Едва ли остана човек у нас, който да не е видял замечтания Атанас Атанасов на прозореца в министерския му кабинет и да няма своя версия "какво прави този там?". В края на миналата седмица видеоселфито му плъзна със скоростта на особено заразен вирус, подеха го медиите, а културни дейци воглаве с актьора Филип Аврамов (но и бившият общински съветник/музикант Венци Мицов и депутатът от ДПС Ерджан Ебатин) го подиграха в импровизирани кавър версии.
Видеото е имиджова издънка, неподобаваща на публична личност, но в него няма нищо скандално. Министърът, представил се при първото си тв интервю като "просто Наско" (тази реплика на свой ред се превърна във фразеологизъм за иронизирането му) би могъл да го сподели с приятелския си кръг, евентуално, не с целокупния български народ.
Има обаче
голяма доза цинизъм както в непропорционалната реакция,
която клипчето предизвика, така и в самонадеяния отговор на Атанасов два дни по-късно. Хулителите на министъра подеха един особено грозен наратив за това как бил дрогиран (по-рядко се среща версията "пиян") без никакви доказателства. Макар че в случая е малко "с неговите камъни по неговата глава" - също толкова безпочвено самият Наско оспори конкурса за директор на Народния театър, защото според него един от кандидатите - не спечелилият, при това - бил нетрезвен.
Докато интернет вреше и кипеше от страст и омраза, министърът се появи по телевизията да обяви: "Няма да подам оставка" (а и премиерът, изглежда, не му я иска). С типичната си жизнерадостна некомпетентност Атанасов обясни как е създал спорното видео като зов за внимание към културната сфера. 32 млн. лв. бяха отворени за кандидатстване по Национален фонд "Култура" същия ден, каза той, но тази новина е била споделена само 12 пъти. Затова пък селфито - хиляди. "Сега всички гледат към сектора Култура", убеден е Наско.
Но ако с гледане ставаха нещата, кучето щеше да е най-добрият касапин. Случката с културата на министъра - по вечно живата епиграма на Радой Ралин - е показателна за много неща, но най-вече показва
мястото на културата в обществото ни
Не, публиката няма да обърне поглед към нея заради петъчната каскада на прозореца - нея я вълнува сеирът, риалитито, евтината комедия, скандалът, които тази случка предлага. Така е от десетилетия и назначението на случаен и неопитен млад човек на този пост - слагаме там да има някой, това ведомство и без туй е маловажно - е чисто и просто симптом. Мнозина преди него се постараха културата у нас да се схваща като периферия, като нещо несъществено, декоративно; не като основа, каквато е.
Ето само един пример от последния месец: финансовият ни министър, който е съгражданин и навярно главна причина за назначението на Наско, смята, че дейността на музеите и галериите е "бърсане на прах". В крайна сметка от сърцето на Асен Василев се откъснаха ония пусти 12 милиона за музейните работници, с които щеше да натежи бюджет 2022, но проблемът е другаде: ако в продължение на целия ти живот и кариера те смятат за бърсач на прах и ти плащат като за бърсач на прах, ти в крайна сметка изпадаш физически и душевно до бърсач на прах, с колкото и ентусиазъм, усилия и талант да си тръгнал в началото.
Съответно стигаме до
гилдия, която разглежда държавата като банкомат
(вижте отново видеото на Ф. Аврамов на тема "кой ще ни даде париии") и до държава, която разглежда културата като дете с увреждания - досаден придатък, който не генерира БВП, а се нуждае от благотворителност. Резултатът от това са цели поколения, които не четат книги и не ходят на кино - и говоря за най-масовите и достъпни изкуства, а какво да кажем за по-префинени като симфонична музика или изложби; резултатът е доминация на чалгата в интонационната среда дори на елитните столични гимназии, а какво остава за по-онеправдани квартали, градове, села. Но, разбира се, това са маловажни неща, важното е да тече хумор и хейт във Фейсбук.
Атанас Атанасов не идва на празно място. Постът му е отдавна компрометиран от фигури като Вежди Рашидов (неговите запои и побои така и не успяха да станат вирални, интересно), Боил Банов, Божидар Абрашев и Нина Чилова. Дори считаните за успешни министри като Елка Константинова и Стефан Данаилов имаха своите малки престъпления от липса на обща култура - Константинова откри "австрийския език", Ламбо написа "збогом" в официален документ. (За фризьорката Чилова, дето не различава Златю Бояджиев от Панчо Владигеров, едва ли мнозина си спомнят - апропо, тя бе само година по-възрастна от Наско, когато пое поста.)
По-вредни от това са резултатите от техните политики. Всички познаваме печалния ефект върху сценичните изкуства от делегираните бюджети, които въведе Рашидов, но и останалите в редицата имат своя принос днес не само заплатата, но и репутацията на режисьора да е по-ниска от тази на шофьора или фаянсаджията. И понеже всяка монета си има две страни, творците сами
приеха охотно да абдикират от ролята на духовни водачи
Някои станаха придворни, други се маргинализираха. Но и в двата случая се отказаха да бъдат авторитет, вдъхновение. Войната в Украйна е само последният пример за оглушителното мълчание на мнозинството от тях (самият факт, че въртим едни десет-двайсет имена, отличили се с позиция, говори ясно за останалите хиляди). А нация без култура и без културни елити лесно се превръща в сбирщина, която се хваща на всякакви конспиративни въдици. Местата на авторитетите заемат троловете. Така че, Наско, тежко е наследството на министъра на културата у нас, и няма да стане със селфита.
Тук съм длъжна да отбележа, че при неочакваното си назначение (до последно за поста бе сочен доц. Тодор Мечкарски) 31-годишният Атанасов получи голям кредит на доверие - някои биха казали, неразумно много: заради младостта си, лъчезарната си усмивка, несвързаността с родни корупционни кръгове и умилителната история с възстановеното читалище в Татарево. Този кредит обаче бързо се изчерпва, когато блестиш с ярка неадекватност от първата си публична изява, през втората, третата, петата... Парадоксът е, че в момента културата получава повече финансиране, отколкото когато и да било в последните десетилетия - и затова е толкова по-важно кой и как организира разпределението и харченето на тези пари; познавайки шансовете те да потънат по веригата, а хората, които действително излизат пред публиката, отново да са на минимални заплати.
Едно от интересните, но по-неадекватни и от самия Атанасов мнения, които се чуха покрай скандала, бе
"защо ни е Министерство на културата? Еди-къде си нямат"
Въпреки че огромната централизация на сектора не е плюс (да се промени това е политическа задача), МК изпълнява редица дейности, които няма кой друг да свърши. Негова грижа е недвижимото културно наследство на България, защитата на авторски права в сферата, държавни са огромната част от културните институти у нас - театри, опери, музеи, библиотеки, кинопроизводство... Реформите в сектора поначало са бавни, трудни, срещат съпротива ту от законодателите в парламента, ту от гилдиите. Дебатът за културата е жизненонеобходим, само че той не изглежда по начина, по който си го представя министърът. Цялата жалка история е доказателство единствено за това, че за поредно управление културата не е приоритет и осъзната необходимост, а екзотичен апендикс към администрирането на държавата. И разбира се, всички ние ще продължим да носим последиците от това.
----
*мем - изображение, видео или кратък текст, обичайно хумористичен, който се разпространява експлозивно сред интернет потребителите, често с леки вариации. Терминът, въведен за пръв път от Ричард Докинс в книгата му "Себичният ген", се използва и в културната антропология, за да обозначи идея, поведение или стил, предавани от човек на човек в дадена култура.
