Произвеждате стока, имате договор с купувач. В него е фиксирана цена за продажба години напред. Договорът практически е изработен от самия клиент. Може ли да се окаже, че в един момент задължително трябва да развалите договора? И цената, предложена от същия този купувач, да се преработи във ваша вреда, без право на несъгласие? Би трябвало да не може.

А редно ли е, пак едностранно, клиентът не само да ви наложи по-неизгодната цена, но и да връщате пари със задна дата? Отговорът пак би следвало да е отрицателен. В български условия обаче е положителен. Точно това се случва със собственици на малки фотоволтаици от Североизточна България. През март те получиха оферта от “Енерго про” доброзорно да склонят дружеството да им изкупува тока при нови условия.

Но парадоксът е още по-голям –

производството на този вид енергия е свързано с плащането на редица такси, част от които зависят от цената; при старите, по-високи продажни стойности, таксите са били по-високи; от хората се иска да връщат пари за стар период, но никой не се сеща да им компенсира разликата при таксите за същия този период.

Проблемът касае производители с мощност до 30 киловата, които потребяват енергията за собствени нужди. Това са малки инсталации, разположени в дом, офис, складове и т.н. Тяхната екологична енергия, заменяща на битово ниво въглища, дърва, се насърчава от всички институционални зелени стратегии и политики - но само на теория.

Илиян Илиев е варненски еколог, работи в неправителствения сектор. Родом е от Каспичан, там инсталира два фотоволтаика – през 2007 г. и 2014 г. Двата са с обща мощност 2 киловата при пиково натоварване. Илиев обяснява, че освен да потребява екологична енергия е инсталирал централите и да провери като общественик как точно действа целият процес – по производство, продажба, отчитане, документооборот и т.н. Днес е един от потърпевшите.

 “Когато си слагаш фотоволтаична система и се присъединяваш към мрежата, в заявлението се записва дали енергията ще се продава, или ще се ползва за собствено потребление. При ползване за лично потребление произведеният излишък се продава на енергото, а това става съгласно договор”, обяснява Илиев. Проблемът касае именно излишъка. Сключените от Илиев контракти през 2007 г. и 2014 г. са за 20 години – за изкупуване на излишъка по 75 и 35 стотинки за киловатчас. Твърдите цени за дълъг период са вид преференция, която се дава за производителите на зелена енергия.

През март т.г. обаче Илиев получава предложение от “Енерго про” за анекс към договора за единия фотоволтаик (този от 2014 г.).  В новите клаузи е записано, че излишният ток вече ще се изкупува по определена от КЕВР прогнозна пазарна цена за съответен период. Комисията изчислява тази цена година по година, тоест Илиев губи фиксираните стойности. Анексът е предложен през март 2019 г., но трябва да влезе в сила от юни 2018 г., тъй като именно тогава КЕВР променя правилата. През юни 2018 г. прогнозната пазарна цена е 7.89 стотинки за  киловатчас, тоест продажната стойност за Илиев е

понижена около 7 пъти

От него се иска и да коригира счетоводните си документи от лятото насам. Това означава да фактурира на новата по-ниска цена продадената вече енергия. След кореспонденция със служители на енергото му е разяснено, че трябва да върне разликата – към 400 лв.

Цялата тази промяна се базира на гореспоменатото решение за нов начин на ценообразуване от КЕВР от юни 2018 г. А също и на принципно становище на комисията шест месеца по-късно, с което тя потвърждава новите условия. Практически “Енерго про” започва да ги прилага със задна дата от около осем месеца. Към момента няма информация ЧЕЗ и EВН да правят каквото и да е по темата – може би защото просто не са сключвали такъв тип договори. Не е ясно и защо Илиев не получава известие за другия фотоволтаик -  вероятно защото споразумението за него почива върху по-стара нормативна терминология.

Казусът има много измерения. Илиев се спира на най-конфликтните, а част от тях може да се опишат единствено с ирония: “Вижте, аз съм като Мариците (топлоцентралите – бел. авт.) - с дългогодишен договор. Но при Мариците, колкото и да са проблемни, няма предоговаряне, никога не ги пипат. От друга страна, производителите, които продават на свободния пазар, са компенсирани за количествата, които не пласират – чрез фонд “Сигурност”, в който внасям и аз. В крайна сметка се оказва, че

по-едрите риби никой не ги закача,

а за нас, най-малките, взема се едно решение и край! Вижте какво още се получава – “Енерго про” ми изкупува енергията на 7 стотинки, а аз ако искам да си я взема обратно по конвенционален път, следва да заплатя 15 стотинки. Ако идеята е да няма дългосрочни договори – добре, но нима не е редно цената да е еднаква? Плащаме редица такси. В крайна сметка печалбата от изкупуването е минимална, но да оставим парите. По-важното е, че никой не обръща внимание на бюрокрацията. Всеки месец трябва да отивам до енергото, лично да подписвам документи, да пращам писма, дискове на фонд “Сигурност”, а също тримесечни справки на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Всеки месец се замерва потреблението, водя паралелна сметка за отиващото в мрежата, правят се протоколи… Всяка година “Енерго про” ти иска прогноза колко ще им продадеш месец за месец. Ако не познаеш, а то никога не познаваш, те наказват - вземат ти разликата. Повтарям – най-важното е да се ликвидира бюрокрацията,

да се пестят усилия, нерви, мъки

Но не се се случва”. За да е процесът по-достъпен, малки производители отдавна предлагат замерването, тоест ежемесечното отчитане, да се осъществява на година.

Валентин Фердов от варненското село Казашко е друг потърпевш. Има да връща около 1000 лв.: “Казах им: договорът е правен от вас, двете страни трябва да си имат доверие – без резултат”. Случаят с Цветослав Георгиев от село Дибич, област Шумен, е малко по-различен. При договарянето не е получил преференциална цена, енергията му се изкупува за малко над 6 стотинки. Нима не следва при цена от 7.89 да му се изплати разликата? “Не са ме търсили по никакъв начин”, заявява обаче той.

В отговор до “Сега” “Енерго про” съобщи, че промяната касае 42-ма производители. Дружеството обясни, че по закон неизползваната за собствено потребление енергия се изкупува по цена, определена от КЕВР, а комисията посочила цена за този тип производители едва през юни 2018 г. - затова до тази дата са важели други стойности (преференциални), а след нея - няма как. Най-важното: “Не е възможно производителите, които не подпишат предложените анекси, да продължат да продават енергията си по старите преференциални цени, тъй като независимо от договорите за изкупуване става дума за нормативна промяна, която ясно указва каква трябва да бъде новата цена”. Тоест

анексите са задължителни

Ако не ги подпишеш, просто трябва да прекъснеш взаимоотношенията с “Енерго про”. Освен това дружеството не смята, че има да връща пари: “Не са налице случаи, в които производители да са продавали на по-ниска цена от новата, което да налага връщане на средства”.

Някои от засегнатите са се съгласили на новите условия, други като Илиев отказват, вероятно ще си търсят правата по съдебен ред. “Има дискриминация на този тип производители. Правили са сметки за инвестицията си, че примерно за 15-20 години ще се изплати. Сега правилата се променят в движение. Отделно от това новите условия би следвало да важат за новоприсъединени, а прогнозната цена на КЕВР може да се тълкува като минимална”, коментира варненският адвокат Александър Асенов.

Казусът може и да не е окончателен. Но търсенето на права означава нови големи ядове за малките производители на екологична енергия.