Колко дълбоко трябва да затъне страната, за да се усетят хората, които я държат в ръцете си, че трябва да заработят отговорно? Изглежда, че много. Кризата ни е хванала в железни клещи и по нищо не личи, че скоро ще ни отпусне. А политиците, вместо да се стегнат, действат така, сякаш разполагат с всичкото време на света и могат да се отдадат спокойно на дрязгите си.
Това си личи от лекотата, с която непрекъснато подхвърлят, че можем да отидем на нови предсрочни избори. И то само защото някакви внезапно издигнали се хора самонадеяно смятат, че трябва да демонстрират отново и отново политическата си тежест.
Удивителното е, че с
подобни безотговорни приказки
се започна на практика почти веднага след последните избори на 11 юли. Тогава Слави Трифонов, още недоразбрал резултатите от вота, побърза да обяви, че партията му “Има такъв народ” (ИТН) ще състави правителство сама, без да се допитва до никого. “Очевидно Слави иска да си гони идеята за мнозинство – да си направи собствен ГЕРБ и всички да носим зелени гащи, ако така е решил суверенът. Вероятно вървим и към предсрочни избори, освен ако ГЕРБ не решат да подкрепят правителство на Слави Трифонов - тогава ще стане интересно”, коментира Николай Хаджигенов от формацията, която тогава още гордо се наричаше “Изправи се! Мутри вън!”. Колкото абсурдно беше да обявяваш, че си готов с кабинет, преди да знаеш със сигурност изборния резултат, дваж по-абсурдно беше да говориш за нови избори, като последните не са дори съвсем приключили.
Оказа се обаче, че и другата страна схваща предсрочните избори като ценно политическо оръжие. Още в първото си изказване пред 46-ото Народно събрание зам.-шефът на ИТН Тошко Йорданов предупреди другите парламентарни формации, че ако са искрени в желанието си да променят държавата, тогава трябва да подкрепят новото правителство. „Ако няма, вероятността да отидем на предсрочни избори е голяма”, заплаши той. По същия начин Йорданов говори и пред президента Румен Радев на организираните от държавния глава консултации, преди да връчи проучвателния мандат за кабинета. „За нас това не е проблем, тъй като изборите са демократичен механизъм”, обясни близкият до Трифонов сценарист. Че може за страната да бъде проблем да пилее време за нови избори, това изглежда не го вълнуваше толкова. Точно това открои Румен Радев, който меко го упрекна: „Нека тезата „отиваме на предсрочни избори” засега да я оставим на заден план”.
На заетите с политически интриги обаче им беше по-изгодно
темата да бъде по-често на преден план. Седмица след консултациите при Радев „Демократична България” (ДБ) и прясно преименуваната ИБГНИ решиха да притиснат заедно хората на Трифонов с нови условия и изисквания – дано изкрънкат някакви отстъпки за себе си от бъдещата власт. За да подсили атаката, Христо Иванов – съпредседателят на ДБ, хвърли на масата и картата с предсрочните избори. „В крайна сметка, ако не може този парламент да излъчи смислено управление, да се върнем към съда на избирателите”, обяви десният политик от парламентарната трибуна. Съдът на избирателите? Дори като ораторски похват това прозвуча несериозно. Все пак на 11 юли гласуваха едва 42 процента от регистрираните гласоподаватели.
Заплахата за предсрочни избори продължи да се подхвърля насам-натам като в игра на народна топка. В отговор на координираната акция на ДБ и ИБГНИ партията на Трифонов контраатакува с компромати и предупреждения, че тласкат страната към нови избори в полза на ГЕРБ. Христо Иванов реагира: "Ако не можем да излъчим управление, новите избори ще бъдат необходимост, защото така функционира демокрацията... Нямаме планове да вървим към нови избори. Просто казваме, че няма да бъдем шантажирани с това." Какво излезе? Че десните отказват да бъдат шантажирани със заплахата за избори, но нямат проблем те самите да се заканват със същото.
ИТН също продължава да си говори свободно за нов вот
Ива Митева, която партията излъчи за шеф на парламента, обяви, че или тяхното правителство ще бъде избрано, или ще се запътваме към урните/машините. И категорично отхвърли единствения друг жизнеспособен вариант – съставът на служебния кабинет да бъде гласуван от депутатите като редовен. Защо не? Ако не можете да се разберете помежду си, какво лошо има поне известно време да бъде ясно кой управлява държавата?
Въобще тези хора се държат така, сякаш страната няма други проблеми освен натъкмяването на политическа конфигурация, която да ги удовлетворява. Междувременно четвъртата ковид вълна чука на вратата. Хората остават без работа, обедняват, бизнеси затварят. Очевидно е, че България няма време политиците да определят кой е най-големият тежкар помежду им.
И още нещо – хайде да оставим настрана лозунгарските приказки за изборите като демократичен механизъм. Ясно е, че за Тошко Йорданов и Христо Иванов това е добро оправдание, за да отпратят хората да гласуват. В по-нормално време това нямаше да е проблем. Сега обаче стана такъв. Живеем в тежка криза и предозирането с демокрация само ще задълбочи проблемите.
