Съдебната реформа уж трябваше да бъде темата, по която в коалицията няма разногласия. Половин година по-късно обаче всичко на всичко са закрити специализираните съд и прокуратура.
Юридическото острие на ГЕРБ, вирулентната Дани Каназирева, може да не е права за много неща, но за едно вероятно не греши. Закриването на институции от съдебната власт не може да бъде представено като същинска съдебна реформа. Това не е реформа. А премахване на един вреден израстък, който беше създаден от самата партия ГЕРБ и бившата дясна ръка на Бойко Борисов Цветан Цветанов преди 11 години. Специализираните съд и прокуратура направиха точно това, за което критиците на управлението на ГЕРБ предупреждаваха тогава - концентрираха корупционния риск в по-тесен кръг магистрати. Като под корупционен риск не трябва да се разбира просто даване на някакви пари някой да не си свърши работата. А изобщо обслужване на зависимости - икономически и политически. Обществото стана свидетел на смущаващи разследвания под надзора на спецпрокуратурата, както и на случаи, в които държавното обвинение здраво затваряше очи (например за казуса "Осемте джуджета") и задържане на хора в арестите за над 2 години. Без изобщо да отваряме дума за неофициалните твърдения за насилие над известни бизнесмени.
От 28 юли тази година това вече няма да съществува. Магистратите обаче остават в системата. Те ще запазят по-високите си заплати, които получаваха като "спец", в общия случай ще могат и да останат да работят в София, защото и това им е проблем, след като дойдоха от цялата страна и за тези 10 години се установиха в столицата. Въпреки това тези магистрати заплашват как ще бойкотират дела, ще обжалват преназначенията си и като цяло ги
чухме да казват как мафията ще ги приеме на драго сърце
Колкото и емоционална да е тази реакция, тя разкрива манталитет, за какъвто в съдебната система не би трябвало да има място.
За да твърдим, че сегашната управляваща коалиция извършва смислена съдебна реформа (дори не радикална, каквато се очакваше от нея), тя трябва да се съсредоточи върху собствената си предизборна кампания и обещанията за по-голям контрол върху главния прокурор, отчетност на държавното обвинение, реформата в антикорупционната комисия КПКОНПИ, и най-важното - промяна "из основи" на Висшия съдебен съвет, която се иска от повече от десетилетие от Съвета на Европа и Европейската комисия.
Ако не се промени Висшият съдебен съвет, ще гледаме още от същото. Защото това е органът, който определя политиката в съдебната система. От него зависи кариерното развитие на всеки магистрат. Той избира шефовете в системата, включително и председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор.
В момента в съвета доминират две лобита, чиито интереси съвпадат до последната йота - политическото и на главния прокурор. Отношението на мнозинството в съвета към предложенията за предсрочното прекратяване на мандата на главния прокурор ясно показаха как силите на статуквото изобщо не ги е грижа за заканите на управляващите за реформи, защото те държат руля и вероятно разчитат, че коалицията няма да оцелее достатъчно дълго. И това, че в момента им "мъти водата", е временно неудобство. Затова видяхме това пренебрежително и дори
подигравателно отношение към сериозните въпроси за пригодността на Иван Гешев
за поста, които правосъдната министърка Надежда Йорданова постави на вниманието на кадровиците.
А неразбирателствата в коалицията не улесняват нещата. Управляващите не могат да се разберат дори за нещо елементарно като двете места в Конституционния съд от квотата на парламента и така тази институция стои в непълен състав вече от половин година. Не по-добро е положението с Инспектората към Висшия съдебен съвет. Главният инспектор Теодора Точкова няма никакво намерение да си тръгне доброволно, макар и мандатът й, както и този на редовите инспектори, да изтече преди 2 години. А парламентът няма никакво намерение да избере следващите инспектори. Като се добави и това, че те се избират с 2/3 мнозинство, каквото управляващата коалиция няма, задачата съвсем се усложнява. На този фон не може да очакваме като по чудо коалицията да попълни Висшия съдебен съвет, за който също трябват 2/3 мнозинство. Мандатът на настоящия изтича в началото на октомври.
Всъщност дори това чудо да стане, не трябва да таим илюзии, че обединението на парламента около някой кандидат ще е заради неговите нравствени и морални качества. Това ще е резултат от задкулисни договорки и пазарлъци, размяна на постове в други органи с изтекъл мандат и наместване на влияния. Все неща, от които искаме да се отървем.
Моделът на Висшия съдебен съвет - 11 члена от квотата на парламента, 11 от съдебната власт и трима членове по право (главният прокурор и шефовете на върховните съдилища) е закрепен в конституцията. А за конституционна реформа в момента изобщо няма поле. Дори ИТН, които уж са част от управляващата коалиция, поискаха да се закрие парламентарната комисия, водена от съпредседателя на ДБ Христо Иванов, която трябваше да се занимае с ремонта на основния закон. Затова в момента
може да се играе само с фини настройки
- като например да се регламентират изисквания в закона. Например парламентът да няма право да праща във ВСС действащи прокурори. Като така да се ограничат, поне хипотетично, възможностите на главния прокурор за пряко влияние в съвета.
Недосегаемостта на главния прокурор и изобщо липсата на отчетност в прокуратурата също са теми, по които коалицията щеше да работи, но които в момента изглежда са в девета глуха. Покрай плана за възстановяване видяхме намеренията на управляващите - съдия да разследва главния прокурор, когато има данни за извършено от него престъпление. Тази идея също има нужда от порядъчно ошлайфане, преди да стане работещ механизъм. Защото на този етап има само съмнения, че подобна уредба би противоречала на конституцията.
За обществено обсъждане бяха пуснати и законови промени, които да обособят европейските делегирани прокурори като отделна институция, за да бъдат извадени от властта на главния прокурор. Тепърва ще видим как този законопроект ще излезе от парламента. И какво ще се случи във Висшия съдебен съвет, който ще трябва да реши какъв разпоредител с бюджет да са делегираните прокурори и дали тяхното финансиране ще е перо в бюджета на прокуратурата. Пределно ясно е какво може да означава това.
Изобщо
опитите Гешев да бъде заобиколен са много трогателни
и също толкова обречени на неуспех, докато той си има ВСС.
Реформата в КПКОНПИ дотук е спряла с оставката на председателя й Сотир Цацаров. Той обаче се върна във върховната прокуратура и Гешев, който дължи на него летящата си кариера в държавното обвинение, дори му се отблагодари, като му направи специален отдел, който Цацаров да оглави. КПКОНПИ пък се ръководи от доскорошния заместник на Цацаров, тъй че там абсолютно нищо не се е променило. Обещаните промени са все така в бъдеще време. Може би и покрай тях ще гледаме цирковете, на които станахме свидетели с гуверньора на БНБ, макар и идеята да е комисията да се раздели на две, т.е. ще има място за двама председатели и достатъчно членове за всички коалиционни партньори, че и за опозицията.
По темата за съдебната реформа, както и за всяка друга, коалицията е изправена пред много трудна ситуация. Тя трябва да избира дали да прави компромиси със закона, т.е. да прави промени, които всяка следваща власт с лека ръка може да отмени, или компромиси с опозицията, за да може да ремонтира конституцията. Параграф 22.
