Азбучна истина е, че регулациите никога не успяват да смогнат на темпа на иновациите - независимо дали става дума за технологичната или социалната сфера. Често политиците и чиновниците изобщо не разбират съществото на новото и ползата от него, и създават регулация, която убива иновацията или най-малкото я осакатява. Много от последствията на ограниченията на регулациите обаче остават скрити на пръв поглед, а когато истинските ефекти лъснат, е прекалено късно.
Именно това се случва последните седмици. Свидетели сме на няколко опита на правителството да ограничи различни форми на икономиката на споделянето. Едната атака дойде във формата на ново ограничение за отдаването на жилища за краткосрочен наем, този път с изискване, когато такива имоти са разположени в блокове и кооперации, собствениците да искат одобрението на поне половината съседи, за да могат да настаняват туристи. След бурен обществен отпор и критики тази "новост" не бе приета. Засега. Но съвсем наскоро бе приета друга идея - за задължителната туристическа регистрация за този тип имоти.
Неясни са и най-новите регулации в транспорта, които наглед визират традиционните превози, но инкриминират и онлайн договорките между частни лица за превоз от място на място (въпреки че вносителите уверяват, че не е така). Само ще припомним, че тълкуването на закона де факто направи невъзможно функционирането на Uber и подобните му платформи.
Подобни предложения са
симптоматични за отношението на управляващите
и към иновациите, и към регулирането. В случая с краткосрочните наеми (независимо дали платформата е AirBnB, Booking или просто уговорка между познати), опитите за нова регулация не отчитат, че съчетанието на този модел на отдаване на собственост с изкусителните цени на нискотарифните авиокомпании са двигателят на градския туризъм в България през последните няколко години. Всяко свиване на предлагането на жилища под наем неминуемо ще се отрази не само на доходите на собствениците им, но и на всички ресторанти, барове, музеи и други туристически обекти, които се радват на вниманието на чужденците. Видимото последствие от новите регулации е задоволяването на исканията на традиционния хотелски бизнес, който търси
лесно решение на проблемите си с конкуренцията през държавата.
Невидимото е непосредственият удар и дългосрочното ограничаване на възможностите за растеж на туристическия бранш и интереса към България като цяло. Но тези неща остават извън сметката.
Аналогично, криминализирането на споделеното пътуване на пръв поглед слага край на практика, която ощетява интересите на лицензираните превозвачи, като същевременно гарантира качеството на услугата. Това, което остава "зад кадър", е, че споделеното пътуване задоволява търсене, което „законният“ бранш не успява, поне по три линии – като свързва две точки, между които връзка липсва, като се движи по-бързо от стандартните линии или в нестандартни часове, или като предлага по-ниски цени.
Видимото ограничаване на конкуренцията в транспортния бранш и изкарването „на светло“ на всички пътувания
има три скрити последствия.
Първото е прекъсване на връзките между някои точки на страната, които понастоящем се поддържат единствено чрез частна организация. Второто е премахването на услуга, която е по-ефективна за определени потребители. Третото е ощетяване на потребителите, за които традиционната услуга е прекалено скъпа или недостатъчно удобна.
Погледнато през призмата на видимите и невидимите последствия, опитите да се регулира споделената икономика изглеждат напълно нелогични. През последните години България полага значителни усилия да се рекламира като дестинация за инвестиции в информационно-комуникационни технологии, а секторът често бива сочен като основен двигател на растежа. Ограничаването и дори директната забрана (както се случи с Uber преди няколко години) на споделените услуги, които станаха възможни, благодарение на развитието и масовото разпространение на информационните технологии, дава ясен сигнал какво е истинското отношение на българската държава към новото - недоверие и страх. Това пък ражда абсурдни опити да се „набута“ иновативен бизнес модел в ограничителна рамка, скроена за времена с други знания и технологии. Фаворизирането на традиционния бизнес може само
да породи съмнения и несигурност в технологичния бранш
- след като е възможно във всеки момент някоя дейност да се окаже нежелана и забранена, особено ако посяга към хляба на „традиционни“ отрасли.
Правителството демонстрира фундаментално неразбиране и незачитане на правата на собственост, а те са в основата на всяка добре работеща свободна икономика. Тежкото регулиране е знак, че всеки бизнес може да бъде ударен в момента, в който властта си реши. Това създава непредсказуема среда, която не позволява нито привличането на нови фирми, нито развитието на нови модели на правене на бизнес.
В крайна сметка, иновациите винаги ще се движат една стъпка пред регулациите. Никой не е успял със закон да направи изобретение или да предложи нова услуга. Затова е важно иновациите да бъдат насърчавани, а ако ще се регулират, винаги да се отчитат не само непосредствените ефекти, но и скритите, дълготрайни последствия. Иначе остава рискът регулаторът да извади око, уверявайки, че изписва вежди.
