На масата са близо 2 трилиона евро, а наоколо цари раздор. Накратко: Европейският съвет на главите на изпълнителната власт. Миналата събота, след среща на 17-18 юли, по план главите трябваше да стигнат съгласие как да разделят тези 1.87 трл. евро – от тях 745 мрд. евро извънреден фонд за възстановяване от пандемията, останалите са редовния бюджет на Съюза. Светът бе подробно информиран кой от лидерите с кого се скарал, какво казал, кой гледал лошо и как се плашили един друг с вето на бюджета и извънредния фонд, но остана неясен смисълът и дълбочината на разприте. Накрая, чак във вторник рано сутринта главите обявиха: Имаме съгласие.
Разбраха ли се наистина?
Не. Компромис е достигнат, съгласие не личи. Приет е редовният бюджет в рамките, пресметнати от Еврокомисията след неизбежното орязване заради напусналото кралство, запазени са сегашните правила и процедури. „Дълбоките промени“ във финансовия модел на Съюза (собствени приходоизточници, нови финансови инструменти, които да наложат възвращаемост и многократно „револвиращи“ фондове) тихомълком заглъхнаха, със сигурност ще чуем за тях след 5 години, когато започне пазарлъкът за следващата 7-годишна „рамка“. Горещият спор, който засега е потушен със ситуационен компромис, но тлее и периодично ще се разгаря всеки път, когато трябва да се превеждат живи пари на държавите получатели, - е за възстановителния фонд. Зад него е скрит много по-дълбокият въпрос: по как ще се харчи общият, солидарен дълг на Съюза. „Правилата“ решават кой ще боцка в общата чиния и кой ще гледа жално, наказан в ъгъла. Дреболия е дали бюджетните подаръци ще бъдат окастрени с 50 млрд. евро за сметка на повече заеми. Правилата, правата за достъп са смисълът на
бунта на Пестеливите,
с който започна новият разкол. Т.нар. „Пестелива четворка“ (“The Frugal Four”, “frugal” има значение на „скромен, умерен“, не чак „стиснат“) са Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция. Странно защо упорито ги броят до четири, след като Финландия очевидно поддържа същите позиции. Ако проследите риториката на Пестеливите трудно ще откриете какво здравият житейски разум може да възрази. Те са израз на дълбока и вековна мъдрост от мирогледа на пуритана протестант: не е редно спестовният и усърдният да плаща сметката на разточителния и разхайтен съсед; който плаща парите трябва да може да прецени дали получателят спазва уговореното и постига целите, за които му се дава; който взема чужди пари трябва да изпълни поставените условия. Финансирането от Брюксел копае пропасти и поражда тежко неравенство вътре в страните получатели, вярно забелязват Пестеливите, ето пандемията: от нея всъщност са страдат хотелиерът Тошо и кебапчията Гошо, а помощи се дават на държавата и оттам пълнят джобовете на малцината избрани по търгове и поръчки. Един страда, друг взема компенсация. С тези и дузина подобни премъдрости Пестеливите
отхвърлят „Трансферния съюз“,
така наричат перспективата богатият, заможен и ефективен Север постоянно да прехвърля доходи, да субсидира вечния дефицит на изоставащия, недисциплиниран, беден Юг. Нали така? Честни са Пестеливите, строги са, но справедливи и който не слуша, да се сърди на себе си, защото е по-глупав, по-мързелив, по-неорганизиран, та затова е по-беден. Те, мъдрите и по-заможни приятели ще помогнат, разбира се, защото са великодушни и добри, обаче както те решат, с мярка и при ясни, строги условия. Ами! Коварна лъжа са уж логичните заключения, защото е лъжа основата на цялата конструкция – че условията за търгуване (terms of trade) на европейския пазар са справедливи и еднакви за всички страни. Това не е вярно.
Трансферният съюз отдавна е наложен,
само че трансферите на доход вървят в друга посока: от юг към север и от изток към запад. В началото на деветдесетте, когато бе договарян новият пазарен ред в Европа, сделката бе ясна: ликвидираме централно планираните тоталитарни икономики в Източна Европа, отваряме всички пазари за европейските фирми, трупали капитал, опит и пазарни позиции от векове. Те получават права наравно с местните „конкуренти“ – вчерашни фирми, без капитал, без активи, с ограничен кредит (онези, които все пак получат финансиране плащат в пъти по-високи от западняка лихви, защото са по-рискови. Чрез чуждестранните инвестиции в източната периферия западният инвеститор е абониран за доходи – лихви и дивиденти, в размери, немислими в Западна и Северна Европа (примерно: 17% държавно гарантирана печалба върху вложенията в електроцентрали и публични концесии!). В замяна на това субсидиите от европейския бюджет за земеделците в Източна Европа бяха договорени наполовина по-ниски за „Средна Европа“, а крайният, балкански Изток получи едва 1/4 от парите, които Брюксел плаща на „пестеливия“ датчанин или холандец за същия продукт. Вместо да се изравняват, пазарните условия в Европа с всяка промяна се втвърдяват и изкривяват във вреда на Изтока и (в по-малка степен) на Юга. Вземете за пример „енергийните пакети“, „зелената сделка“ и „пакета Мобилност“. Това са само грубо нахвърляни ексизи на
сегашната трансферна картина
в Европейския съюз. Подробни и аргументирани изследвания на полски и унгарски икономисти с числа и факти от родните си страни показват пътя и изчисляват сумите на нетния доход, който всяка година плащат на староевропейските партньори. Големите инвеститори в региона – германските фирми са най-големите нетни получатели на тези трансфери на доход, „пестеливите“ австрийски и холандски фирми се подреждат веднага след тях. Най-голям платец на доход към Стара Европа е Полша. В България поради по-малкия обем и пазарен дял на европейските инвестиции, ефектът от този трансфер се усеща много по-слабо. Вероятно нашата страна е единственият нетен получател на трансфери от Европа. Не за дълго - и без да отчитаме ефекта от източването (draining) на работна сила към по-тучните трудови пазари. Но скоро и България ще стане нетен платец на доход към Европа. Нетните плащания от Брюксел ще намаляват, вноските ни в общия бюджет ще растат, инвестициите на евросъюзниците у нас ще се увеличават, а условията за достъп на български фирми до пазарите в Стара Европа ако не се влошават още, ще продължават да са все така неравни. С аргументи за абстрактна справедливост
Пестеливите рушат консенсуса
за присъединяване на Източна Европа към Евросъюза: Западът получи безпрекословно, безусловно, веднага пълен достъп до пазара на Изтока, прие обаче (в неясно бъдеще) да интегрира Нова Европа, да инвестира и плати за конвергенция на Изтока към европейската икономика. Сега първата част от историческата сделка е изпълнена и вече „пестеливо“ се отказва цената за това. Оспорват не всички, разбира се. Най-печелившите от статуквото в Германия и във Франция разбират нуждата от запазване и внимателно регулиране на трансферите на доход в Европа, те са тъкмо в тяхна полза, нищо че на фискалната повърхност са нетни донори на брюкселския бюджет. Бунтът на Пестеливите е по-опасен за тях, отколкото за Изтока и Юга. Взривят ли консенсуса, на който се крепи ЕС, разцеплението на Европа по хилядолетния разлом Изток-Запад (Рим-Византия) ще се окаже неизбежно. А знаем, че преди да се отвори разломът, бедните, груби варвари превземат богатия, умен и красив Рим. Четете Едуард Гибън (1737-1794), обяснил е всичко.
