Quantcast
Минаваме на тънка дипломация срещу дебелоглавието в Скопие | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Минаваме на тънка дипломация срещу дебелоглавието в Скопие

Кирил Петков избегна трудните въпроси за отношенията с РС Македония, но няма да е задълго
14 045
 МС
След валса на усмивките в Скопие предстои да започне по-сериозната работа за българо-македонските отношения

Когато искат да си кажат нещо важно, дипломатите не започват направо от него. Първо обсъждат нашумяла новина от деня или си говорят за времето, после питат как са съпругата и децата, създават непринудена атмосфера, а към края на разговора споменават онова, заради което са се срещнали. Но не повдигат остри въпроси, за да си оставят възможност за следващи срещи.

Подобна сцена наблюдавахме по време на първата визита в Скопие на новия български премиер Кирил Петков при съвсем новия македонски премиер Димитър Ковачевски. Вдъхновени от внезапния си кариерен възход, за който едва ли са мечтали преди няколко месеца, двамата излъчваха оптимизъм и вяра, че с тях започва нова ера в българо-македонските отношения. Всичко им се струваше толкова лесно, сякаш поколения преди тях просто не са знаели как се намира общ език, затънали в спор какъв език говорят македонците.

На Петков видимо му се искаше да си тръгне с положителни резултати и веднага преброи два: първо, македонците уведомили ООН с нота, че "Република Северна Македония" и "Северна Македония" означават едно и също, изтълкувано като отказ от териториални претенции към България; второ, двете страни се разбрали да отворят отново след 13 години прекъсване въздушна линия София-Скопие, но и двамата премиери замълчаха кой ще поеме финансовия риск от поддържането на въздушната връзка, доказала веднъж своята нерентабилност.

Дотук бяха първите добри новини, а следващите бяха отложени с една седмица за насроченото на 25 януари общо заседание на двете правителства. Петков обясни, че целта му била да се създаде обща добра атмосфера, а спорните въпроси щели да се разглеждат по-нататък. Така очерта линията на новата българска дипломация:

първо - лесното, после - трудното

Когато се сформират пет работни групи за добросъседство, историческата няма да играе водеща роля, както беше по времето на правителството на Борисов. Тя отново ще се събира, но в променен състав и очакванията от нея ще бъдат скромни. Ако историците от двете страни се споразумеят за нещо, то ще бъде отразено в учебниците, а за останалото им съдържание ще се чакат по-добри времена. Досега има съгласие за историята до XI в. Никой не прогнозира друг напредък, освен че срещите ще зачестят и ще бъдат всеки месец, а не веднъж-два пъти в годината. Не е много, но и то ще бъде отбелязано в дневника за добрите дела на управляващите.

На първо време усилията ще се концентрират в икономическото сътрудничество, което на бизнесмена Петков изглежда по-лесно постижимо, защото не е обременено от история. Той толкова оптимистично говореше за предстоящото откриване на "линията София-Скопие", че омаяна журналистка от студиото на БНТ обяви: "Кирил Петков обеща до 60 дни да заработи жп линията София-Скопие". За тази въображаема железопътна връзка се говори от 150 години и точно тя е обременена с много история. Строителството ѝ се точи

с темп на средновековна катедрала

Само 240 км делят двете столици. От българска страна работата е почти приключена. От македонска уж щяла да потръгне, защото в момента се оценяват офертите за първите две отсечки Куманово-Беляковце-Крива Паланка с дължина 65 км, чието изграждане ще продължи съответно 24 и 36 месеца и ще струва около 200 млн. евро. Македонците вече са осигурили финансиране. Третата, най-трудна и най-скъпа фаза (405 млн. евро), ще бъде участъкът от Крива Паланка до границата с България с дължина 24 км. Там са проектирани 24 тунела и 51 моста, което означава, че ще има един тунел и два моста на всеки километър. Финализирането на целия проект е планирано през 2027 г.

Дотогава мандатите и на двамата премиери ще са изтекли и никой няма да им търси сметка, ако не свършат работата. За да не увехне оптимизмът, Ковачевски добави и една по-близка надежда - да отвори граничния пункт Клепало, чиито железни навеси отдавна ръждясват. Малцина биха се досетили къде се намира това селце, от което към границата водят буквално "кози пътеки". Но важното е да се показва желание за по-добра свързаност в полза на бизнеса.

В духа на своята тънка дипломация

Петков не посмя да повдигне по-сериозни въпроси,

за които получи поръка от Консултативния съвет за национална сигурност при президента на България. Водеше многобройна свита журналисти, но не им каза как е протекла срещата му с македонския президент Стево Пендаровски. Затова пък Пендаровски едва го дочака да си обърне гърба, за да заяви, че макар и Петков да не го е питал, България не бива да си прави илюзии, че ще бъде допусната да защитава човешките права на македонските граждани с българско самосъзнание. "Това са наши вътрешни работи", рече той пред една скопска телевизия. Дори направи жест на добра воля, като каза, че реципрочно няма да съветва България как да се отнася към своето "македонско малцинство", чиито самозвани представители от нерегистрираните ОМО "Илинден" и ОМО "Илинден-ПИРИН" направиха алея на македонската слава до съда в Страсбург. Преди дни се канеше да приеме техни пратеници, но отложи визитата им уж заради ковида. Затова пък препоръча примера им на българите в РС Македония, за да не се борят за колективни права, а поединично да се разхождат до Страсбург.

Организациите на македонските българи изразиха разочарование пред БНТ, че срещата им с Кирил Петков е продължила само 10-15 минути и че не са успели да повдигнат въпросите, които са искали да поставят пред него. Според тях той не е акцентирал достатъчно върху вписването им в конституцията наравно с другите народности в страната. "Сериозно впечатление ни направи, че на неговите срещи въпросът за правата на българите в РС Македония е отсъствал", каза техен представител.

Въпреки слабата си резултатност посещението на Кирил Петков в РС Македония не беше напразно. Освен че остави отворена вратата за нови срещи, то показа България в международен план като по-сговорчива, което има значение в сегашната й дипломатическа изолация по македонския въпрос. Сигурно не беше случайно съвпадение, че точно в деня на визитата в Скопие Държавният департамент на САЩ опроверга съобщенията, че готви санкции срещу София заради ветото ѝ срещу започване на преговори за членство на РС Македония в ЕС. 

Още

Кирил Петков ще се види с папата за 24 май

22.05.2022

372
Кирил Петков е смаян, че 20% от българите все още подкрепят Русия

22.05.2022

2262
Илияна Йотова отговори на премиера за Северна Македония и КСНС

21.05.2022

Обновена

4441