Как да кажем по-ясно на македонците защо от 16 години вървят към ЕС и не се доближават? Защото, като тръгнат за Брюксел, засядат в Белград. Мислят си, че отговарят на всички европейски критерии, но досега са покрили критериите за членство в някоя следваща югофедерация.

България много пъти им е казвала: Минете през София,

ключът за ЕС, който търсите, е тук

Вземете го и си отворете вратата за преговори - няма защо да се мъчите да я разбивате. Но това е последното, което скопските лидери ще направят, защото вярват повече на белградските си консултанти, които също тъпчат на едно място по пътя си към ЕС.

Като забеляза как им се подкосяват краката при мисълта да ходят в София, президентът Румен Радев ги облекчи и занесе ключа на 1 септември в словенския курорт Блед, където бе свикан XVI стратегически форум. Там го показа не само на македонския премиер Зоран Заев, но и на сръбския президент Александър Вучич, на 11 премиери от Централна и Югоизточна Европа, на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и председателя на Европейския парламент Давид Сасоли, на няколко външни министри, на комисаря по разширяването на ЕС Оливер Вархеи и на още 150 влиятелни лица, чиято дума тежи в ЕС. Като го предложи публично на Заев, той каза: "Уважението към свободата на самоопределение на гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание е ключ към европейската интеграция на страната".

Колко е просто - спрете да тормозите българите,

които се чувстват българи в РС Македония! Нямаше претенция нито към "идентитетот", нито към "язикот" на македонците, които те така героично бранят в парламентарни декларации и в изявления пред чужди форуми от несъществуващ враг в София. Вместо да се впуска в исторически препратки, България заговори на по-разбираем език в чужбина, за да контрира скопските спекулации.

Когато става дума за европейски ценности, първата е защитата на основните човешки права. Пред закона всички трябва да са равни и да бъдат защитени от дискриминация по етнически, религиозен, езиков и друг групов показател. Абсурдно е да се мисли, че Европейският съюз ще приеме държава, която дискриминира сънародници на държава - членка на ЕС. Точно затова съществува правото на вето, което македонците не могат да осмислят. Когато питат как така всички ни дават зелена светлина, а само България ни спира, трябва да си размърдат мозъците. Те се натискат да влязат в общия европейски дом и не бива да разчитат някой да изгони България, за да се отвори място за тях. Такава процедура не съществува.

Вместо да вземе ключа и

да спре да блъска главата си в стена, 

Заев се засили още повече към нея. След два дни направи провокативно за България изявление, с което предизвика незабавна нервна реакция на външното министерство в София. Той даде да се разбере, че ще правят с българите в РС Македония каквото намерят за добре, защото това си е скопска вътрешна работа. Изявлението му бе толкова недомислено, че издаде дори непознаване на функциите и принципите на европейските институции. „В съвременна Европа, а ние се смятаме за европейци, България е член на ЕС, тези въпроси се решават от съда в Страсбург и няма защо ние да се намесваме или те (българите - б.р.) да се намесват у нас по подобни въпроси."

Първо, съдът в Страсбург е орган към друга европейска организация - Съвета на Европа, - а не към Европейския съюз. Второ, той се занимава с жалби по конкретни казуси, а не по принцип. България очаква принципни гаранции от Скопие, че ще се отнася с уважение към своите граждани с българско самосъзнание, след като десетилетия са били преследвани и дискриминирани според нравите в бившата югофедерация. Когато Заев твърди: "Нашата цел е да се грижим тук за всички етнически общности, за всички малцинства, които имаме в страната, включително и за българското малцинство", фактически омаловажава българите, защото в македонската конституция не съществува понятието "мацинство", а се използва терминът "части от народи". Защо на едни македонски граждани се признава правото да се смятат части от други народи, а на българите - не?

Усилието да бъдат вкарани в рамката на пренебрежимо малцинство личи от започналото на 5 септември дълго отлагано преброяване на населението в РС Македония. Много македонски българи подадоха сигнали до български институции, че представители на местните власти са обикаляли от къща на къща да предупреждават хората, че не бива да се пишат българи. Затова при 100-120 хиляди македонци, придобили българско гражданство със законни документи за самоличност, едва ли ще се съберат повече от процент от тях, които да заявят на македонските преброители, че са българи. Само преди половин година македонският изпълнител на "Евровизия" Васил Гарванлиев бе подложен на обществен линч в медиите и социалните мрежи, защото призна българските си корени.

Освен че се опитва да отклони темата в грешна посока, Заев казва още нещо на България: Внимавайте, че ще продължим да ви тормозим с жалби в съда в Страсбург заради отказа ви да признаете ОМО "Илинден" за партия на "репресираните македонци"! Тази фиктивна организация, която едва ли събира един файтон хора, служи от две десетилетия като острие на Скопие срещу България в Съвета на Европа. Тя спечели няколко дела заради нарушено право на сдружаване и държавата плати на тъжителите й обезщетения, но отказа да я регистрира именно заради провокативното й название, съчинено в някоя от обиграните юголаборатории. Един ден обаче, ако преглътне обидата и реши да я регистрира, ще се види, че в нея липсва членска маса, и Скопие ще загуби последния си коз. Докато смята, че все още го държи, Заев не се колебае да го използва.

Сделка "нашето малцинство за вашето малцинство"

няма да има. И РС Македония ще изпита доста трудности да обясни в Европа защо се запъва да признае правото на част от своите граждани да се чувстват такива, каквито са. Без да се отказва от историческите истини, България няма да поставя на международни срещи като най-актуален въпроса за принадлежността на цар Самуил и Гоце Делчев. Смесената комисия от учени на двете страни, която се събира от дъжд на вятър, няма да определя графика на дипломацията. Ако Скопие пожелае да каже нещо смислено на България, може да започне с изпълнение на вече договореното през 2017 г., под което стои и подписът на Заев. За повече яснота ето как се нарича на неговия язик: "Договор за пријателство, добрососедство и соработка меѓу Република Македонија и Република Бугарија". На нас превод не ни трябва.