- Адвокат Екимджиев, как да разчитаме посланието от европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, че не иска главният прокурор Иван Гешев да държи монопола върху това кои дела от България да се прехвърлят към европейската прокуратура? Днес стана ясно, че МВР и Агенция "Митници" вече ще могат да пращат дела към Люксембург.
- Все повече и все по-категорични сигнали и доказателства получаваме, че българската прокуратура и специализираните ни съдилища де факто са поставени в юридически борд от европейски институции. Само преди няколко месеца излезе решение на Съда на ЕС, което обяви за невалидни европейските заповеди за арест, които не са проверени от националния съд, а са издадени само на базата на прокурорско постановление за 72-часово задържане.
Буквално преди няколко дни, на 11 ноември, с друго решение на Съда на ЕС отново прие, че са невалидни и издаваните от Специализирания наказателен съд европейски заповеди за разследване заради липсата на каквито и да е процедурни гаранции срещу злоупотреба, свързани преди всичко свързани с претърсванията и изземванията, масово извършвани именно от специализираните прокуратури по т. нар. знакови дела. Визирам делата "Баневи", "Арабаджиеви", "Бобокови", "Божков"... и останалите зрелищни претърсвания.
- Съдът на ЕС се позова и на много решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, т.е. проблемът е системен и стар.
- Да. Впечатляващо е, че в това решение от 11 ноември СЕС се позовава на множество решения на ЕСПЧ, в които години наред констатира системния проблем с липсата на надеждна защита срещу начина, по който се провеждат претърсванията и изземванията в България. За първи път този проблем беше констатиран преди 7-8 години по делото "Гуцанови срещу България" и от тогава поне 10 пъти държавата е осъдена заради това, че лицата, които са обект на претърсване, изземване, често пъти съпроводени със задържане, нямат никакъв процесуален способ за защита, чрез който да накарат един независим съд да се произнесе постфактум дали тези остри процесуални действия, често пъти с пропагандна цел, са извършени в рамките на закона и в рамките на съдебното разрешение, ако това е дадено.
Да не забравяме и че има поне 5-6 решения, с които съдилища на европейски държави са отказвали да екстрадират лица, искани от българските власти, с аргумент, че тук няма гаранции за справедлив съдебен процес по наказателни дела заради безконтролността на фигурата на главния прокурор. Най-известният случай е отказът на Великобритания да предаде подсъдим за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева.
- Т.е. решението на Кьовеши е съвсем закономерно? Когато беше в София на всички въпроси за дейността на главния прокурор Иван Гешев, тя отговаряше, че не става дума за доверие и лични чувства.
- Съвсем закономерно на този фон идва този категоричен сигнал от европейската прокуратура и от европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, че тя няма доверие на прокуратурата. Това е безпрецедентно, то не се е случвало в нито една европейска държава. Сега митниците и МВР ще могат директно да я сезират. Това е знак за сваляне на институционалното доверие от европейската прокуратура към нашия главен прокурор.
В контекста на отново обсъжданите съдебни реформи сега при преговорите за кабинета, това са повече от категорични сигнали какво трябва да се направи, за да не се окажем изолирани дори в рамките на ЕС.
Тези сигнали доказват, че ние нарушаваме базисни принципи на европейското право - взаимното доверие и лоялното сътрудничество между държавите-членки.
Заради изработеното от Гешев недоверие от страна на европейските институции към България страната ни се оказва в изолация. Това е вредно не само за авторитета на България, но и за възможността да се противодейства на нашата престъпността, когато извършителите на престъпления са в чужбина. Когато една държава не може да разкрива и наказва престъпниците си, това вече е проблем с националната й сигурност. Пак заради тази прокуратурата знаем и какво се случва и с делата тук. Затова това е тежък въпрос, свързан със сигурността, възможността на държавата да се бори, да разкрива и наказва престъпления.
- Кои дела очаквате да бъдат препратени в Люксембург сега от МВР и митниците? Може би пък прокуратурата вече го е направила?
- Липсва ми конкретика кои от публично нашумелите казуси са пряко свързани със злоупотреба с европейски средства. Сещам се обаче за казусите с къщата в Барселона и с ин хаус процедурите за строежа на магистрала пътища, в които, доколкото си спомням, има и европейско финансиране.
- Това съобщение от Кьовеши знак ли е да чакаме европейски арести в България по високите етажи на властта?
- При престъпното бездействие на Гешев, не може да се изключи европейската прокуратура да се опита да разбие чадъра, който нашият главен прокурор е опънал върху клептократското управление на ГЕРБ. Дори това да се случи, не бива да живеем с илюзията, че ЕС и Кьовеши ще решат радикално проблемите с българската корупция и с безконтролността на главния прокурор. Това е въпрос, който ние като общество и държава ние трябва да решим.
- Обещаният в Плана за възстановяване механизъм за контрол върху главния прокурор и ограничаване на недосегаемостта му достатъчни ли са според Вас?
- Категорично не. Това са палиативни мерки, които не биха донесли радикална промяна. Българското общество и държавност се нуждаят от незабавно отстраняване на Иван Гешев от политическия живот и от съдебната система на България. А преди да вляза в процедурните дебри и да отговоря на въпроса как това може да се случи, бих призовал новосформираното реформаторско мнозинство в новия парламент, чието свикване се очаква след дни, да излезе с категорична декларация, с която да поиска оставките на Гешев и на председателя на КПКОНПИ Сотир Цацаров.
Едно такова действие, макар и да не е юридически обвързващо, би изразило категоричното желание на българските граждани за промени. И ако в тези дебелокожи типове е останало дори грам чувство за срам и приличие, би трябвало да ни освободят от необходимостта да губим още време за тяхното елиминиране в защита на правовата държава и законността. Ако това не се случи, налице са редица стъпки, с които също, макар и малко по-бавно, може тези емблеми на задкулисието в България да бъдат елиминирани.
Цацаров може да бъде елиминиран с решение на Народното събрание. По-сложен е въпросът за Гешев, но там има възможност с промени в Закона за съдебната власт, свързани например с изискванията, на които трябва да отговарят членовете на Висшия съдебен съвет, бързо да бъде предсрочно прекратен мандатът на сегашния ВСС, който не би отстранил Гешев. Виждам такива възможност в две насоки. От една страна изискването за 15 години юридически стаж, може да бъде заменено с изискване за 15 години съдебен стаж. До прекратяване на мандата на ВСС може да се стигне и ако се предвиди изискване членовете на съвета да продължат да бъдат действащи магистрати.
Вероятно ще ме апострофирате, че подобни промени могат да се атакуват пред Конституционния съд. Това е вярно, но КС е длъжник на българското общество, защото с решение 3/2003 блокираха всякакви опити за съдебна реформа, приемайки, че и най-малката промяна в статута на съдиите е промяна в устройството на държавата. Смятам, че огромните поражения, които главни прокурори като Цацаров и Гешев нанесоха върху българското обществено развитие, са сериозен мотив конституционните съдии да преосмислят тази си позиция и с ново еволюитивно и контекстуално тълкуване да приемат, че такива промени не противоречат на принципите на правовата държава, залегнали в Конституцията.
- Чуваме обаче тезата, не е проблемът в хората, а в правилата, по които функционират институциите. Говоря за Гешев и прокуратурата.
- В контекста на предизборния дебат често е лансирана нелепата опорна точка, че същинската реформа е на правилата и процедурите, а не е свързана с промяна на хората. В момента обаче у нас ситуацията и такава, че конкретни лица като Гешев и Цацаров олицетворяват системните проблеми, те са станали икони на тежките проблеми, които остават ненаказана политическата корупция, които ни обричат на застой и провинциализъм.
