Атанасов_2

Г-н Денков - рота палчета за чудесните примери!

 

П.П.: Тъй като не зная дали сте "Професор" - титуловам Ви като "Господин"! Да не е както в приказката: "В България - всеки втори "професор", "доцент", "ченге" и т.н. Аз не съм - следователно Вие сте .... " (Емотикон: доброжелателен смях)

Памфуций
снимка на Памфуций

В науката се изследват причинно-следствени възки.

Това не дава никакво право на автора да подменя конкректни факти.

Michael_P

Е, недочаках отговор кои са конкретните факти които автора подменя. (1.2.3.4....) Защо? Пълно мълчание. Сигурно има такива. Макар, че по принцип се постъпва по следния начин: неудобните факти (тези които не подкрепят определена теза) се премълчават, удобните пък се акцентират. Но това не наука, а идеология.

Предводител на ...

Ако наистина те интересуват фактите, те се въргалят дори в нета. Няма нужда да ходиш до книжарница и/или библиотека. Дадох ти насоки, в които да си задаваш въпроси. Честно казано, и Додо - ако прояви интерес - ще се справи с извличането на информация с толкова трохички.

Влез или се регистрирай за да коментираш