Да реформираш съдебната система е все едно да преместваш гробище - не може да очакваш помощ отвътре. За тази реплика на някогашния правосъден министър Антон Станков се сеща човек покрай турбулентните събития в съдебната система в последните месеци и създаването на дълго чакания механизъм за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор.
Механизъм вече има, но засега е оставен на трупчета със съвместните усилия на парламента и Висшия съдебен съвет.
Той се случи точно след като съдия Даниела Талева беше избрана на случаен принцип сред 22-мата магистрати, заявили съгласие да се превръщат в прокурори и при нужда да разследват главния. Талева трябваше да се занимае със сигнал срещу настоящия изпълняващ функциите на главен прокурор Борислав Сарафов. За целта обаче първо Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет трябваше да я преназначи като прокурор. И тук - греда. Пък законът не им бил ясен на членовете на колегията, пък част от тях отсъствали заради отпуски, пък имало дело в Конституционния съд заради механизма (КС беше сезиран от Иван Гешев, докато беше главен прокурор, и допусна да разгледа казуса, като ще се произнесе най-рано есента). Конституционното дело обаче не е задължително да спре процедурата, ако се приеме, че надделява общественият интерес тя да продължи.
"14 години не беше приет този механизъм. Сега, с 4-5 дни Прокурорската колегия няма да нанесе фрапантни щети, които да не могат да бъдат отстранени", обобщи ситуацията един от членовете на Прокурорската колегия. Колегията отдавна е нанесла "фрапантни щети" на всички фронтове, но това е съвсем отделна тема.
В съдебната система логично липсва ентусиазъм към всяка промяна, която би могла да разклати статуквото.
"Ти си го избра"
Главният прокурор на практика се избира по волята на управляващите. Уж имаме Висш съдебен съвет, но политическата квота винаги е успявала да разпростре така влиянието си, че да има водещо роля при избора както на главния прокурор, така и при посочването на председателите на двете върховни съдилища.
Иван Гешев не ни изненада, когато в прав текст ни каза, че е бил избран от политиците. Направи го обаче, след като тези, които го избраха, го и смениха, когато стана напълно нетърпим и неприемлив. Сега остава само да си признае за политическите поръчки, които е изпълнявал.
Вътре в системата винаги е съществувала омерта. И това много добре си пролича от пуснатия от Гешев запис с мрънкането на Йордан Стоев, който се обяснява как се действа по поръчка. Всички получихме доказателства за нещо, което отдавна знаем - че системата има кукловоди и им е безропотно вярна.
Както Прокурорската колегия се строяваше да варди Гешев, така сега брани Борислав Сарафов. Което всъщност никак не е добре за Сарафов, който се зарича да променя прокуратурата. Няма как да си реформатор, докато самият ти, по волята на ВСС, си получил имунитет срещу разследване и практически си недосегаем. Без значение дали си го поискал сам, или са ти го натрапили от престараване.
В случая много по-добре за цялата система би било, ако съдия Талева бъде назначена за прокурор и започне да разследва сигнала за имотите около Сарафов и накрая всички да разберем има ли няма злоупотреби.
Няма гора от ръце
При съдиите също няма гора от ръце на желаещи да се превърнат в прокурори, за да разследват главния. И така сами да направят усилие да бъде изпълнено решението на съда в Страсбург по делото "Колеви", което очерта недосегаемостта на главния прокурор.
А за някои съдиите, поискали да бъдат включени в списъка, можем да имаме съмнения, че са там, за да торпилират механизма. Само един върховен съдия, например, е заявил участие. "Въпреки възраженията ми по измененията на НПК и ЗСВ (за механизма, б.а.), давам съгласие поради чувство за дълг и отговорност!", заявява съдия Теодора Стамболова. Колегите й от върховния съд явно са на различно мнение.
Върховните съдии са съдии по правото, повечето от много години не установяват факти. Така магистрати на по-ниско ниво оправдават липсата на активност сред върховните съдии.
По закон в списъка могат да влязат действащи съдии от Наказателната колегия на върховния съд или такива от окръжно и апелативно ниво, които имат ранг на върховни. Условието е през последните седем години преди включването им в списъка магистратите са работили като съдии по наказателни дела. На тези условия отговарят повече от 200 съдии, т.е. едва 1/10 от тях са готови да се включат в новоприетия механизъм.
Парламентът сам си пречи
А какъв знак дава парламентът, който точно създал механизма за разследване на главния прокурор, вече го реформира. Набързо бяха приети промени, с които се предвиждат нова система за случайно разпределение на разследващия главния прокурор. Какво ни се казва - че системата, с която се разпределят всички останали дела, не работи? Или просто по незнайна причина се печели време за създаване на нова система. Това ще е свързано с бюджет, вероятно и с обществена поръчка, което ще проточи всичко във времето. Критики имаше и за това, че промените в двата закона не си кореспондират докрай.
Въведени бяха и нови срокове за избор на Висш съдебен съвет. Президентът Румен Радев наложи вето върху промените и в четвъртък правната комисия в парламента го прие наново по време на извънредното си заседание, без дори да го обсъди.
Проектът за промени в ЗСВ беше внесен в деня, в който беше избран първият разследващ главния прокурор.
Промените на ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ, които минаха много бързо през комисия и пленарна зала, регламентират сегашният състав на ВСС да остане поне до края на годината. С тях се предлага новият състав на ВСС да започне да се избира 6 месеца след влизане в сила на измененията в ЗСВ. Ако процедурата по избор се проточи, то изборът може да завърши и след година. Тоест дотогава ще имаме временен главен прокурор и съвет, чийто членове са с изтекъл мандат от повече от година (този октомври става една година) и с никаква легитимност.
Една безпринципност води до следваща безпринципност. Парламентът и ВСС отново са в пагубен синхрон. А ние може да си чакаме промяна колкото си искаме. Не им пречим.
