След дълга игра на криеница с депутати и медии истината за злоупотребите на държавното дружество "Автомагистрали" лъсна. Фирмата отказа да предостави документи как харчи милиардите, предоставени й от държавата, дори на Комисията по ревизията на управлението на правителството на Бойко Борисов в парламента. Но в опита си да защитят порочните практики регионалният министър Петя Аврамова, ръководството на АПИ в лицето на Георги Терзийски и шефът на "Автомагистрали" Стоян Беличев на практика потвърдиха всички съмнения.

Какво се разбра при изслушването в комисията?

Според данните "Автомагистрали" изпълнява договори за над 4,7 млрд. лв. Четири от тях са възложени директно от АПИ, без състезание с други фирми, чрез така нареченото вътрешно възлагане - два договора за изграждане на магистрала "Хемус" на стойност 2,3 млрд. лв. без ДДС (от декември 2018 и декември 2019), един договор за 474 655 613 лв. за укрепване на 74 свлачища (от октомври 2019 г.), и договор за 902 млн. лв. за изграждането на 69 километра от пътя Видин-Ботевград от 2020 г. По тях фирмата работи с други частни дружества, които е избирала без обществена поръчка и с които е сключила рамкови споразумения за наем на техника, доставка на материали и изпълнение на определен вид дейности. Така държавното дружество получава милиарди от държавата без състезание с други фирми с аргумента, че има достатъчно капацитет само да се справи с конкретната дейност, а после преразпределя милиардите към избрани от него компании, които реално да свършат част от работата. По данни на МРРБ към декември 2020 г. във фирмата са работили на трудов договор 353-ма души, като само 41 от тях са работници по строителство и поддръжка на пътища. Управляващите обаче не виждат нищо ненормално в тази схема.

Не ми били подизпълнители, най ми били изпълнители на услуги

На заседанието стана категорично ясно, че законът за обществените поръчки се заобикаля брутално. Законът наистина позволява на АПИ да възлага директно договори на "Автомагистрали" без обществена поръчка. Проблемите започват след това. Шефът на АПИ Георги Терзийски зае поза на ни чул-ни видял и в прав текст обяви, че по тези  договори "Автомагистрали" не са декларирали никакви подизпълнители. "Нямам основание да третирам взаимоотношения, които не са обект на договора", отсече той. Още по-нагла бе Петя Аврамова. "Подизпълнител означава превъзлагане на дейност. Това е, ако ви възложат да направите жилищен блок, и вие го превъзложите на друг да го построи. Такива договори "Автомагистрали" няма. Имат договори за доставка на материали, за наем на техника и за изпълнение на услуги, които са специфични и дружеството няма как да изпълни", обясни министърът. Въпросът какво всъщност върши "Автомагистрали" извън всички тези дадени на друг дейности увисна без отговор. Аврамова твърди още, че 80% от дейностите се изпълняват самостоятелно от "Автомагистрали", а 20% са за наемане на различни външни услуги. Не бяха дадени никакви доказателства в подкрепа на това съотношение.

За договора за укрепване на свлачища от групата на БСП твърдят, че разпределението е точно обратното - 87% от дейностите са преотдадени на трети лица. Те дадоха пример с точно посочен договор - на уж укрепеното от фирма "Джамбо 33" свлачище при Рилския манастир, което се срути малко след като бе открито от премиера Бойко Борисов. "За АПИ този договор е изпълнен от "Автомагистрали" на 100%", коментира Георги Терзийски. "Какви 100%, като "Автомагистрали" не са имали на обекта и един камион. Тук говорим за директна подмяна на изпълнителя", репликира Явор Божанков от БСП.

Фирмите не са наши, но ги избираме по наши правила

Въпросът кои са фирмите, с които "Автомагистрали" е решила да работи по инхаус договорите, също не получи отговор. По тази тема от МРРБ и от дружеството прилагат различна тактика. Аврамова и този път размаха числото 400 - общия брой на фирми, с които работи "Автомагистрали", за да докаже, че няма как всички те да са "наши фирми". Притиснат от депутатите, шефът на "Автомагистрали" уточни, че фирмите са много по-малко. Наложи се шефът на комисията Мая Манолова да му изчете списък с 10 дружества, на което той нагло вметна: "Не са само тези, информацията ви явно не е пълна". Но отново не пожела да каже колко и кои са.

Според Беличев фирмите били избирани по процедура, която на 99% се доближавала до ЗОП. Тук думата взе Аврамова с аргумента, че Беличев не разбира какво го питат, и изчете подробно как се избират фирмите. "Подборът на фирмите се провежда по утвърдени от съвета на директорите вътрешни правила. Процедурата се открива със заповед на изпълнителния директор, утвърждава се образец на покана и се утвърждава комисия, която да извърши проучване и да предложи списък с потенциални кандидати, които да бъдат поканени за участие в процедурата. Със заповедта се определя втора комисия, която провежда процедура как да бъде извършено класирането. Канят се обикновено от 30 до 40 фирми, след провеждане на подбор класирането се представя на съвета на директорите, който се произнася с решение за сключване на рамково споразумение с конкретната фирма", изрецитира тя.

"Какво чухме дотук - правителството е прехвърлило 4,7 млрд. лв. на една държавна фирма с тричленен борд на управление. 5% от БВП сте дали на една тройка управители, които вие сте назначили, и не е ясно те как са избирали фирмите. Те са подбрали фирмите лично, каквото им е казано", възмути се Румен Гечев от БСП. Разбра се и че по договорите са плащани огромни аванси, като те са допуснати постфактум с анекси месеци след сключване на първия договор за "Хемус".

Шефът на "Автомагистрали" и Аврамова се опитаха да сложат точка на темата с аргумента, че дружеството нямало статут на възложител по ЗОП. Аврамова призова да се цитира текст от закона, който да задължава дружеството да прави поръчки, но самата тя не цитира текст, от който да е видно обратното. По този въпрос може да се очакват законодателни промени, защото законът позволява тълкуване кои държавни фирми имат статут на публично-правна организация и фирмите дори имаха право сами да решават как да се самоопределят. Според действалите и отменени през 2019 г. текстове фирмите могат ту да губят статут на възложители,  ту да го придобиват в зависимост от ситуацията. "Ако законът е спазен, сте приели скандален закон. Ако е нарушен, дано прокуратурата слуша", обобщи Георги Георгиев от "Има такъв народ".

Едни строят, други носят отговорност

"Не може дружество с 13 багера да свърши работа за 5 млрд. лв. Работата е ясна", обобщи Мая Манолова темата за капацитета на "Автомагистрали" да изпълнява възложените му от АПИ. Според нея има сигнали, че се наема техника на цени 10 пъти над пазарните. Според Аврамова обаче по договорите било гарантирано, че печалбата не надхвърля 10%. Независимо от това, че огромна част от работата е свършена от външни фирми, отговорността 100% е на държавното дружество "Автомагистрали". "Кой носи отговорност за гаранционните срокове, след като ги разбивате на труд, материали, механизация. Как гарантирате спазване на сроковете във вашите договори за доставки?", попита Георги Георгиев от ИТН. "Гаранционните срокове са по видове дейности - имаме гаранционен срок за строителство на магистрали, който увеличихме от 5 на 7 години. Отговорността за изпълненото строителство се носи от "Автомагистрали" за 7 години", отвърна Аврамова. "Т.е. всички тези фирми не носят никаква отговорност по отношение на гаранционни срокове?", попита Георгиев. "Да, така е, гаранционният срок се носи за строеж на магистрала от "Автомагистрали", а не за ползване на товарен камион", сложи спокойно точка на темата Аврамова. Няма гаранции и за спазване на сроковете от външните фирми и ако изпълнението закъснее по тяхна вина, санкциите пак ще са за "Автомагистрали".