Е, понякога всичко тече, но нищо не се променя. Такъв е случаят с новоучредената „гражданска платформа“ на Мая Манолова. Още на старта на предизборната кампания написахме, че амбициите й са много по-големи от кметския пост в София. И при добро представяне на вота ще учреди партия, която уж няма да е партия, но в един момент спонтанно ще се превърне в такава. Тъжно бе да се наблюдава как повечето медии не позиционират Манолова като бегач на дълго разстояние, а се взряха в дребнотемието – кметската борба. Така лишиха публиката от същината на случващото се – в ход е дългосрочен инженеринг. В крайна сметка с "Изправи се. БГ" Манолова не прави нещо по-различно, освен да влезе в обувките на Миглена Кунева, Бойко Борисов и безчет други герои. През 2005 г. Борисов спечели кметския вот в София и след това създаде ГЕРБ. То най-напред бе сдружение, което нямаше да става партия. Сега Манолова загуби изборите и
едно към едно повтаря одисеята на Миглена Кунева
Някогашният еврокомисар се кандидатира за президент през 2011 г., заигра се със Слави Трифонов (любопитно съвпадение, нали?), падна и набрала скорост, веднага създаде сдружение. То щеше да е безпартийно - да подпомага гражданите, но след 6 месеца се проведе учредителен партиен конгрес. В тази до болка позната еднаквост имаме политици, които се страхуват да обявяват истинските си намерения (до известна степен с право, защото българите отказват да припознаят в партиите необходимо зло). Имаме и флирт с понятието „граждани“. Единственото ново е, че в кръщелното свидетелство не пише „движение“, „сдружение“ или „обединение“ - според модата на деня, а „платформа“.
А че Манолова има много по-големи амбиции от някакъв си кметски стол, личеше отдавна. През 2016 г. тя опита да стане президент, но Нинова я спря. После се ориентира към партиен проект, чийто трамплин са най-близките мажоритарни избори. Точно заради бъдещата партия в кметската кампания течеше постоянен флирт с десните избиратели при риск да загуби червени гласове. Заради нея стъпи организационно върху партийни отломки (на НДСВ и ДБГ - така по-лесно ще структурира новата формация). Заради нея на старта на кампанията сподвижници „ненадейно“ я призоваха да направи „национално гражданско обединение“ (Манолова се разграничи, днес лицемерието е забравено…). Пак заради бъдещата партия бяха приобщени „стратези“, които никога не работят безплатно. Когато след вота Андрей Райчев обясняваше по телевизора, че Манолова е случила нещо уникално, хвърляйки мост между десни и леви с резултата си, нямаше предвид че
той или Манолова са станали Кольо Фичето –
искаше му се просто да обнародва теза, че е добре хората да харесват този мост; да рекламира политическа придобивка. Защото смисълът на бъдещата партия на Манолова е именно такъв – да бъде субект, който привлича разочаровани симпатизанти от целия политически спектър; да партнира с формации пак от целия спектър. Това не е „няма ляво, няма дясно“. Това е „има и ляво, и дясно“.
На полето на безсъдържателната калкулация, без да се анализира качествено новата „платформа“, новината за създаването й не е лоша. Междупартийните отношения са в ступор, националистите са изхабена алтернатива, „Воля“ е отегчение… Властта по принуда следва да се преразпределя между отдавна омръзналите на себе си ГЕРБ, БСП и ДПС – няма хоризонт.
Ново трябва, нужно е на тях, нужно е и на избирателите
В такава среда всеки уважаващ себе си политтехнолог би проектирал „презареждане“ чрез проект. Всеки един национално отговорен капитал би го припознал. Всеки един амбициозен политик би влязъл в тази роля. Манолова отдавна бе показала, че има и енергията, и мажоритарната подкрепа да го стори. С партията й опциите за нова архитектура на властта и нови съживяващи старите партии конфигурации се увеличават. Във функционален план печелят всички.
Не така обаче стоят нещата в качествено отношение. Каква точно „гражданска алтернатива“ може да бъде човек, разгонвал (буквално) протестиращите срещу Орешарски и Пеевски?
Чрез предизборния катарзис ли се превърна в такава?
А и досега не сме видели полза от „гражданската“ й биография освен ръкостискания. В началото на 2018 г. Манолова тръгна да защитава уж работниците, предлагайки закон, с който фирмите да удостоверяват с документ при прехвърляне на фирми или дялове, че нямат неплатени заплати. Но се оказа, че липсва институция, която да издава документа. Търговският регистър бе блокиран, фирмите пропищяха. Спешно се наложи промяна на току-що променения по нейно настояване Търговски закон. Пет месеца по-късно настоя да се увеличи помощта за майките на деца с увреждания, като се вземат пари от фалшивите ТЕЛК-ове. Но много реално болни хора - в инвалидни колички, пострадаха. Идеите й настроиха всички съсловия в риск, защото промените бяха предлагани на килограм за тяхна сметка. Минираният с безброй недомислици Изборен кодекс пак бе дело на Манолова по-рано. Общо взето, каквато и законова инициатива да лансираше, после трябваше преправяне – със същата хиперактивност Манолова подкрепяше корекциите, сякаш няма общо.
Това ли е разбирането за обществена активност?
Но качествената страна на „гражданските действия“ отдавна са без значение в България – и в тази сфера се печели от шум, шампанско, сълзи.
Така или иначе предстоят интересни месеци. Манолова спринтира, това рано или късно ще предизвика гръмовен сблъсък в БСП. Един ден тя може да е потенциален партньор на родната си партия, но покрай съдбата на лидера Нинова предстоят междуособици. Защото вижте какво се получи – БСП подкрепи кандидат-кмет в столицата, който…
после прави конкурентна партия...
Тепърва предстоят стъпки напред-назад и към ГЕРБ, ДПС, „Демократична България“… Пък който подценява Манолова, нека види Веселин Марешки. Нима някой предполагаше, че негова партия ще бъде в парламента, а той ще е зам.-председател? Инженерингът покрай бившия омбудсман засега не показва блестящи интелектуални качества (името „Изправи се“ например е присвоено от германката Сара Вагенкнехт), но има сили да бъде дългосрочен фактор. Това е поредното „презареждане“ след края на двуполюсния модел. Дали ще бъде аналогично на НДСВ и ГЕРБ, или ще наподобява Реформаторския блок, зависи от Слави Трифонов.
