На 6 септември Марк и Мелиса Макгрегър, осиновили през 2011 г. две 7-годишни близначки от България, ще се явят пред съда в Мисури, за да отговарят за системния тормоз над двете деца. Тогава ще стане ясна и съдбата на сестрите, които в момента са под закрилата на Департамента за децата и въпросите на семейството. Според българския консул в Чикаго Иван Анчев освен криминалното дело предстои и гражданско за попечителството над двете деца. На него ще се реши дали те да са под закрилата на щата Мисури, докато навършат пълнолетие, или да отидат при лицензирано приемно американско семейство или в специализирана институция.
Случаят с двете близначки не е типичен, в международните осиновявания преобладават историите с щастлива развръзка. Съдбата на двете сестри обаче повдигна куп неудобни въпроси без отговор: може ли държавата да проследява реалната ситуация, в която попадат децата в новата си родина (Макгрегър са разследвани за тормоз още през 2013 г.)? Достатъчно надеждни ли са процедурите, по които се осиновяват деца в особено трудни обстоятелства? Могат ли тези деца да намерят дом в далеч по-ранна възраст, за да е по-лека адаптацията им?
-----
До момента на своето осиновяване в САЩ А. и М. - тогава 7-годишни, растат в мизерните, почти казармени условия на едно от многобройните ни тогава сиропиталища. Едното дете е със специални нужди, а биологичните братя и сестри, които са в доказана емоционална връзка, се предлагат заедно в регистрите за осиновяване. Първо ги вписват в списъците по региони (национален все още нямаме). След това чакат в списъка за международно осиновяване по общия ред, а най-накрая влизат и в специалния. Последният е нещо като бърза писта за най-нежеланите у нас деца – той е за децата, които имат нужда от повече грижи поради различни особености в развитието си, децата с множество заболявания, деца, които вече са надхвърлили ранната детска възраст, а ценностната им система и характерът им са влезли в калъпа на заобикалящата ги културна идентичност. Преди да влязат в регистрите на правосъдното министерство, децата чакат шест месеца осиновители сред българските граждани. Кандидат-осиновителите от чужбина престояват в специален списък по общия ред най-малко 6-7 години. Много от тях така и не дочакват желаното дете, отказват се, за толкова много време какво ли не се случва в един човешки живот, отбелязват от акредитираните организации за посредничество в процедурата на международните осиновявания. Общият брой на асоциациите в момента е 36, появата им у нас е наложена от Хагската конвенция за защита на децата, по която България е страна от 2003 г. Всяка от тях работи в сътрудничество със себеподобна организация в страната на кандидат-осиновителите.
Осиновяването по специалния ред е последният шанс за много от кандидат-родителите зад граница, но същото важи и за най-нежеланите, за най-болните деца на България. Профилите на децата се публикуват в специален списък на страницата на правосъдното министерство. А за кандидатстващите по този ред семейства осиновяването е по облекчена процедура. Достатъчно е кандидат-осиновителите да предоставят молба, в която да заявят желание да осиновят конкретно дете. Ако Съветът по международни осиновявания въз основа на предоставените документи прецени, че семейството е подходящо, им дава шестмесечен срок да си набавят нужните документи, които пък влизат в доста солидно досие, резултат на щателно проучване в собствената им държава.
За най-нежеланите у нас деца шансът да намерят свой дом зад океана е невероятен късмет. Не е тайна, че около 90 на сто от изоставените българчета са от малцинствата, от маргиналните общности, повечето с тежки физически и психически недъзи. Знае се и че в 99 на сто от случаите чужденците прибират в дома си българско дете от ромски произход. Според статистиката всяка година броят на изоставените деца у нас е константна величина. През 2018 г. зарязаните от биологичните им родители са 1058, като 400 от тях са изоставени още при раждането им. Мерките пък за връщането им в биологичното семейство невинаги дават добър резултат, както и настаняването им при приемни родители -
спорна практика, зачената с добри намерения
Кандидат-осиновителите са наполовина по-малко от вписаните в регистрите за осиновяване деца. Българските семейства искат бяло и здраво дете, за предпочитане още бебе. Не малко изоставени деца у нас обаче в тази ранна възраст потъват в приемните семейства и институциите и се появяват в регистрите за осиновяване като тийнейджъри. После лесно прескачат в специалните регистри - като двете сестри А. и М., тъй като в тях се записват децата за осиновяване на 7 и повече години. Според статистиката най-много наши деца намират ново семейство в Америка, Италия, Испания и Германия. Американците нямат претенции към етноса и възрастта на детето, нито към специалните му нужди и физически недъзи, нито към трудната му възраст.
По данни на АСП в края на миналата година вписаните в регистрите за осиновяване деца са 1919, от тях здравите са 968, с увреждане са 951. Общият брой на осиновените тук деца с влязло в сила съдебно решение през годината пък е 539. В края на миналата година настанените в приемни семейства деца са 2205, като новите случаи са 1162. Част от тях губят шанс за осиновяване, защото не са влезли навреме в регистъра, включително и заради съпротивата на приемните родители. Отчетите на сайта на АСП за 2018 г. сочат, че миналата година 193 приемни родители са заличени от списъка, като при 40 на сто от тях причината е лошо отглеждане на децата или оказана съпротива при осиновяване.
"Приемната грижа беше въведена през 2008 г. като алтернатива на институциите. С времето обаче приемното семейство стана алтернатива на осиновяването, а това е закононарушение и нарушаване на всякакви права на детето. В Закона за закрила на детето пише, че при изоставяне на дете първата крачка трябва да е към опит за връщането му в биологичното семейство. Следващата - в семейството на близки и роднини и ако и това не е възможно, да се премине към осиновяване. Всичко останало е временна закрила. Но у нас приемното семейство се превърна в постоянна закрила и форма на трудовата заетост за малките населени места", подчертава адвокат Нели Ганчева от "Анидо", една от акредитираните организации, посредник при международни осиновявания, включително в САЩ.
През последните години кандидат-осиновителите в регистъра на Министерството на правосъдието стават все по-малко. В момента 811 деца търсят осиновителите си чрез прилагането на специални мерки, като 21 от тях са в списъка за първи път. На различен етап от процедурата по осиновяване по специалните мерки са 118 деца. 74 деца са с определен осиновяващ, а за профилите на 136 от тях акредитираните организации търсят кандидати. В същото време в институциите се отглеждат още стотици деца. Мащабната реформа в социалната сфера трябва да приключи до 2025 г. със затварянето и на последните останали 29 дома за деца, като се създадат нови социални услуги. Грижата за изведените от старите институции деца ще е алтернативна, в семейна среда или близка до семейната, с нови услуги или центрове, които са умален модел на старите.
"През 2005 и 2006 г. - т.е. две години преди да влезем в ЕС, международните осиновявания бяха почти прекратени,
за да покажем пред Европа
че нямаме изоставени деца. В края на 2007 г. се установи, че в институциите има 7200 деца. След това последва бум на международните осиновявания. През 2009 г. промените в Семейния кодекс позволиха по-бързото извеждане на децата от институциите и поверяването им на осиновители без получено съгласие от биологичните им родители, ако детето е настанено по административен ред в специализирана институция", припомня адвокат Нели Ганчева. Тя разказва, че сред децата в специалния списък има и 16-годишни, местени до този момент от институция в институция, от едно в друго приемно семейство. В момента на осиновяването им от постъпилата в съда папка с документи става ясно, че тези деца са изоставени още при самото им раждане. Но влизат в специалния регистър вече тийнейджъри, когато са неудобни за приемните семейства заради трудностите на пубертета. В същото време родителите, които отчаяно и с години чакат дете за осиновяване, стават все по-толерантни към високата детска възраст. Ако допреди няколко години за 7-8-годишните трудно са се намирали осиновители, сега дори осиновяванията на 16-годишни зачестяват.
Наска е дете с изявени спортни умения и таланти. В България тя играе за националния отбор по футбол за момичета и бележи завидни успехи. От една година момичето, чийто живот до 16-годишната му възраст е преминал в сиропиталища, продължава да сбъдва мечтите си в САЩ. Изоставена е от биологичната си майка през 2003 г., когато е едва на 1 година. В следващите две години е прехвърляна от едно място на друго - при роднини, в Дом за медико-социални грижи за деца. Следващите 12 години от живота й преминават в два от домовете за деца, лишени от родителска грижа, в Стара Загора. Именно там среща и своите кандидат-осиновители от САЩ. Момичето е вписано в националния регистър за осиновяване през 2006 г. Но новите мама и татко така и не се появяват. Девет години по-късно – през 2015 г., с огромно закъснение, досието й е преместено в международния регистър към Министерство на правосъдието с една забележка – Наска е дете с негативно отношение към осиновяването.
За да предприеме активни мерки за намиране на постоянно семейство за момичето, Българската акредитирана организация за международни осиновявания се среща с Наска през 2017 г. Още при първата им среща с детето експертите разбират, че момичето копнее да има свое семейство, и информацията, нанесена в досието му, е неточна, както се случва с много от
децата на по-голяма възраст
В много от случаите те не са добре запознати с процедурата по осиновяването. Или пък, за да не засегнат приемните си родители и работниците от институциите, които се грижат за тях, не заявяват категорично желанието си да намерят свое семейство. Осиновителната процедура в САЩ е достъпна само за деца, които не са навършили 16 години, тъй като емигрантска виза за осиновяване може да се получи само ако молбата е подадена преди 16-ия рожден ден на детето. Осиновителите на Наска успяват да подадат документите си седмица преди момичето да навърши граничните 16. И Наска получава разрешение за нов живот. Около 1000 деца на същата възраст от вписаните в регистрите на правосъдното министерство обаче нямат този шанс. Цяло поколение расте по новите институции на България – в Центровете за отглеждане от семеен тип и в приемните семейства.
Подобни осиновявания обаче често са съпроводени с много негативни последици за тийнейджъра и нечовешка адаптация. Част от децата тръгват към новото си семейство с напълно опропастен живот. Като в един от последните случаи на сдружение "Веста", организация, която от 20 години помага на изоставени деца да намерят свой дом. Момчето е изоставено още при раждането си, минало е през всички възможни институции, включително за непълнолетни престъпници.
Преди четири години от „Веста“ се сблъскали с друг случай. Тогава американско семейство стартирало процедура по осиновяването на момиченце на 1 г. от ромски произход. Майката го изоставя още при раждането. Малко преди да приключи осиновителното дело, детето било припознато от бащата и процедурата била прекратена автоматично. "Пет години по-късно получихме доклад за същото дете, но вече шестгодишно, с умствено изоставане и II, III степен изгаряне. Така разбрахме, че детето е реингерирано в биологичното му семейство, но малко по-късно е изведено от социалните, тъй като родителите му не е могат да се грижат за него. Настанено е в дом за деца без родители, а оттам в приемно семейство. Според обясненията в доклада момиченцето получило жестокото изгаряне, след като се поляло с водата, която приемната майка топлела с бързовар, за да го изкъпе. Въпреки неглижираното отношение на тази жена в отглеждането му то не е изведено от приемното семейство. "Това дете не беше виждало пързалка, люлки. По цял ден е стояло затворено в опушена от цигарен дим стая с майка - заклет пушач. Въпреки диагнозата си умствена изостаналост детето получи шанс за осиновяване от грижовно семейство", разказва адвокат Кузева.
КАК Е ПО СВЕТА
У нас документите на кандидатстващите за родителство чужди граждани се гледат под лупа от съответната дирекция на Министерството на правосъдието, смятат от Асоциация „Групо ди Волонтариато Солидариета” – клон България. "В Австрия например няма задължителен следосиновителен контрол, режимът там е по-либерален за разлика от Германия и Италия. В Германия следосиновителният контрол е в рамките на пет години, а по нашата вътрешна разпоредба годините на мониторинг са две. Държавните структури, които са единствените ангажирани с международните осиновявания в страната, нямат правното средство да влизат в дома на осиновителите и да ги контролират. Но тъй като България го изисква, преди кандидат-осиновителите в България да се регистрират, подписват специална декларация, че ще се подложат на такъв контрол. По италианското, австрийското и немското законодателство осиновените български деца стават автоматично техни граждани. В тази ситуация българската държава може да изисква контрол само на доброволни начала. Но повечето европейски държави са толерантни спрямо изискванията на българската държава за двегодишния контрол.
