Европа още говори за "успешното българско председателство на Съвета на ЕС" през 2018 г. (както смята премиерът Бойко Борисов), но и Германия не пада по-долу. Канцлерката Ангела Меркел реши да остави диря с настоящото германско председателство, като изкара най-тежката артилерия срещу корупцията в ЕС, която отдавна е на прицел, но досега нямаше с какво да бъде отстреляна. На позиция излиза "Дебелата Берта" - германският план, който миналия понеделник попадна в редакциите на няколко базирани в Брюксел европейски медии.
Както през Първата световна война 420-милиметровата мортира се е славела като "убиец на крепости", така и новата "Дебела Берта" има задачата да се прочуе като убиец на корупцията. От историята се знае, че гигантското оръдие, от което са направени само 9 бройки, е произвело главно психологически ефект без особено влияние върху развоя на бойните действия. Затова Чарли Чаплин съзира в него комичен потенциал и го използва във филма си "Великият диктатор". Новата тежка артилерия срещу корупцията има всички шансове да измине същия път.
Става дума за обвързването на европейските фондове със спазването от държавите членки на принципа за върховенство на закона. Системата не е много оригинална, защото се основава на принципа бонус-малус, което в свободен превод от латински може да се определи като
система на тоягата и моркова
Приносът на Германия е, че за първи път третира европейските фондове не като полагаемо се право на държавите, а като награда за добро поведение. Темата се обсъжда отдавна, но редно беше най-големият донор в бюджета на ЕС пръв да даде практически насоки за нейното приложение. Целта е да се накажат корумпираните правителства, които злоупотребяват с еврофондовете, и заедно с това да се отворят очите на съответните народи да бъдат по-прецизни, когато издигат ръководители. Защото всеки народ си заслужава правителството, което избира, както и международната санкция.
На маратонския Европейски съвет през юли бе постигнато принципно съгласие за такова обвързване, като съпротивата на някои източноевропейски държави бе сломена чрез възможно най-обтекаеми формулировки, които даваха възможност всеки да ги тълкува както му е удобно. Най-настоятелни за твърд подход бяха държавите от Северна Европа (пестеливата четворка - Нидерландия, Дания, Швеция и Австрия плюс Белгия), които са нетни донори в бюджета на ЕС. Те виждаха в тази система възможност да си спестят средства, които иначе биха прахосали не по предназначение.
Европейската комисия получи задачата да придаде материален вид на мъглявата идея и
оттук дойдоха проблемите
Като изпълнителен орган на ЕС тя се видя в ролята на следователско куче, което търси нарушения на върховенството на закона в ЕС. Тъй като вече е дала ход на наказателни процедури срещу Полша (2017 г.) и Унгария (2018 г.), можеше да се очаква, че те първи ще бъдат подложени на експериментално ваксиниране срещу корупция и погазване на върховенството на правото. За да преодолее тяхната разбираема съпротива, предложи следния механизъм: Брюксел да сочи с пръст виновните, а несъгласните да отхвърлят обвиненията му с квалифицирано мнозинство от три четвърти от държавите.
Реакцията бе остра и на последния Съвет на ЕС по общи въпроси на 22 септември министрите на 27-те държави не стигнаха до единодушие. Те оставиха темата за началниците си на Европейския съвет на 1 и 2 октомври, но още тогава стана ясно, че и той няма да преодолее различията. А затъването в този спор щеше да означава ново блокиране на Многогодишната финансова рамка за следващите 7 години, както и на възстановителния план за излизане от коронакризата, чиято обща стойност възлиза на 1,8 трилиона евро.
Трябваше някой да каже тежка дума,
за да се излезе от задаващия се нов блокаж, и всички впериха очи в Германия не само като ротационен председател на Съвета на ЕС, но и като икономика с най-голяма тежест в съюза. Компромисният план, предложен от Меркел, обръща идеята на Еврокомисията с хастара навън. Вместо да се иска квалифицирано мнозинство за отхвърляне на наказателните мерки, да се въведе квалифицирано мнозинство за одобрението им. Така налагането им би станало по-трудно, защото взетите на прицел държави по-лесно биха си намерили съюзници, за да се предпазят.
Унгария и Полша могат да разчитат не само на близките си приятели от Вишеградската четворка, в която влизат също Чехия и Словакия, но и на България, Румъния и други държави, където борбата с корупцията не е първа грижа на властите. Всяка от тях би гледала на санкциите като бумеранг, който някой ден може да ги удари, ако не получат същата солидарност. През февруари Бойко Борисов за пръв път участва в Прага на среща на високо равнище на Вишеградската четворка (за съгласуване на мерки срещу миграцията), а миналия понеделник България за пръв път се нареди официално до вишеградците за общ отпор срещу орязването на земеделските фондове. Земеделската министърка Десислава Танева, която се прочу през годината с призива си към фермерите да не се хвалят с измамите, за да не им секне финансирането от ЕС, подписа в Познан, Полша, декларация "за обща позиция по преговорния процес за новата програма за Общата селска политика".
Когато големият германски топ бъде избутан на стрелкова позиция, ще възникне въпросът
кой да бъде главен стрелец
Най-подходящият кандидат е Бойко Борисов не само защото е довереник на Меркел (когато става дума за пари, чувствата не играят роля), а защото е доказано добър мерач по корупцията на високо равнище. Последните доклади на Еврокомисията по Механизма за сътрудничество и проверка хвалеха България, че се справя с корупцията, а критикуваха Румъния въпреки несравнимо по-голямата й ефективност. Такъв стрелец би успокоил страните от Източна Европа, а и би спестил пари на западняците, защото замисленият нов механизъм не би влязъл в действие скоро, което означава, че и европейският бюджет със съответните харчове ще бъде забавен неизвестно дълго.
