- Г-н Симеонов, данните от най-актуалното ви изследване от миналата седмица сочат разлика, по-малка от 3 процентни пункта между първите две сили – ГЕРБ и „Има такъв народ“ на Слави Трифонов. ИТН диша във врата на бившите управляващи. Какво става?
- Още след края на предишните избори си позволих да кажа, че формацията на Слави Трифонов може да излезе на първо място, което сега се получава. На какво се дължи? Случват се три неща. Първо – обикновено победителят или представилият се добре на предни избори продължава да получава известно време след тях повишаваща се подкрепа. И обратното – този, който се е представил под очакванията, продължава да потъва.
Втората причина е чисто политическа. ГЕРБ е под обсада, в тежка ситуация. Има различни подозрения, потенциални скандали, което виждаме всеки ден и е очаквано.
Третата причина е свързана с престижен момент. Не е много престижно да казваш в социологическите изследвания, че си от ГЕРБ. Това е показателно за обществения климат. Затова за ГЕРБ е важно да запази клиентелата си, защото тя има свойството да гледа накъде духа вятърът. Ако в някакъв момент клиентелата види, че вече е безперспективно да е с ГЕРБ, може да потърси нови адресати.
Напълно е възможно партията на Слави Трифонов да излезе на първо място на 11 юли, което ще е символ. Защото след много години ГЕРБ за първи път ще е втора сила – все някога щеше да се случи. По-големият въпрос обаче е дали трите партии на промяната ще съберат мнозинство без да им е нужна четвърта. За момента отговорът е, че трябва доста здраво да се потрудят, тъй като ако изборите са днес, няма да имат мнозинство.
- Тоест отново сме обречени на онова, което преживяхме преди около месец - невъзможност за редовен кабинет?
- Ако българите не решат друго. Няколко избора в последните години у нас изглеждаха на кантар, но накрая българите са излизали и са наклонявали везните на едната или другата посока. Ако българите осъзнаят, че искат да дадат решително надмощие на промяната - има доста опции за гласуване, могат да осъществят тази промяна.
- Изборите ще са в разгара на лятото, в сезона на отпуските. Няма ли да повлияе на активността?
- По-скоро традицията в България е избори да се провеждат първите седмици на лятото. Юни бе гласуването през 2001 г.. Да, юни, не точно юли. 2005 г. и 2009 г. изборите също бяха през лятото. Особено през 2009 г. имаше доста висока избирателна активност, когато тогавашният Слави Трифонов бе Бойко Борисов.
Да не предпоставяме. Лятото може да действа и в двете посоки. Миналата година точно лятото беше период на политизация – всички очакваха отпускарско време, а точно около 10 юли избухнаха големите протести срещу управляващите. Така че тези странични фактори не бива да ги надценяваме. Ето, например, колко говорене имаше за коронавируса, но той понижи активността минимално на предните избори.
- А как се случва така, че ИТН са „господари на мълчанието“, затворени са, консервативни, върнаха мандата на президента и пр., а повишават рейтинга си?
- Колко да е висок този рейтинг всъщност?! Слави Трифонов вече има рейтинг на политик, а не на шоумен. Бяха времена, когато той имаше доверие над 50 процента, а сега между 20-30% (което също не е малко за политик). Нека кажем нещо много важно – Симеон Сакскобургготски дойде на власт с близо 2 млн. гласа, Борисов - с около 1.7 млн., Трифонов е с 560 000 гласа. Той не е чудовищно голямо явление. Разбира се, може доста да повиши резултата си.
С мълчанието си ИТН спечелиха, защото си спестиха грешки. Давам пример с коалицията около г-жа Манолова. Там не мълчат и грешат, дори бяха на път да се разцепят.
Слави Трифонов се оказа добър политик. Знае базисното правило, че когато си изненадващо добър и вятърът е духнал в платната ти, струва си да направиш и втори опит за по-добър резултат. Направи го. Оказа се, че Трифонов е повече политик, отколкото много хора смятаха.
- Казахте обединение на протестните партии – възможно ли е да се случи след предсрочния вот?
- Българите и сега не искаха много да ходят отново на избори. Но трети път съвсем. Сега политиците, искат не искат, трябва да измислят нещо. Има едно улеснение в случая и то се нарича служебен кабинет на Румен Радев. Това правителство е един прототип какъв кабинет би се харесал на българите след изборите. Донякъде така се улеснява и задачата на Слави Трифонов. Защото с новите избори си дадоха време, ще могат да осмислят, да набавят експерти, потенциал, капацитет. Или пък в някакъв момент да припознаят голяма част от персоналния състав на служебния кабинет, защо не? В настоящия кабинет има и протестърска съставка, и синьо-зелена, дори и червена, без много да личи.
Ето прототип да се направи кабинет, какъвто трябваше да се направи в предния мандат. Трите протестни течения в обществото с дискретната поддръжка на червените. Слави Трифонов системно отказва коалиция или каквато и да е било свързаност с БСП, но Радев дава пример как едно такова сътрудничество би изглеждало приемливо. Според мен българите ще харесат работата на служебния кабинет и вероятно ще си кажат – „звучат по-експертно от ГЕРБ, защо да не поостанат?“ Разбира се, конституционната процедура изисква да има рестарт, но това са подробности.
- Но са нужни и отстъпки за съвместно управление, не може да се запъваш и да казваш само – „искам цялото доверие, за да поема отговорността за държавата“?
"Има такъв народ" е от този тип партии, които са като ластик – може доста да разтегнат доверието си. Това важи и за "Демократична България". Не е изключено да имат доста по-комфортна ситуация след вота. Но да, в България трябва да се разделим с наивната представа, че някой ще помете всички и ще управлява сам. Не, управлението е въпрос на компромис и на коалиции. Не само у нас.
На всичкото отгоре, на вълната „да дойде нещо ново“ дойдоха доста стари практики, доста познати политици, които са част от партиите на промяната. Което е един от най-големите парадокси.
Затова и често напомням, че един от основните проблеми на политическата ни реалност е наивността. Наивните свръхочаквания. Даваме свръхнадежди на определени хора в определен интервал от време, но след това не съм забелязал да сме особено доволни.
А бързи решения няма! Всичко е бавно, постепенно, минава през икономически решения, през реформи, затягане на коланите и пр. Пътят минава през болезнени мерки, търпеливост и не са измислени други начини.
- В момента върви и едно прегрупиране – вляво правят „широка коалиция“, т. нар. патриоти отново се прегърнаха и пр.
- Не само там се случва. Има и събиране на по-малки формации – алтернативно ляво около Жан Виденов, събраха се прокритични към Русия, даже партията на Петър Москов вика Кубрат Пулев на терена и пр. Нормално е. И не е толкова важно като аритметика, колкото като символ. БСП не е събрало големи партии, резултатът на АБВ на последните избори е изненадващо нисък, да не говорим за г-н Кадиев, който изобщо не ми се струваше активен на политическата сцена. Шегата настрана, най-популярен е Минчо Христов там. Така че БСП търси символа, тъй като той ще донесе гласове.
Същата работа е при патриотите. Сега се обединиха и хора ще отидат да гласуват за тях с по-голяма увереност, че гласовете им няма да отидат на вятъра.
Около Виденов се събират мънички отломки, но с разказа си търсят символа и могат да увлекат не малко хора.
- Какъв символ дава Васил Божков?
- Доста амбициозно подхожда, самият той се кандидатира със собствената си партия.
- Но как ще се случи, ако стане депутат, предвид факта, че на предните избори съвсем малко не му достигна да влезе в НС?
- Както се вижда напоследък от пандемията, доста голяма част от живота тече дистанционно. Какво пречи и той да е депутат от дистанция? Без шега – политиката става все повече занаят, в който трябва да дебнеш възможност. Десетки политици на иначе отминалия преход сега го направиха. Оказва се, че на вълната на протеста от м. г. са се върнали част от старата генерация политици, вместо да са дошли нови. Мая Манолова, Татяна Дончева и черешката на тази торта от връщащи се политици – символът Виденов.
- Появиха се последните дни и настроения от страна на кабинета за орязване на избирателни права на българите в чужбина – ако не плащаш данъци в България, да не гласуваш.
- По-скоро управляващите в момента искат да прочистят избирателните списъци, за което отдавна се говори. Което е нож с две остриета. Всяко пипане на изборните правила толкова близо до изборите е контрапродуктивно. Съществува и друга опасност – пътят на добрите намерения. Точно по пътя на добрите намерения се е случило това с избирателните списъци, за което и „Сега“ писа преди дни.
