Когато разбрахме резултатите от вота на 4 април, едно от първите заключения, които политическите наблюдатели направиха беше: новите формации в парламента може и да не свършат нищо друго, но поне ще реформират правилата, по които правим избори. На пръв поглед, „Има такъв народ”, „Демократична България” и „Изправи се! Мутри вън!” са се захванали здраво за работа, за да оправдаят тази прогноза – още в първите работни дни на новото Народно събрание внесоха 4 проекта за промени в Изборния кодекс. Подходът им към реформата обаче е такъв, че крайният резултат може да се окаже частична, а не радикална промяна, каквато искат българските граждани.
За какво става въпрос? През 2016 г. по предложение на Слави Трифонов се проведе национален референдум, на който един от въпросите беше – да бъде ли сменена настоящата пропорционална избирателна система с мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура. 2 509 864 избиратели отговориха положително, или 71.95% от всички, които изразиха мнение по въпроса. Само 560 024 (16.05%) гласуваха против. Трябва добре да осмислим това гигантско число – 2.5 милиона души. Това е почти толкова колкото са гласували за всички партии и коалиции, които влязоха в парламента на 4 април, взети заедно! Вероятно мнозина не са били наясно какво точно означава тромавата фраза „мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура”. Но са знаели много добре какво искат – да избират свободно своите депутати, а не да се принуждават да приемат кандидатите, които им спускат партийните централи.
Именно на крилете на това обещание навлезе в политиката Слави Трифонов. Едва ли някой разбра каква беше предизборната му програма и дали въобще разполага с такава. Хората помнеха едно – Слави обеща да смени избирателната система. И сега трябва да изпълни поетия ангажимент. Какво обаче чухме още на първия ден на новия парламент? „Мажоритарните избори се правят с мнозинство. Партията, която ги предлага, няма мнозинство”, обяви депутатът от „Има такъв народ” Тошко Йорданов. Тоест, смяна на системата няма да има. Ден по-късно самият Трифонов се намеси и обясни, че това ще се случи в следващия парламент, в който очаква да има мнозинство: „За да се въведе мажоритарна избирателна система се изисква сигурен парламент, защото е необходимо много време за изчистване на избирателните списъци, създаването на 240 едномандатни райони на базата на тези списъци и още един куп технологични въпроси ... И при един сигурен, спокоен и уверен парламент веднага ще се случи това, заради което въобще беше създадена партия “Има такъв народ”, а именно - въвеждане на мажоритарна избирателна система. Всичко по реда си.”
Тази политическа сметка обаче може и да не се получи. От ГЕРБ веднага използваха рязката смяна в позицията на Трифонов и депутатите му, за да обявят, че „Има такъв народ” подлъгва избирателите си. И обещаха да внесат собствен законопроект за мажоритарна система. Значи настоящият парламент със сигурност ще се занимава с въпроса, независимо дали на Трифонов му се иска или не. Нещо повече – ако поддържа заявеното си намерение да остави тази задача за следващото Народно събрание, тогава на депутатите му ще им се наложи да отхвърлят законопроекта на ГЕРБ. И какво ще излезе? „Има такъв народ” влиза в парламента с обещанието за мажоритарна система, след това се отказва от ангажимента си, а накрая и гласува срещу него. Това герберската пропаганда ще го експлоатира до максимум и може да се окаже, че вместо да спечели повече гласове за мнозинство, партията на Трифонов може да загуби, защото избирателите им наистина ще се почувстват заблудени и излъгани. Но в този капан новата фомация сама се вкара и сега трябва да мисли как да се измъкне, без да остави кожата си в него.
От политическа гледна точка „Демократична България” и „Изправи се! Мутри вън!” подходиха по-благоразумно, като си мълчаха (и продължават да мълчат) по темата за мажоритарната система. Формациите на Христо Иванов и Мая Манолова се фокусираха върху останалите съществени казуси в изборния процес: замяната на хартиените бюлетини с машинно гласуване; въвеждането на е-вот и гласуване по пощата; максимално разширяване на възможностите да се гласува зад граница, включително чрез създаването на избирателен район „Чужбина”; подмяна на състава на Централната избирателна комисия (ЦИК); видеонаблюдение и видеоизлъчване при броенето на бюлетините и попълването на изборните протоколи; обновление на избирателните списъци.
Тези идеи са повече или по-малко сходни с предложенията на „Има такъв народ”, така че може да се очаква постигането на компромис помежду им. По някои от нововъведенията могат да получат и подкрепата на БСП – социалистите ратуват за замяна на хартията с машини, за видеонаблюдение и за активна регистрация на избирателите. За ГЕРБ и ДПС е трудно да се прогнозира накъде ще залитнат при особената и бързо променяща се политическа конфигурация в Народното събрание. Така че мащабната законодателна дейност, която още в началото развиха новите парламентарни формации може да доведе до значителни промени в изборното законодателство, а може и да затъне в политически схватки и напълно да се провали.
Колкото и обаче да просъществува 45-ото Народно събрание, каквито и да са отношенията между политическите сили в него, Слави Трифонов няма правото да се отдръпва от обещанията, които даде. Хората очакват избирателната система да се промени по начин, който да им създаде усещането, че са действителният суверен, а не са просто марионетки на партийните централи. Трифонов се ангажира да върне властта на народа и сега не може да бяга от това под предлога, че трябва да чакаме, докато получи мнозинство в парламента. А какво ще стане, ако не го събере и на следващите избори? И на по-следващите? Ще продължим да караме както досега ли?
С това отмятане Трифонов рискува да се превърне в политически дубликат на Волен Сидеров. Вождът на „Атака” изкара 15 години в Народното събрание, като обещаваше на избирателите си какво ли не. Накрая не изпълни нищо, а само се оправдаваше – като не мога да направя правителство, какво очаквате от мен? Така сега говори и водачът на „Има такъв народ” – да чакаме, докато съсредоточи властта в ръцете си. А дали е помислил, че може би хората нямат желание да го чакат?
