Застрояването на българското Черноморие не спира. Скандалите също. Явно не се разбира, че е отчайващо глупаво да се бетонира природата - не само от държавническа и от екологична, но и от чисто бизнес гледна точка.
Забелязали ли сте, че цените на хотелите по морето често са по-ниски от цените на същата категория хотели във вътрешността на страната и особено в сравнение с тези в СПА курортите. Ако не вярвате, разгледайте цените в Booking.com например. Защо е така?
Огромната разлика между СПА хотелите във вътрешността и хотелите (независимо дали СПА или не) по морето е тази, че в СПА центровете с минерална вода хората отиват именно заради водата и процедурите. Търсенето на такива хотели не е толкова заради самото природно място, а заради полезността на условията за човешкото здраве. Хората поумняват и все повече наблягат на здравословния начин на живот. А това означава, че интересът към СПА услугите ще расте във времето и затова чисто икономически си заслужава да се инвестира в тази посока. Големият проблем на този вид инвестиции е, че сериозното разрастване на хотелската база около даден минерален извор може да доведе до недостиг и война за дебита на водата. В някои СПА дестинации, като Словения например, този проблем е решен, като няколко хотела изграждат общ СПА център. Това е икономически изгодно за всички и поддържа услугите на високо ниво. Това влияе на цените, разбира се, но всичко “био” в днешно време е скъпо (дори и когато не е съвсем “био”). Още веднъж, това, което предлагат хотелите в България в СПА курортите, не е просто почивка, а услуги с много конкретна добавена стойност - лековита минерална вода и здравословни процедури.
Случаят с хотелите на морето е различен. Хората отиват на почивка там не заради самия хотел, а заради възможността да събират слънце на финия пясък и да плуват в морето. Тоест
голямата добавена стойност не се предлага от самия хотел,
а от природата, която по конституция е на всеки - обществено притежание е. Когато собственикът на хотел край морето иска да привлече туристи, в рекламата той набляга именно на природата - на гледката към вълните, златния пясък, красивата гора, пясъчните лилии, дюните. Стремежът на “българския бизнесмен” е да заприщи пътя до плажа, да огради парче от рая само за себе си и да извлича максимална печалба от нещо, което трябва да е общодостъпно. Бизнес моделът е ясен - за "продан" е самият плаж, не толкова нощувката в хотела, каквито има безброй много по морето. Затова са и тези непрекъснати скандали за оградени плажове, за затворени комплекси, скъпи шезлонги и чадъри, за бетонираните плажни ивици и т.н.
Всички тези скандали избухват, защото държавата, която трябва да е контрольор и защитник на обществения интерес, бездейства и дори чрез своите институции започна да обслужва нарушителите. Този бизнес модел е обречен на провал. Той може да съществува само краткосрочно.
Обикновено, когато т.нар. инвеститор получи заветното разрешение за застрояване, той прави всичко възможно да завземе плажната ивица и да си гарантира печалби - на собствениците или на бъдещите купувачи. След построяването на хотела и кеширане на печалбите в българските условия обикновено
идват “системните” рекетьори -
независимо дали частни лица или държавни институции, и започват да ограничават възможностите за ползване на плажната ивица, обикновено чрез въвеждане на такси и санитарни изисквания. Тогава собствениците на имотите разбират, че не е толкова печелившо да имаш хотел на първа линия, а междувременно поредният “строител” е започнал нов хотелски комплекс в съседство и е заградил същия плаж, с което примамва поредните лековерни инвеститори.
Така след време печалбите на собствениците започват да падат. Конкуренцията толкова много се е увеличила, че всъщност няма причина хората да дойдат да почиват точно в твоя хотел, а не в съседния. Освен това все повече хора предпочитат девствена природа вместо ширещия се лукс на границата на кича и смазващото изобилие на асфалт и бетон. Все повече българи са склонни да дадат повече пари, за да избягат от лошите условия по българското море и да отидат на почивка там, където морето и пясъкът не са затиснати от мегаломански комплекси и хотели мастодонти.
Не е чудно, че бизнес моделът на българските морски хотели все повече се крепи на ограничени бюджетно българи (разбира се, че има и изключения) и "пестеливи" чуждестранни туристи, търсещи не толкова слънце и море, а купони, алкохол и нежни ласки. Колкото повече се бетонира крайбрежието, толкова повече се разпростира този бизнес модел и придава облика на българския морски туризъм.
И така, да обобщим: основните печеливши от застрояването на българското Черноморие са собствениците на земи, които получават еднократно обезщетение, и предприемачите, които вдигат хотели и ги продават. Съмнителни са ползите за собствениците на крайморските бастилии, тъй като дори и да разчитат на страхотни мениджъри, презастрояването и силната конкуренция си казват думата.
Държавата напълно е дезертирала, а българските граждани са големите потърпевши - получават бетон вместо природа. Съмнителни са и ползите от създаването на работни места, защото конкуренцията сваля заплащането. Туристическата индустрия все повече се специализира в нишата ниско качество на услугите на ниски цени, разчитаща на неособено квалифициран и непретенциозен персонал. Разбира се, че има изключения, но това не променя съществено цялата картина.
Просто гражданите трябва да намерят начин да заставят държавата да си върши работата и да възпира лакомията. Рано или късно ще стигнем до "испанския" развой - взривяване на хотели, захапали нахално природата.
