Първият пилот на държавата Румен Радев поправи навреме втория пилот Кирил Петков, преди България да поеме погрешен курс към РС Македония.
От изявленията на премиера Петков по македонския въпрос досега личеше, че познанията му се свеждат до транспортната сфера. Смяташе за неудобно да лети до Скопие през Виена и го повтаряше многократно. Беше се амбицирал да отвори пряка въздушна линия София-Скопие, която несъмнено би представлявала транспортно удобство, но не си даваше сметка дали щеше да се чувства удобно, ако на пристигане в македонската столица го чакаха графити по стените с надпис "Умрете, бугари!" Там щяха да го вразумят, че не всичко, което хвърчи, се яде.
За негов късмет Консултативният съвет по национална сигурност (КСНС), свикан от президента Радев, го приземи още преди да се отправи за Скопие, където възнамеряваше да представи на новия премиер Димитър Ковачевски идеите си за българо-македонско сътрудничество. Като човек от бизнеса, който отскоро се е прехвърлил в политиката, той
продължаваше да си мисли, че държавата се управлява като фирма,
а отношенията ѝ с другите страни наподобяват търговски преговори и сделки. Затова бе склонен да чертае план-графици и да поставя кратки срокове за уреждане на проблеми с далечна предистория. Въобразяваше си, че набързо ще развие бизнес със Скопие, и наричаше своя оригинален подход "надграждане", т.е. нещо повече от досегашната българска политика. Не си даваше сметка, че ако македонците са имали интерес към такъв бизнес, нямаше да чакат три десетилетия, а щяха да се възползват, защото никой у нас не ги е спирал. Смяташе, че за 6 месеца ще се разбере с тях да се държат учтиво с България и ще триумфира през юни на конференцията в Париж "ЕС-Западни Балкани", като обяви край на българското вето за старт на преговорите на РС Македония за членство в Евросъюза.
Скопските политици, които вече показваха, че губят търпение в чакане България да се натутка, му стискаха палци да вземе успешно завоя. Те се надяваха България да се отклони от единствената си принципна европейска позиция, за да стане неспасяемо уязвима от външна критика. За да не полети към катастрофа,
премиерът трябваше да си зададе няколко прости въпроса:
в случай че работата не потръгне с предлаганите от него бизнес комисии, както не ѝ провървя на историческата комисия, щеше ли да е в състояние да продължи ветото? Кой в Европа би приел тезата, че България спира РСМ за ЕС, защото бизнесът между двете страни не върви? Още на първия Европейски съвет младият премиер щеше да бъде намачкан да престане да създава пречки, защото изначалната цел на ЕС от времето, когато се наричаше Общ пазар, е да премахне изкуствените държавни бариери пред бизнеса. Щяха да му кажат: щом си недоволен от сегашното състояние на икономическите отношения със Скопие, вдигай по-бързо ветото, за да сложиш край на държавните спънки! В общото европейско пазарно стопанство бизнесът ви ще стане по-лесен, защото ще се подчинява на общи правила, които са наднационални.
Македонците пък щяха да си запазят "правото" да развиват антибългаризма като основа на своята идентичност. Ако продължават да тормозят гражданите си с българско самосъзнание, Брюксел щеше да си затваря очите, защото би приел, че този проблем е отпаднал още преди началото на присъединителните преговори.
Кирил Петков бе на път да замести главния въпрос с негови производни, както постъпваше и Бойко Борисов. Разликата бе, че под натиска на ВМРО Борисов изкарваше на преден план споровете за историята, а Петков залага на бизнеса. Но липсата на съгласие за историята и липсата на желание за бизнес произтичат от
един и същи проблем - антибългаризма
Когато градят идентичност на антибългарска основа, македонските политици чертаят червена разделителна линия: или ние - или те. Как да се съберем с тях в ЕС, ако продължават същия курс? Може би България ще трябва да напусне Евросъюза, за да се чувстват комфортно.
Ето защо един от първите критерии за членство е страната кандидатка да уреди споровете си със своите съседи, преди да пристъпи към присъединителни преговори. Как си представят скопските политици отношенията с България в ЕС? Да не би да очакват, че ще влязат като победители и ще продължат да я хулят, а тя ще се свива в ъгъла, защото е избрала да се държи така още преди старта на преговорите.
Петков със своя едномесечен премиерски стаж
не бива да се унася в македонски романтизъм,
защото му предстои среща със закоравели антибългаристи. На 1 април 1997 г. все още неопитният (с 2 месеца и 20 дни стаж) нов президент на България Петър Стоянов се представи пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Страсбург. Запитан на пресконференция от македонски журналист дали признава македонския език, както бе склонен предшественикът му Желю Желев, той отговори: "Историята на Македония е част от българската история, бих казал най-романтичната". Емоционалният му отговор не се хареса в Скопие и там му изкараха прякора "президент-романтичар".
Кирил Петков не е заплашен да му лепнат прякора "премиер-политичар", защото тепърва ще усвоява тънкостите на политиката. Но има неща, които, ако не са му в сърцето, никога няма да научи. Главното е да не забравя, че след като се отказа от чуждо гражданство, е преди всичко българин. Узаконяването на македонския антибългаризъм чрез европейско членство ще угаси последната надежда на нашите унизени сънародници отвъд Осогово, че някой отнейде ще им протегне ръка. На път за Скопие, не е нужно да репетира наизуст цялата декларация на КСНС, а да запомни само едно изречение от нея: "правата на македонските българи са ключов елемент от Копенхагенските критерии за членство в Европейския съюз и не могат да бъдат предмет на преговори".
