От първи януари догодина ще получаваме вкъщи по 90 лв. всеки месец, заради смелостта да отглеждаме две деца на тази територия. Премиерът Бойко Борисов, чиято оставка се иска от протестиращите вече месеци наред, анонсира раздаването на детски надбавки на калпак в изборната 2021 г. Сега ще има да го слушаме всеки път от джипката как е осигурил пари за 1 200 000 деца. И как трябва да сме му благодарни, че не ходим като него да "копаме на един строеж на черно - с кирката, за 40 лева на ден, да купим "Хумана" - на черно...".
Аз обаче не искам детски. Искам нормална държава за децата си.
Искам зимата въздухът в европейската столица София да не може да се схруска, защото общината и държавата са взели истински, а не палиативни мерки срещу замърсяването на въздуха.
Искам детското здравеопазване да е приоритет заради децата. А не заради обществена поръчка за 100 милиона лева. Искам да има модерна и функционална детска болница, в която работят добри специалисти, а педиатрите в страната да не са изчезващ вид. Искам да няма кампании за финансиране на скъпоструващо лечение на деца, а хората да събират пластмасови капачки за кувьози. А децата с увреждания да получават адекватна грижа, без родителите им да бъдат унижавани и унищожавани от обстоятелствата.
Искам децата ми да не бъдат разигравани на лотария за общинска детска градина. А ако случайно ги приемат, да не треперя как ще се отнасят с тях там. Искам да не бъдат 30 деца в група под грижите на застаряващи и изморени учители, защото почти да няма млад човек, за когото педагогическата професия да е привлекателна. Искам с училищното образованието им да не се експериментира. Защото виждаме резултата - българчетата стават функционално все по-неграмотни.
Искам да работят инструментите за закрила на децата в риск, както и детско правосъдие, което оценява децата като жертви, а не само като престъпници. Искам управляващите да не се влияят от малка сектантска група от обществото, която плаши с норвежците и затова да не приемат Стратегията за детето.
Искам нормална градска среда. С паркове, безопасни детски площадки, нормални тротоари, върху които не се паркира. А не преди всяко излизане да чертая маршрути, защото не отвсякъде мога да мина с детската количка, и да се утешавам, че скоро няма ми трябва. Не знам как се справят хората, които постоянно ползват инвалидна количка например. Всъщност знам - те просто не излизат.
Искам пътища, които не са опасни, защото са лошо направени и зле поддържани, защото нямат маркировка и мантинели и защото заради корупция и некомпетентост джигитите не се санкционират. Впрочем, едва ли има контролен орган, който да си върши работата качествено.
Искам да има къде да ги заведа на море, незалято от бетон и без отходните води на цял град да са се изсипвали в него месеци наред, а властите да ми обясняват, че просто планктонът цъфти.
Искам държава, в която се спазват базисните демократични ценности. В която съдебната система е независима от външни и вътрешни влияния. В която главният прокурор не е "инструмент в ръцете на Господ" и не раздава присъди от името на съда.
Искам държава, в която има свобода на словото и медиите са коректив на другите власти, вместо бухалка срещу неудобните и критиците на управляващите. Искам да знам, че правосъдието е неотменимо - че всеки, абсолютно всеки, който е извършил престъпление, бил той и главен прокурор, премиер, министър или крупен бизнесмен, ще бъде разкрит, разследван, пратен на съд и осъден. А няма само да гледам шумни акции и прокурорски пиар, който рухва в съда и после всички плащаме милиони левове обезщетения всяка година.
Искам хора, които са еманация на посредствеността, да не са председатели на Народното събрание, а да развиват кариерата си в завода за поцинковани кофи, откъдето са я започнали. Искам същите тези наглеци да не ми обясняват, че си вдигат депутатските заплати, за да могат да даряват повече. Искам калинките да отлетят от властта веднъж завинаги. И да няма шанс в управлението да попадат малограмотни партийни активисти, които възприемат властта като средство за лично облагодетелстване и нищо друго.
Искам корупцията и злоупотребите да не са пропили институциите на всички нива и да виждам къде потъват осигуровките и данъците ми. Искам нормална бизнес среда, която да не оставя държавата на опашката по доходи в ЕС.
"Не ми минава през ума, че чрез социалната политика могат да се купуват гласове, защото смятам, че това е неморално. Това, което ми минава през ума е, че ние трябва да направим това, което смятаме за справедливо и отговорно, а който го оценява и който смята, че ние работим в полза на държавата, е свободен да даде своя глас, както прецени", казва социалният министър Деница Сачева.
Каквото и да говори обаче, пенсиите и детските са перфектната предизборна демагогия. Особено след като ГЕРБ са загубили всякаква легитимност да управляват, а социологическите проучвания показват срива на доверието в тях.
Ако гласоподавателите се хванат на този евтин трик, ще си вземат надбавките една година, но ще продължават да отглеждат емигранти.
