Помните ли санкционирания от САЩ за "сериозна корупция" спецсъдия Андон Миталов? Сигурно не. Добре е обаче да не го забравяме, защото на фона на неговия случай наложените година по-късно санкции по закона "Магнитски" изглеждат вече като гледан филм.
Името на Миталов влезе в новините с фойерверки през февруари 2020 г., когато САЩ го санкционираха за корупция. Беше публично обявено от държавния секретар Майк Помпео. 2 години и нещо по-късно Миталов все още е съдия, обвинения за корупция в България не му бяха повдигнати. А Върховният административен съд се произнесе, че магистратът правилно не е бил наказан и дисциплинарно. Българските институции чакаха САЩ да им дадат доказателства и вероятно не са дочакали. А в крайна сметка всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда.
С голяма доза сигурност можем да предположим, че по този сценарий ще се развият и казусите със санкционираните от САЩ по закона "Магнитски" Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков, бивш зам.-председател на бюрото за контрол на СРС-тата. Санкциите срещу тримата бяха обявени миналия юни. Държавният департамент на САЩ оповести и имената на още трима българи, които се санкционират за корупция по подобие на съдията Миталов - Александър Манолев, Петър Харалампиев и Красимир Томов.
САЩ включиха санкциите по "Магнитски" като
"най-голяма досега антикорупционна акция"
в стратегията си за противодействие на корупцията. Но тук реално нямаше кой знае какъв ефект. Да, бяха направени черни списъци на свързаните със санкционираните лица и фирми. Но пък по всички дела, заведени срещу списъците, съдът определи, че в България няма законово основание за съставянето им. Прокуратурата уж проверява, но в последните дни обяви, че заради липса на данни за извършено престъпление е прекратила проверките срещу две от лицата в списъка "Магнитски" - Пеевски и Желязков. А и досега санкциите не спряха Пеевски нито да разпродава имоти, нито да депутатства от първия ред на парламента (разбира се, когато е на кеф да се появи на работа, но това е друга тема). Още по времето на служебните правителства миналото лято беше обявено, че започва работа по български закон "Магнитски", който да уреди последиците от американските санкции. Година по-късно това е неизпълнено. Един изтекъл в определени медии проектозакон, авторството на който остана скрито, само разбуни духовете в края на май и внесе сериозно напрежение в разпадащата се още тогава коалиция. Така или иначе до официално представяне на законопроект не се стигна. Може би и това беше целта на изтичането. Особено във време, когато се очакваше в списъците "Магнитски" да попаднат и нови хора и фирми.
Случаят "Миталов"
Миталов беше първият българин, санкциониран от САЩ заради "сериозна корупция".
"Днес аз публично оповестявам името на съдията от Специализирания наказателен съд Андон Миталов за участието му в сериозна корупция. В качеството си на длъжностно лице Миталов е участвал в корупционни действия, които подкопават върховенството на закона и сериозно компрометират независимостта на демократичните институции в България", гласеше официалното съобщение на Помпео през 2020 г. Освен Миталов бяха оповестени също и съпругата му и дъщеря му. Тримата получиха забрана да влизат в САЩ. "Съединените щати продължават да подкрепят народа на България в борбата му срещу корупцията. Държавният департамент ще използва тези правомощия за насърчаване търсенето на отговорност по отношение на корумпирани лица в региона и в глобален мащаб", се казваше още в съобщението.
Обявяването на Миталов се случи 3 месеца след като той
позволи на обвинения в шпионаж
шеф на движение "Русофили" Николай Малинов да напусне страната, за да присъства на събитие в Руската федерация - да бъде награден от Владимир Путин на церемония в Кремъл по повод Деня на народното единство. Това разрешение навлече на Миталов проверка от Инспектората към Висшия съдебен съвет, сезиран от Сотир Цацаров, който по онова време беше главен прокурор. Инспекторатът не установи нарушения. Проблемът според държавното обвинение бе, че съдията не е имал право да се произнася по забраната за напускане на страната, тъй като делото е било на досъдебно производство, на което господар е прокуратурата. Без да е искано преди това разрешение от прокуратурата. (Самото дело срещу Малинов в момента е висящо на първа инстанция. Обвинението твърди, че Малинов е организирал престъпна схема за пране на пари и финансиране на събития, които засягат националната сигурност на България. Според разследващите той е работил с близките до бившия генерал от КГБ Леонид Решетников организации "Двуглав орел" и Руски институт за стратегически изследвания, приемал задачи срещу заплащане, свързани с влияние върху вътрешната политика на България.)
След като САЩ съобщиха името на Миталов, тогавашният министър на правосъдието Данаил Кирилов (в кабинета на Бойко Борисов) поиска Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да го уволни дисциплинарно от системата. Твърдеше дори, че Миталов е получил 5000 лв. за решението си. Съветът не постигна нужния консенсус, за да бъде наказан Миталов не само с уволнение, а и с по-лека санкция. Съдът потвърди, че няма доказателства той да е извършил нарушения, нито, че е взел пари. Според информацията на прокуратурата там не са постъпвали жалби или сигнали, съдържащи данни за извършено престъпление от съдия Андон Миталов.
От тази история за съдията ще остане само забраната да влиза в САЩ, както и имиджов проблем, ако след време изобщо някой се сеща за него. И то не за друго, а защото е истински виц да пуснеш някого в Кремъл, обвинен за шпионаж в полза на Русия, за да получи награда от Путин.
С "Магнитски" обаче случаят е по-различен. Там вицът не е на гърба на санкционираните, а на обществото. Защото за пореден път ни стана безпощадно ясно, че олигарсите (по определението на САЩ) тук са недосегаеми. Дори се наложи САЩ да ги сочат с пръст. Нещо, което за демократичния свят е изключение. Може би и затова българските власти реагират на санкциите като диктатори от развиваща се страна - нищо реално не правят, макар и да имитират някаква дейност. И докато след разпадането на коалицията това е обяснимо с липсата на мнозинство в парламента, то няма извинение за пропуснатите 6 месеца преди това.
Изборите може би са възможност да поправим това. А тя, по всичко личи, отново приближава.
