Всяка икономическа криза, независимо от какво е причинена, е благодатна почва за популизъм и за обслужване на специални интереси. Инструментите са различни, но обикновено се случва през палитра от нови регулации, ограничения, привилегии и субсидии за различни категории стопански играчи. Често първото се използва за прикриване на второто, а понякога е просто проява на глупост. От месец сме в извънредно положение и вече сме свидетели на разнообразни стари и нови идеи в този спектър. Те извират отвсякъде – от бизнес групи, маскирани като организации и асоциации, от коалиционен партньор в управлението, от опозицията.
Безспорно борбата с пандемията наложи тежки ограничения пред икономическата активност в България и цяла Европа. Още повече, това бе внезапен шок, който в определени сектори означаваше почти незабавно пълно спиране на дейността.
Вероятно има известно основание аргументът, че „невидимата ръка на пазара“ не може бързо да насочи и преструктурира отношенията между търговци и потребители, между бизнеси, между длъжници и кредитори. Струпването на толкова непредвидими явления буквално в дни и часове може би дава основания за насочване и координиране на част от стопанските решения с действия на законодателите и изпълнителната власт. Въпросът е дали държавата пипа с кадифена ръкавица или разчиства истински или привидни проблеми с железен юмрук, разрушавайки дългосрочно доверие, капитал и бизнес отношения. За щастие не всички предложения за държавна намеса се приемат, но непредвидимостта и скоростта на взимане на управленски решения не ни дават повод да сме спокойни.
В първите дни голяма част от „затворените“ бизнеси, но и част от тези, които вече усещаха удара от блокирането на стопанския живот в цяла Европа, се сблъска с рязък спад на приходите. Очевидно трябваше да се търсят бързи решения и
неслучайно се заговори за отлагане на плащания на данъци
и обслужване на банкови кредити. Дотук добре. Но бързо се появи предложение за отсрочване на плащането на ДДС – това е данъкът, който пряко отразява приходите, или с други думи, ако имаш срив в приходите, имаш и пропорционално намаление на данъчното задължение и няма какво да се отлага. Ресторантьорите доразвиха исканията си – да се отложи влизането в сила на новите изисквания за касовите апарати. После директно поискаха по-нисък ДДС за заведенията на хранене. На практика те поискаха същото, за което лобираха и преди кризата. А е съвсем очевидно, че по-ниският данък или по-слабият данъчен контрол върху отчитането на оборота не могат да са антикризисна мярка за бизнес, който е изцяло затворен.
Туризмът е другият голям губещ в борбата срещу коронавируса
Съвсем реалистични са прогнозите за удължаване на ограниченията пред пътуванията, което би довело до колапс на приходите от чуждестранни туристи. Съвсем логично е да се търсят механизми за ликвидна подкрепа на компаниите в бранша – вероятно те ще могат да се възползват както от предложения общ механизъм за мораториум на плащанията по съществуващи заеми от търговските банки, така и от нови кредити с държавна гаранция по схемата, вече одобрена от ЕК.
Независимо от тези възможности представители на бранша настояха да не връщат предплатени суми на клиентите си, а вместо това да им дават ваучери за една или две години напред. Но къде отиват тогава предимствата на т.нар. „организиран туризъм“, за който се измислиха толкова регулации и се съществува цяло министерство? В името на защитата на потребителя задължиха агенциите да имат офиси само на партерен етаж и да наемат само служители с правилните дипломи. А сега точно най-естествената мярка за защита – потребителят да си получи парите за услуга, която няма да му предоставят – е първото нещо, което се предлага да „отпадне“. Къде остават правата на туриста?
Междувременно отново изплуваха искания за отпадане на визите за руски граждани и за субсидии за чартърните програми – мерки, които директно подпомагат определен сегмент от бранша. Неусетно се заговори за освобождаване на концесионерите на плажове от такса за три години, както и за възможност те да „превземат“ свободните зони с чадъри и обекти уж за разреждането им – при положение, че всички мерки се оправдават с това, че ще има твърде малко туристи, дори да се разхлабят противоепидемичните ограничения и все пак някой стигне до морето. На фона на тези опити за прокарване на стари мерки „ако мине в кризата“, Министерството на туризма обяви, че ще пусне мобилно приложение, за да могат хората да следят къде има свободни чадъри и шезлонги.
Народното събрание е естествено поле за политическа изява и противопоставяне и няма нищо изненадващо в
причудливите идеи, които в режим на късни нощни заседания се превръщат в закони
Тук е мястото да споменем за удара върху свободата и здравия разум, който за щастие бе спрян – всеобхватното фиксиране на всички цени, каквото в България не е имало дори при Жан Виденов и при Андрей Луканов. Вероятно без да осмислят какво гласуват, депутатите забраниха на цените и да падат.
А прокуратурата започна война със спекулата – първо по аптеките, после се прехвърли към търговията с горива. Това отново са „стари битки“, те се водят независимо от фактите – например многократни анализи, от които се вижда, че търговията на дребно с горива е по-скоро конкурентен пазар, но при търговията на едро има значителна концентрация. Преди дни пък излязоха данните за инфлацията за март и се видя, че всъщност цените спадат спрямо февруари, така че държавните институции изхабиха ресурс да се борят с въображаем проблем.
„Защита на родното“ е винаги популярен мотив за регулации
навсякъде по света, от векове. Безспорно, забраната за работа на ресторантите нанесе внезапен удар на част от земеделските производители и производители на преработени храни, специализирали се в тази пазарна ниша. Правителството временно затвори и откритите пазари, което допълнително влоши картината. Вместо да търси дългосрочни решения как тези производители да разширят възможностите за достигане до крайния потребител, включително чрез достъп до големите вериги, земеделското министерство извади от арсенала стари оръжия - директно изкупуване от местни производители, гарантирани щандове, квоти. Идеята да има повече място за продажба на сезонни пресни плодове и зеленчуци има смисъл, но възможно ли е всеки магазин да приема доставки и да издирва десетки или стотици производители, повечето от които вероятно имат количества за ден-два продажби.
Без никаква логика се въведе изискване за над 90% предлагане на млечни продукти, произведени изцяло с българско мляко. А от години е известно, че
произвежданото в България прясно мляко не достига.
Тази регулация не подкрепя малките регионални производители и няма нищо общо с аргумента със свръхпроизводство земеделска продукция. В същото време тя е доста груб инструмент, чрез който някои големи млекопреработватели ще получат привилегирован достъп „по втория начин“ до щандовете на супермаркетите, заобикаляйки правилата и критериите, приложими за всички останали.
Общото в този процес е стремежът да се използва кризата за прокарване на мерки, които изкривяват конкуренцията, дават предимство на едни на гърба на други или насочват държавна помощ към избрани. Правителството подкрепя едни и отхвърля (засега) други, но при режим на регулиране по бързата писта не може да се очаква предварителна оценка на въздействието. Дано започнат да прилагат поне здрав разум и базови познания за функционирането на икономиката, която ще функционира и след епидемията.
