Днес трябваше да е кулминацията на големи тържества за 100-годишнината на БФС, която се навършва точно на 16 декември. Но тържества няма, изглежда няма и да има!
Простата причина за това е силната обществена непоносимост към президента в оставка на футболния съюз Борислав Михайлов и неговите най-близки хора от ръководството като Емил Костадинов и Йордан Лечков. Те генерират на много нива неприязън заради тежкото положение, в което се намира българският футбол под тяхно ръководство - като се започне от обикновените фенове, та се стигне до критиките от премиера Николай Денков и до парламента, където Михайлов бе привикан в Комисията по въпросите на младежта и спорта и засипан с неудобни въпроси.
Президентът на БФС продължава да твърди, че е изкупителна жертва, че феновете са платени и затова протестират, че медиите са настроени срещу него и т.н. Но накрая той и колегите му взеха единственото логично от тяхна гледна точка решение - да няма тържества. Веднъж, защото повечето от политиците, които БФС по протокол трябва да покани на юбилея, надали щяха да си направят труд да присъстват, което би било голям конфуз за Михайлов и екипа му. И втори път, защото президентите на ФИФА (Джани Инфантино) и на УЕФА (Александър Чеферин) вече си намериха извинения да не дойдат, а останалите гости от чужди футболни федерации най-вероятно щяха да станат свидетели на нови неприятни сцени, тъй като феновете използват всеки повод, за да покажат ясно какво мислят за цялото сегашно ръководство.
Иначе от БФС обещаваха бляскави чествания, подобаващи за 100-годишнината на най-популярния спорт в България (а и в света). Още на заседание на Изпълкома на 6 декември 2022 г. бе определен състав на Комитет за организацията на честванията на юбилея със съпредседатели Борислав Михайлов и тогавашния служебен министър на младежта и спорта Весела Лечева. Този комитет обаче
не роди нищо реално освен юбилейно лого,
показано на 5 февруари по време на церемонията "Футболист на годината 2022".
Тогава това лого трябваше да бъде едва първата от многото инициативи, подети от БФС. Обществеността обаче видя само още една стъпка - юбилейните екипи, с които националният отбор игра от евроквалификацията срещу Литва на 17 юни нататък. И нищо друго...
Михайлов бе отворил дума за някакъв специален мач за юбилея, и то срещу именит съперник. Такъв не се състоя, вероятно защото никой класен национален отбор няма да си губи времето с футболно джудже, в каквото се превърна България през 18-годишния период на властване на бившия вратар в БФС.
Всъщност България изигра точно два приятелски мача извън поредния гръмотевичен провал в официалните двубои - в евроквалификациите за Евро 2024. И двете контроли бяха загубени - домакинство срещу Иран на 7 септември (0:1) и гостуване срещу Албания на 17 октомври (0:2).
Но и с юбилейни екипи или без тях, националният отбор
не спечели нито една победа в годината,
през която се чества един век от основаването на тогавашната Българска федерация по футбол. И по-точно - записа 4 равенства и 6 загуби в 10-те мача... Което е още едно срамно петно по имиджа на БФС, чието лице пред света е именно националният отбор.
Но по-срамни бяха грозните сцени преди мача с Унгария на 16 ноември, инспирирани от водевила, разигран от БФС относно това в кой град ще се играе.
А честването на юбилея? Подминаването му тихомълком (дори на сайта на БФС няма намек, че на 16 декември се навършват 100 години) е показателно за малодушието (а може би и страха), обзело Михайлов и компания.
Разбира се, не е задължително да има официални церемонии, но това все пак е един век! Волейболната федерация, например, чества 100 г. през октомври 2022 г. и го направи подобаващо (пощенска марка, юбилейни турнири и т.н.). Още по-пресен е примерът с Българския олимпийски комитет, за чийто вековен празник през март 2023-та дойде лично президентът на МОК Томас Бах, който валидира и специална марка. Пусната бе и юбилейна монета от БНБ.
А във футбола - тишина...
И днес, вместо БФС гордо да посреща именити гости, по всичко личи ще приема само поздравителни адреси. И най-много да има някое необявено предварително празненство, тип "банкет". Тайно и скришом.
Което само ще подсили маргиналната позиция, в която е изпаднало това ръководство на БФС във вътрешен и международен план. И всякакво евентуално шикалкавене и опит на Михайлов да остане на поста и след конгреса на 15 март 2024 г. би осигурило единствено една още по-ужасна 101-ва годишнина за футбола ни. За което няма да са виновни феновете, медиите, опозицията, лошото време, дори и филанкишията...
