Медия без
политическа реклама

ИНТЕРВЮ

Мисълта, че и в България убиват журналисти, е достатъчна за тревога

Американският журналист Ед Кемик от щата Монтана изследва проблемите в журналистиката и ги сравнява с кризата в САЩ

Снимка: Светослав Терзиев
Ед Кемик, един американски журналист се тревожи за свободата на словото в България.

Ед Кемик е американски журналист. Работил е над 40 години за различни печатни и онлайн медии в Минесота и Монтана, като дълго се е занимавал с медийна грамотност и медийна етика. През 2013 г. основава свой електронен вестник "Ласт бест нюз", който издава до пенсионирането си на 1 юли 2018 г.

---------------------------

- Г-н Кемик, Вие сте за първи път в България. Каква журналистика очаквахте да откриете тук?

- Не говоря български, но се срещнах с няколко журналисти, с българи, работещи за посолството на САЩ и за комисията "Фулбрайт". Видях се и със студенти по журналистика в Софийския университет. Вече знаех, че България е класирана много ниско по свобода на словото в Европа и в света - на 111-о място (в класацията на "Репортери без граници" за 2018 г. - бел. ред). Чувствах се облагодетелстван, че идвам от място, където не съществуват такива заплахи и опасности, с каквито журналистите се сблъскват всеки ден. Мислех си за Турция, която е съсед на България и където журналисти могат да бъдат застреляни на улицата или хвърлени в затвора заради техни публикации. Научих, че и в България е убита журналистка (Виктория Маринова - бел. ред.), но не заради професията й. Въпреки това самият факт, че хората веднага си помислиха за връзка между убийството и журналистическата й работа, показва как стоят нещата тук. Имате моето уважение.

- Като журналист с 40-годишен опит как си обяснявате медийната криза, чието начало бе в САЩ, но порази целия свят?

- Старият модел журналистика вече не работи в Америка, защото печатът се срива финансово. Всеки си мисли, че трябва да му се намери заместител, но никой досега не го е открил. Вестниците се смаляват и новините стават все по-малко. Светът обаче става все по-сложен, а репортерите, които го отразяват, оредяват. Такава криза, която преживяват журналистите, никой друг не понася в момента.

- Никой не знае какъв нов механизъм за самофинансиране на медиите да се приложи, но в каква посока го търсят американските журналисти?

- Ще ви дам пример със себе си и работата ми в щата Монтана. След 35 години в печатни медии реших да се захвана с нещо ново и основах собствен електронен вестник. Бях убеден, че бъдещето принадлежи само на онлайн журналистиката, защото печатните медии вероятно ще изчезнат. Моят малък принос в търсене на решение бе усилието ми 5 години да правя това електронно издание. Но то си остана съвсем малко, правено само от един човек. Това не бе алтернатива на вестник.

- Говорите за електронен вестник, а не за блог, така ли?

- Да, това беше онлайн вестник.

- Ваши колеги нямаха ли по-голям успех в търсенето на нов модел?

- В Монтана имаше друг вестник, който се определяше като независим алтернативен седмичник. Беше купен от вестникарската верига, за която работех. Но преди 9 месеца спря да излиза. Казваха, че това е временно решение, за да станат по-големи и по-добри в бизнеса. Но не беше така. Журналистите, които загубиха работата си, се опитват да направят ново издание по стар книгоиздателски модел, прилаган в Англия - намират читатели, които се ангажират да купят екземпляр. Така събират пари авансово. На месечна база събират абонаменти от читатели и тогава започват да публикуват. По същия начин търсят рекламодатели, които обещават да участват. Мисля, че те искат да възстановят стария си вестник.

- Какво означава медийната криза за свободата на словото в САЩ?

- От гледна точка на правителството положението е много добро. Хората са свободни да съобщават почти всичко. Големият проблем в Америка е, че вече ги няма ресурсите, които биха допринесли за доброто новинарство. Като се смаляват, вестниците не могат да изпълняват старата си роля - да държат под око правителството, корпорациите, влиятелните лица.

- Зависими ли са журналистите от онези, които подкрепят финансово техните издания?

- Да, например Джеф Безос, основателят на "Амазон" и притежател на издателската къща "Вашингтон пост", иска, според твърденията на уважавани журналисти, само качествена работа и нищо друго, но мнозина трудно биха повярвали. Той е милиардер и може да си купи вестник за 250 млн. долара. Не мисля, че собствениците на други големи медийни вериги упражняват по-голям контрол над съдържанието. За "Фокс нюз" се знае, че журналистите навлизат в дълбочина, доколкото се очаква от тях. Собствеността е достатъчно свободна и от нея не се изисква да следва партийна линия или журналистите да пишат точно определени неща.

- Специалистите по информационни технологии предричат край на журналистите и заменянето им от компютърни алгоритми и роботи, които да съставят новини. Усещате ли такава заплаха?

- Автоматизираното новинарство може да прави едно нещо много добре: има информационна служба в САЩ, която отразява всички баскетболни игри в колежите, като просто събира резултатите и прави класации. В спорта може да се автоматизира статистиката. Но не е така в останалите сфери на обществения живот. В Индия се наблюдава друга тенденция. Там се твърди, че журналистиката става излишна, защото всички държавни учреждения пускат на живо в интернет заседанията на своите управителни съвети и така който иска, може да се информира пряко и в реално време. Но резултатът не е добър, защото хората не знаят много неща за съответните места, губи се общият контекст, историята, институционалната памет. Всеки иска да има мнение за всичко, но накрая всяко мнение трябва да стъпи на факти, а издирването и обработката им изискват много усилия.

- Основателно ли се твърди, че професионалната журналистика е губеща в съревнованието със социалните мрежи?

- О, да. И ето какво ме разстройваше най-много: Разчитах на социалните мрежи да разгласявам своето електронно издание. Публикувах във "Фейсбук" и "Туитър" малки извадки и дори снимки от публикациите, съчетани с препратки към моя уебсайт. Огромен брой читатели зърваха моите извадки и смятаха това за достатъчно, защото във "Фейсбук" те отделят само по 5 секунди за отделна публикация. Краят на моята онлайн журналистика дойде, когато "Фейсбук" промени алгоритъма си под предлог, че ще се бори с фалшивите новини. Той вече печелеше от моето съдържание, но поиска да печели повече и да му плащам, че го популяризира. Правителството има голямата задача да урегулира поведението на интернет гигантите, включително на "Амазон" и "Гугъл".

- Когато става дума за фалшиви новини и правителство, възниква въпрос за поведението на президента на САЩ Доналд Тръмп, който не обича много медиите. Вие усещате ли някакъв негов натиск над медиите?

- Никога не съм се мислел за голям журналист в голям град и не съм усещал някакъв натиск. Но ако бях от "Ню Йорк таймс" или Вашингтон пост", може би щях да се чувствам различно.