facebook
twitter

Наблюдател

Няма нищо страшно бул. "Цар Освободител" да остане пешеходен

И аз, и много колеги не можем да приемем това, което направи Софиянски - да разсече центъра на две с бул. "Тодор Александров", казва председателят на Съюза на архитектите Тодор Булев
3 639
 Илияна Кирилова
Председателят на Съюза на архитектите в България проф. д-р Тодор Булев е роден на 21 април 1944 г. в с. Изгрев, община Левски. Завършва Московския архитектурен институт. От 1987 до 1992 г. е главен архитект на столичния район "Люлин". Участва в разработването на Единния устройствен план на България (1976 – 1982 г.), Общите устройствени планове на София, Варна, Пловдив и др. Автор е на проекти за пешеходни зони в София (бул. „Витоша“), Сандански, Севлиево. Арх. Булев е инициатор на т.нар. „Бяла книга“ за обектите на българския модернизъм (1930-2010 г.).

- Арх. Булев, заради протестите 2 месеца част от центъра на София бе затворена за автомобили. Как се отрази това в градоустройствен план на столицата?

- Случи се нещо, за което някои архитекти настояват от десетилетия - центърът, или поне една част от него, да стане изцяло пешеходен. Особено пл. "Ал. Батенберг". Без коли атмосферата в центъра се променя, той се успокоява. Естествено, това е за сметка на други улици, разположени встрани, чието натоварване се засилва. Без да е обмислено, затварянето на центъра изостря проблемите за неговата достъпност, особено за живеещите в района. При по-добро планиране обаче те могат да се решат. Мненията са раздвояват: част от софиянци са доволни от събитията, други виждат в тях заплаха за свободното придвижване.

- Вие към коя група се числите?

- Всяка промяна, свързана с транспорта, изисква промяна на стереотипи. Тя обаче не е толкова трудна, колкото изглежда на пръв поглед. Когато се строеше метрото около пл. "Света Неделя", трамваите не вървяха по него, а се отклоняваха по бул. "Христо Ботев". Не се случи нищо фатално, градът продължи да функционира.

Аз съм един от авторите на проекта за превръщането на бул. "Витоша" в пешеходна зона. Спомням си колко спорове имаше дали да се махне трамваят. Това, че го махнахме, е заслуга на бившия главен архитект Петър Диков, защото беше достатъчно настоятелен да го защити пред СОС. За съжаление, на моменти днес забелязвам липса на достатъчно решителност от страна на Столична община.

Всеки чужденец, с идването си в София, отива на "Витоша". Всеки, излязъл на разходка, отива на "Витоша". Улицата дори натежа с тези функции и трябва да побързаме да развием например бул. "Мария Луиза" в същата пешеходна посока. Преди години тя е била по-представителна и важна от "Витоша". По-богата е и като архитектура. Трябва да се направи нещо хората да се върнат там. Същото се отнася и за "Цар Освободител". В момента това не е жизнена зона, няма го богатството на функции, които би трябвало да има, за да върне ролята си на пешеходна ос към Борисовата градина.

- С други думи, бул. "Цар Освободител" и пл. "Ал. Батенберг" трябва да останат пешеходни.

 - Разбира се. Протестите доказаха на живо, експериментално, че няма нищо страшно по бул. "Цар Освободител" да не се движат коли. И аз, и много колеги все още не можем да приемем това, което направи Стефан Софиянски, разсичайки центъра на София на две с бул. "Тодор Александров". Неприемливо е булевард със сечение на градска магистрала да преминава по средата на милионен град. Много архитекти са убедени, че бъдещето на центъра на София е в постепенно разтоварване от автомобилно движение. То трябва да е максимално успокоено в първия пръстен от булеварди, очертаващ града към края на ХIХ в. - "Сливница", "Опълченска", "Патриарх Евтимий", "В. Левски". Приоритет в него трябва да се даде на други форми на придвижване, включително и по-нестандартни - всички видяхме новите електрически тротинетки, велосипеди, пеша.

- Съюзът на архитектите критикува първия вариант на проекта на италианското студио  "Фуксас" за реновирането на площад "Света Неделя" и появата на т.нар. светещи гъби. Какво мислите за втория?

- За мен и в новия си вид площадът продължава да е преситен с различни мотиви. Специално публикувах една снимка от 30-те години на ХХ век, където той се вижда като площад - с архитектурната си рамка, със зеленина в периферията, а и до църквата, но не в такава степен, че да я скрие. Проектът все още е доста разпилян. Имаме много силен растер, имаме част със стъкло, имаме странните неща, които от светещи гъби станаха лампи. Има желание за доста повече зеленина в южната част. Всичко това разбива площада, а  също и запазването на трамвайната линия. И досега съжалявам, че след като се откри археологията в района на площада, не се реши движението на трамваите да се премахне оттам изцяло, за да получат хората възможност да бъдат по-близо до тези старини. През последните година София хвърли страшно много пари за археологията, но тя продължава да стои мъртва в града. Вместо да получим оживени зони около нея, получиха се доста мъртви полета. Засега не се вижда как на тях ще се вдъхне необходимият им живот. В парка около Западната порта не ходи почти никой. Кръглата кула до Централната баня също стои като мъртво пространство.  

Разбрах, че на трамвайната спирка на "Света Неделя" се предвижда да има тоалетна. Преди години там имаше подземна обществена WC. Премахнаха я, а сега май пак ще я връщаме. Естествено, обществени тоалетни трябва да има, но едва ли най-подходящото място е на спирката пред църквата. Проектът все пак е на фаза обсъждане, вярвам, че още много неща ще се променят и подобряват по него. Както и за други идеи за София, които все още може да поправят.  За мен по-опростеното решение за този площад ще бъде много по-монументално и отговарящо на величието на храма. Той трябва да е доминиращият елемент.  

- Кои други идеи в София имат нужда от подобряване?

 - Съюзът вече реагира на още един проект в центъра - за изграждане на център за улични спортове в Княжевската градина, позната и още като градината при Паметника на съветската армия. Това се несвойствени функции за тази градинка. С основание хората от района възразяват с мотив, че например рампите за скейтинг създават конфликт. Възрастни хора, майки с деца делят територия с младежи, които се движат на високи скорости. НДК също не беше подходящото място. Пред Бъкингамския дворец едва ли някой ще позволи да се практикуват подобни занимания. 

- Каква трябва да е според вас съдбата на хотел "Рила", срещу чието надстрояване САБ също се обяви?

- Не от вчера в този район се правят опити за построяването на високи сгради. Точно в тази среда сграда с кота корниз 40 метра си е един вид небостъргач, много грубо вмешателство. Тук има два момента. Около "Света Неделя" трябва да пазим архитектурата с този корниз, който имаме сега. Предложените обеми са абсолютно неприемливи в такава близост с църквата.

Вторият момент е, че при всички критики, които можем да направим към хотел "Рила", това е емблематична сграда за 60-те г. на ХХ век. Хотелът като образ е свидетелство за отварянето на архитектурата, преди това сградите бяха много затворени и монументални. Друг такъв пример е градинката "Заимов" със сградите около нея. На това място един съвременен предприемач би наблъскал 7-8 пъти повече строежи. Но тогава, в онази епоха на възраждане на модернизма, бившите казарми бяха превърнати в един великолепен парк и се направи само една ивица сгради. 

Горд съм с това, че САБ пое инициативата за защита на модерната българска архитектура, която започва да се развива от 30-те г. на ХХ в. и с прекъсване през 50-те се развива до 90-те г. на миналия век. От този период имаме много интересни сгради, част от които не познаваме, обезобразяваме, направо разрушаваме и т.н. - например Домът на транспортния работник, жилищни сгради по ул. "Шипка", бул. "Витоша", бул. "Васил Левски", ансамблите на БНБ и Археологическия музей, компексът на хотел "България", чиято съдба все още не е ясна, на Телефонната палата и др.

- Вярвате ли, че в случая "Рила" здравият разум ще надделее?

- Ситуацията в подобни случаи е сложна, защото там, където имотите са продадени и имаме частник, който иска да направи нещо и законът му го позволява, възможностите за спирането му са ограничени. Според мен тук идва ролята на обществеността. При един много силен обществен натиск градската администрация има козове да защити едно или друго нещо. Давам пример от последните дни с реституиран имот на територията на резиденция "Лозенец". Там бяха решили да правят балнеоложки комплекс. В Централната баня направихме музей, а в един парк и историческа сграда измислихме да правим СПА център. Пълен абсурд. Радвам се, че заради обществената реакция има стъписване и че става все по-вероятно на хората, които са реституирали този имот, да им се предостави равностоен и паркът на резиденцията да бъде спасен.

САБ е бил активна страна в този случай, бил е активен и в спасяването на други емблематични места в София. Припомням опита за застрояването на градинката на ъгъла на бул. "Цар Освободител" и "Г.С. Раковски", за американизирането на хотел "България" по времето на "Мултигруп". Вдигнахме много шум, от САЩ дойде проектантът да обсъждаме нещата и за онзи момент компанията се отказа. За съжаление за самата сграда не е намерено трайно решение и досега, при новите собственици.

Казвам всичко това, за да стане ясно, че в законите има много пропуски, че в България за архитектурата трябва да има специален закон, какъвто например има във Франция. Ако го има, в него може да се регламентира ролята на обществените организации като на защитник и пазител на ценностите и на красивото. Законът няма как да формулира кое е красиво и кое - грозно, но обществените организации могат, когато се обединят около общи позиции за естетическите и културни стойности на дадена сграда. Така те ще се превърнат в естествен защитник на архитектурата от поголовните инвеститорски намерения, на които сме свидетели в днешни дни. 

6

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Със стикер ще се налагат глобите за неправилно паркиране в София

26.09.2020

1040 10
София дава 9 млн. лв. за бус на повикване в "Манастирски ливади"

24.09.2020

ТАНЯ ПЕТРОВА

1915
Източваната фирма "Чистота Искър" ще става строителна

23.09.2020

518 2

Коментари

wreckage
снимка на wreckage

Пред Бъкингамския дворец едва ли някой ще позволи да се практикуват подобни занимания. 

не стаа дума дали некой ще позволи, а дали е физически възможно на пътеките около гьола ф Сейнт Джеймс'ис парк. Скейтове се карат на тврда настилка.

Да не говорим, че некой лебет или пеликан може да те очисти, ако го стреснеш. Скейтове карат на другия бряг на реката, по разните съоръжения ф парковете и прет ...Сент Пол'с. Онаа гигантска църква, построена од К.Рен(истински архитект), където се ръгат туристите.

 

 

 

 

Ше ми спира трамваи...дебил.

риболовец 5

   Не ме интересува в какво ще превръщат тази Витоша за незнам кой си път, но се обаждам, да кажа колко ми хареса пешеходната на Стара Загора.

  И по специално това, че има велосипедна алея.

Каспър

То и "Шан-з-Елизе" е осемлентов плюс две велоалеи и к'во? Верно никой не строи на три метра от платното, затова има тротоари, а и няма ограждения срещу пешеходци, пък и е павиран.
Поредния несофиянец, който  остави кафява следа в града...
Основната грешка е дублиране на метрото с широки булеварди. Създавайки условия за ползване на личен транспорт, обезмислят огромните инвестиции за метро.

Грандоманското съветско строителство, гл.арх. на Люлин...то си е за срам, не за хвалба

Dirk Struan

Някой иска да направи целия център на София на кръчма - като Витошка. Аз викам да си върнеме трамвая на Витошка, майната им на кръчмите.

АлСал

Ало, 80-те % !

Не ми сравнявайте трафика от средата на август с този от втората половина на септември, когато е започнало училището и са свършили отпуските.

виждащ

Земете да проектирате и построите малко детски градини и да върнете регионалното разделение, вместо майките от люлин да си карат децата в надежда и после да ходят на работа в дружба.

Влез или се регистрирай за да коментираш