Жалби, скандали, оспорвани обществени поръчки от Анка Овчарката и шумни съдебни дела съпътстват всички инфраструктурни проекти, които трябваше посрещнат културната програма на инициативата „Пловдив 2019“. Месец преди тържественото откриване на най-голямото културно събитие в Европа нито един от обектите не дава заявка за готовност за тържественото откриване на 12 януари 2019 г., когато градът ще посрещне хиляди гости. Сериозното забавяне на културните обекти от списъка в апликационната форма беше отбелязано остро и в последния мониторингов доклад на ЕК, отнасящ се до „Пловдив 2019“, но вместо да се забързат, строително-ремонтните дейности още повече се забавиха.

---

Теренът на така важния за домакинството на града площад "Централен" все още е разкопан, а в средата му зее дупката с археологическите находки, за чиято съдба все още няма ясно решение. Ремонтните работи трябваше да приключат в края на ноември, но въпреки очакванията на всички кметът на Пловдив Иван Тотев призна най-накрая: Площадът няма да стане!  Вместо на него откриващото събитие се премества аварийно на бул. „Цар Борис III Обединител“.

Покрай емблематичното градско пространство, от една страна, все още текат и съдебните дела с реститутите на част от него. Скандал предизвика и бързо

набъбналата с цели 6 млн. лева сума

за реконструкцията му, като за целта бяха използвани общинските съветници. Възлагането на ремонтните работи е по процедурата инженеринг, въпреки че гилдията на архитектите остро критикува този подход, тъй като той снижава качеството на изпълнението и води до компромис с ценни културни и обществено значими обекти. При него фирмата проектант получава и поръчката за изпълнението на обекта, а предварителните сметки накрая задължително излизат криви. По този начин промяната на цената на една вече възложена обществена поръчка се превърна в порочна практика за общинското ръководство.

„Предложиха ни за гласуване три варианта, като два от тях бяха с цена от 12 млн. лв., а третият – 18 млн. лв., при който настилката е от розов финландски гранит. Мотивът беше - така площадът ще е по-красив. Тъй като само най-скъпият проект беше съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство, нямахме друг избор. Дори това да е най-добрият проект от трите, не биваше тази отговорност да се прехвърля на общинските съветници и ние да решаваме каква да е настилката на площада. Трябваше да си кажат думата специалистите. Въпросът е защо трябваше обновяването на площада толкова да се оскъпи и колко бързо ще се завърши реконструкцията му?", пита Десислава Йорданова, общински съветник от "БСП за България". Ако оттук нататък всичко върви по ноти, в най-добрия случай според Йорданова площадът трябва да е готов до края на месец март.

Не е готов и алтернативният адрес на официалното откриване - централният булевард "Цар Борис Обединител". Той също в момента се ремонтира, но до Коледа трябва да е готов. Според предварителните разчети основната транспортна артерия на града ще трябва да побере 80 хиляди души, сред тях и певци, танцьори, артисти. Заради монтажа на огромната сцена трасето в центъра на града ще бъде затворено от 27 декември до 17 януари, което означава, че за цели три седмици

автомобилният трафик на града ще бъде парализиран,

а предвид ремонта на ул. „Гладстон“, както и на други градски артерии, градът очевидно ще посреща гости в пълен транспортен хаос.  Т. нар. Голям транспортен проект на Пловдив за интегриран градски транспорт, в който вече потънаха милиони левове, в момента пък е даден на вниманието на главния прокурор. Проектът уж е завършен, но нито електронната система за таксуване в автобусите работи, нито светофарите са кой знае колко поумнели, че да намаляват задръстванията.

Тъй като от всички включени в инициативата инфраструктурни проекти само Античният театър е в отлично състояние, много събития ще се провеждат в ромския квартал "Столипиново". Според обясненията на общината точно такова било и настояването на Брюксел – културната инициатива да слезе при различните общности. Затова и една от препоръките на ЕС в мониторинговия доклад е половината рекламни листовки да са на ромски език. Само 2-3% от населението на гетото обаче се самоопределя като роми, огромната част са с турско самосъзнание.

Първоначалната идея, заложена в апликационната форма, с която градът кандидатства за титлата, обаче е друга –културата да е разпръсната по кварталите. Сред местата, на които трябва да се провежда събитието, са остров Адата и тепетата, но по различни причини инициативата ги заобиколя. Изключен от културната програма е и Старият град, а Зоологическата градина отпада като място покрай обвиненията срещу кмета, един от заместниците му и районния кмет за злоупотреба с финансови средства и присвояване на над милион и половина лева. След разследване на прокуратурата в момента делото чака развръзка в специализирания съд.

От концепцията за културната програма се очертава 

напълно да се отдръпне и знаковото за града кино „Космос“,

въпреки че някогашното културно средище е сред обектите, към които е насочена целевата държавна субсидия от 20 млн. лева. През 2010 г. значимият за града обект беше спасен от събаряне в резултат на гражданска инициатива. С дарения труд на много граждани и архитекти киното стана и акцент на концепцията на грандиозното културно събитие. С последната си идея за съдбата на сградата му общината обаче отново разбуни гилдията на архитектите. От Камарата на архитектите в България излязоха с гневно отворено писмо до общинското ръководство. В него се подчертава, че новият проект за киното е изготвен от двамата архитекти Казаков и Мишинева без обществена поръчка, а самият проект е представен без обществено обсъждане и зад гърба на професионалните сдружения.

Игнориран е и Законът за авторското право

Идеята не е съгласувана с авторите на сградата арх. Любомир Шинков и арх. Любомир Бонев. Точно обратното, авторството на проекта беше обявено за неизвестно, а архитектите Шинков и Бонев трябваше да доказват, че чертежите са тяхно дело от края на 50-те години на миналия век.

„Имаше проблем и с площадното пространство пред киното, което е реституирано от адвокатска фамилия. Собствениците на имота бяха готови да се разберат с общината, но в един момент тя реши, че няма да ремонтира кино „Космос“. Архитектите, които се занимават с реконструкцията, внесоха жалба до прокуратурата срещу това решение. Сега ще чакаме да видим какво ще се случи, тъй като за там бяха предвидени милион и половина лева. Най-вероятно тези пари ще бъдат прехвърлени с новия бюджет за нещо друго“, коментират общински съветници.

Според Десислава Йорданова държавата също има голяма вина за провалените инфраструктурни обекти със забавената субсидия, отпусната с две министерски постановления. Последните четири милиона от общо 20-те така и не са получени до момента. „Знаем последно, че са дошли само 16 млн. лева. Няколко пъти питахме и в парламента къде са останалите четири милиона, но досега не сме получили отговор. Най-вероятно се вземат предвид и преведените още през 2015 г. четири милиона за зоологическата градина, тъй като и тя е записана в апликационната форма като важен културен обект,“ казва тя.

В разкопки е и галерията на ул. „Гладстон“, въпреки че според идеята на градската управа новата сграда трябва да е готова през април 2019 г. След бурни обществени дебати старата сграда беше съборена, а

основите на новата още не са вдигнати

Мястото се оказва част от Голямата базилика. Археологическите разкопки трябва да се изследват, да се каже може ли да се преместят, без да се унищожат. Покрай въпроса как ще изглежда новият дом на художниците също се разгоряха люти битки, тъй като строежът и проектирането на сградата бяха дадени на инженеринг, без конкурсно начало. Утехата е, че все пак един ден новата сграда ще се появи, но това няма как да стане по-рано от средата на следващата година. По-същественият въпрос според творческата гилдия и обществеността е дали както тя, така и самата инициатива ще се случат по най-добрия начин?

Въпреки всички спънки, Пловдив ще е столица на културата. Без значение дали ще е

на сцената или из кривите улички на гетото

В края на годината се чакат и парите от европейската награда "Мелина Меркури" в размер на 1.5 млн. евро. Съгласно изискванията те ще бъдат използвани единствено за културната програма.

Местните обаче се питат: Защо град като Матера, с който Пловдив спечели заедно конкурса за Европейска столица на културата, от две години насам има ясна културна програма, готови сувенири и реклами, а ние тепърва се чудим с кого да сключим рекламни договори? Тепърва ще измисляме сувенири, ще уточняваме програмата и ще строим обектите, в които културните събития да намерят сцена. И докато древният италиански град чака с радост 2019 г., за да покаже с гордост на всички колко е красив и привлекателен, то ние още сме затънали в скандали и недоразумения.

Все пак очакванията са и за нещо хубаво, редом с фестивалите, които по традиция пълнят града всяка година с посетители от цял свят. По покана на общинската фондация всички български градове финалисти, участвали в надпреварата заедно с Пловдив, през следващата година ще имат съпътстващи събития. Техни културни дейци ще участват в програмите, ще представят градовете си. Така ще изпълнят със съдържание и девиза  "Заедно за Пловдив“, с който градът тръгна към домакинството на инициативата. И поне малко градът ще се отсрами на фона на многобройните политически разединения и конфликти между институциите, отговорни за реализирането на престижния национален проект. Самата културна програма на „Пловдив 2019“ пък ще бъде гласувана финално и по мероприятия на общинска сесия на 18 декември. Тогава ще бъде представена и финансовата й рамка, очакват се много дебати. А общинските съветници се надяват тонът им този път да е културен.