Саша Барон Коен може да е звездата на „Борат: Последващият кинофилм“, но Мария Бакалова се оказа неговият герой.  В тази скандална комедия с шеги на чужд гръб, която върви по Amazon, Бакалова играе Тутар Сагдиев, потисканата 15-годишна дъщеря на прочутия „казахстански“ журналист от заглавието, изобразен от Барон Коен. Отгледана в плевня и неправилно възпитана от незаинтересования си баща, Тутар измисля начин да придружи Борат по време на второто му пътуване до Съединените щати, като се превърне едновременно в примамка и съзаклятник в схемите на баща си да я достави на вицепрезидента Майк Пенс.

Чрез многобройни неловки срещи с нищо неподозиращи американци - включително скандално прочулото се интервю с Рудолф Джулиани - Тутар открива собствената си стойност, докато привлича вниманието на зрителите към тихата (а понякога и не толкова тиха) мизогиния около нея. Това е световен пробив за Бакалова, 24-годишна българска актриса, чийто досегашен опит в киното и телевизията (включително и в италианската тв криминална драма „Гомор“) все още не ѝ бе донесъл признанието, което спечели с ролята на наивната тийнейджърка, неподозираща, че жените имат право да четат, да шофират и да мастурбират.

За Бакалова важната роля в голям американски филм е и добра възможност да представи родината си. „Такива неща не се случват на хора като нас, българите - казва тя. - През повечето време получаваме малки, епизодични роли на проститутка или мафиот с по две-три реплики. Трябва да съм истински благодарна на Саша, че даде възможност актриса от Източна Европа да играе силен и сложен, не едноизмерен персонаж.“

- Какво беше детството ви в България? Как стигнахте до актьорството?

- На 5 или 6 години започнах да пея,  след това вземах уроци по флейта. Но в един момент исках да изследвам нови територии. Исках да избягам от реалността. Защото актьорът може да бъде всеки. Може да прави всичко. Може да отиде и на Марс. Бях истински обсебена от скандинавското кино и движението Dogmа 95, и вдъхновена от актриси като Мерил Стрийп, Никол Кидман и Натали Портман - колко силни могат да бъдат и колко важни истории разказват.

- Обичате ли да се шегувате с хората, правили ли сте разни номера на приятели?

- Всъщност не. Бях супердисциплинирано дете. Четях твърде много. На 15-16 години бях луда по Достоевски. Когато излезе първият филм „Борат” [през 2006 г.], бях на 10, така че изобщо не го бях гледала, преди да ми дадат ролята. Но дори и да бях, със сигурност тогава нямаше да го разбера.

- Как ви избраха за участие в продължението?

- Чух от приятел, че има обявен открит кастинг за главна роля в холивудски филм. Казах си, че това е невъзможно. Ние сме българи. Нас никой не ни вижда в главни роли. Изпратих мои кадри, след което ме извикаха за проби пред камера в Лондон. Но проектът беше толкова поверителен, че започнах да се чудя дали наистина става дума за филм? Усъмних се, че съм попаднала в схема за трафик на хора. Нямах представа, че ще се срещна със Саша - това беше изненада.

- Как се подготвяхте с него в Лондон?

- Имаше три дни тестове пред камера. През първия направихме малка репетиция; на втория започнахме да работим с реални хора. Те трябваше да ни повярват, че самите ние сме реални хора, а не актьори, за да заработи това и във филма. Трябваше да играем под прикритие.
 
- И така, вие ​​и Саша играете заедно Тутар и Борат. Кои бяха истинските хора, които трябваше да заблудите, и как бяха избрани?

- Беше в къща и там имаше една супер сладка, симпатична стара двойка от Англия. Ние подходихме към тях по нашия откачен  начин. Не съм съвсем сигурна как точно са били избрани. Но нека не разкриваме напълно как се случва магията. Саша е човекът, който знае как работи цялата машина.

- Когато започнахте да правите филма, как Саша ви описа образа на Тутар?

- Обясни ми, че Тутар трябва да е луда колкото Борат, може би дори още по-луда. Тя трябва да бъде напълно лишена от компас кое е правилно, кое грешно и постепенно да започне да осъзнава как да бъде нормален човек. Това е сатиричен филм, с прекалени преувеличения, но той ме накара да се замисля за себе си - какво би било, ако живеех този живот, дори и да е фалшив. Да се чудя дали бих се радвала, ако хората се отнасяха с мен по този начин, и целта на живота ми бе да се омъжа и да живея в клетка. 

- И как нейните възгледи са били оформени от сексисткия наръчник, който я е дезинформирал за собственото й тяло?

- Наръчникът е метафора за начина, по който патриархалното общество иска да се държим, и за очакванията на хората. Трябва ли да се срамувам, че менструирам? Трябва ли да се срамувам, че имам косми по тялото? В началото Тутар вярва, че трябва. Саша искаше да покаже, че през 2020 г. е крайно време хората  да започнат да се отнасят един с друг като равни.

- Когато се срещаме за първи път с Тутар, тя е изключително изпаднала. Как подходихте към тези сцени?

- То е малко като хипноза. Просто го правиш. Решихме, че ще си пусна истинското телесно окосмяване. В Лос Анджелис обикновено е горещо - и всеки път, когато трябваше да се облека по-леко, можеха да се видят космите под мишниците ми и на краката. Беше доста гадно. По лицето ми обаче не расте нищо. Дадох всичко от себе си, но веждите ми не пожелаха да пораснат. За лицето се погрижи моята гримьорка Кейти Фрей, но всичко останало е напълно естествено. Беше много интересно, когато накрая се обръснах - можех да усещам и най-лекия полъх на вятъра по ръцете и краката си.

- Имало ли е моменти, в които ви е било трудно да останете в роля?

- Когато Саша започне с номерата си, той ги прави с крайно сериозно лице. От мен се очаква да се държа така, сякаш това е най-нормалното поведение. Но той е толкова смешен. Имаше моменти, когато сцената беше изключително забавна и просто не можеш да не се разсмееш. А това е лошо, защото хората започват да се усещат, че това е шега, че не сме истински. Той ме научи на един трик - кръстосвам пръсти и ги притискам, за да сдържам смеха си.

- Имало ли е моменти, когато сте се чувствали изложена на физическа опасност?

- Саша е моят небиологичен баща и ще бъде такъв завинаги. Затова му се доверих от самото начало и знаех, че той никога няма да ме постави в опасна ситуация. В същото време имахме и екип за сигурност, който в един момент ни спаси. Може би в сцената в хотела, когато Руди Джулиани се обади в полицията, малко се уплаших, че може нещо да се случи. Но за щастие се отървахме.

- Знаехте ли кой е Джулиани, преди да запишете интервюто си с него?

- Знаех кой е той, защото 11 септември е нещо, което всеки трябва да знае. Това е един от най-тежките моменти в новата история.  Но аз не съм американка, не следя тукашната политика. Не мисля, че съм толкова осведомена за ситуацията в Америка и нейната политическа система. Саша обаче живее в САЩ отдавна и му имам доверие.

- Как се подготвихте двамата за заснемането на тази сцена?

- Говорихме много, обсъждахме различни сценарии. Как трябва да действам - по този или по онзи начин? Какво трябва да направя? Кое е по-умно? Но във всички сценарии бях уверена, че Саша ще ме спаси и ще спаси сцената, така че да не се получи катастрофа. Той е моят ангел пазител.

- Бяхте ли изнервена, преди да заснемете сцената?

- Да, бях. Пулсът ми се вдигна. Но Саша ми каза, че в тази ситуация ще е добре за ролята, ако изглеждам напрегната, затова да се възползвам от състоянието си. Да приема нервността си, да я преобразувам и тя ще ми помогне. 

- Джулиани твърди, че не е направил нищо нередно - само си е прибирал ризата, но много зрители смятат, че не е само това. Какво се случи в тази сцена?

- (Смее се) Видях това, което сте видели и вие. Ако сте гледали филма, това е нашето послание. Искаме всички да видят филма и да преценят сами.

- Вие бяхте единственият друг човек в стаята. Имахте ли някакви други индикации какво точно прави той?

(Дълга пауза) Вие какво мислите, че правеше?

- Може да се тълкува различно. Но аз не бях там, а вие бяхте. Имате ли мнение?

- Саша влезе много бързо в стаята, защото се тревожеше за мен. Ако беше закъснял, не знам как щяха да тръгнат нещата. Но той дойде точно навреме.

- Джулиани смяташе ли, че Тутар е на 15 години, това ли му е било казано, когато се е съгласил да даде интервюто?

- Не знам, друг човек е уговарял интервюто, моята задача беше да вляза там и да го направя, без да се представям. Не съм сигурна дали е знаел или не.

- Той беше широко подиграван и критикуван, че е бил измамен от вас и екипа на „Борат“. Това кара ли ви да се чувствате зле по някакъв начин?

- Филми като този показват истинската същност на човека. Показахме каква е всъщност Джанис. Показваме и истинския характер на [Джудит Дим Евънс], дамата в синагогата. А също и истинския характер на Руди. Всеки носи отговорност за собствените си решения. Така че - не, не се чувствам зле.

- Какво научихте за американците, откакто живеете тук?

- Имах късмета да видя колко щастливи бяха хората през уикенда [след президентските избори]. Защото в моята страна през годините е имало и политически системи, когато хората не са имали истинско право на глас. Сега видях как хората гласуват, а по всички улици после празнуваха и плачеха, танцуваха и пееха. Това беше навярно едно от най-красивите неща, които съм виждала в живота си. Наистина вдъхновяващо, тъй като за първи път в историята има жена вицепрезидент. Също както във филма, жените могат всичко. Понякога дори го могат по-добре.