Преждевременното напускане на училище изглежда далечен проблем в София и големите градове, но наред с качеството на образование то е едно от най-сериозните предизвикателства пред системата. През 2017 г. започнаха първите стъпки за ограничаване на броя на ранно отпадналите от училище с прословутия Механизъм по връщане, а впоследствие и по задържане на учениците в клас. Какво се случва 4 г. след старта му - колко деца върнахме в училище и колко от тях наистина задържахме там?
В своя идеалистичен замисъл механизмът е битка за всяко дете със съвместните усилия на цялата местна общност - социални работници, полиция, учители. През 2017 г. в. "Сега" посети обединено училище "Н. Й. Вапцаров" в с. Вълчитрън, Плевенско. Неговият екип бе сред "отличниците" в издирването и връщането на ученици в клас, или както казва директорът му Детелин Лунголов: "Ние сами сме си механизъм". През 2017 г. той е успял да върне в клас осем деца, през 2018 г. - 18, през 2019 г. - 26, а през 2020 г. - 46 ученици между пети и десети клас и 17 деца на 5-6 г. - в подготвителен клас, които "не бяха никъде". Как?
"Правим всевъзможни неща - ходим из махалите постоянно. Превърнали сме се в социална служба. Даваме безплатни закуски, безплатни учебници, всички стаи са модернизирани с мултимедия, учителите ни имат компютри", споделя директорът. Той обаче не спестява нищо от препятствията - нито как социалните са се "изпокрили" в пандемията, нито как полиция и прокуратура "не щат да помагат". Разказва и как 120 от 170-те ученици, които учат в училището му, са с ТЕЛК - но не защото са болни, а заради помощите, които вървят с тази диагноза.
"Казваме им на социалните, че две момичета в 10 клас ще се женят. Те ни казват: "Те са празнували рожден ден". Отиваме ние, снимаме и какво - оказа се, че има сватба", разказва Лунголов. Въпросните девойки са върнати в училището му, но малко след това едното момиче забременяло. "Е, как да се бориш да ги върнеш в училище? След като и от прокуратурата ти казват, че не могат да образуват дознание, защото бащата не бил известен?", чуди се Лунголов. Той споделя, че всички върнати и записани в училището му деца по механизма са задържани и не са отпаднали повторно, но признава - "едни връщаш, други изчезват". Къде? Просто заминават в друго населено място или в чужбина.
ЕКВИЛИБРИСТИКИ
Търсенето и съпоставката на данни за върнатите и повторно отпаднали ученици е като лутане в лабиринт от числа. През 2017/18 г. броят на върнатите в системата ученици е 21 917, през 2018/19 - 19 077, през 2019/20 г. - 11 110, а през 2020/21 върнатите към декември 2020 г. бележат спад (заради пандемията) - 7549. От 2017 г. до сега екипите за обхват са успели да върнат обратно в училище и детска градина или са записали за първи път 59 653 деца и ученици, отчита просветното министерство. В този брой обаче влизат не само децата, започнали даден клас и напуснали го преждевременно, но и такива, които влизат за пръв път в системата - на 5, 6 или 7 г. В някои случаи тези деца така или иначе щяха да влязат в първи клас или в задължителната предучилищна група.
Неоспорим факт е, че много деца влязоха в училище благодарение на усилията на хиляди учители и възпитатели от инициативата. Според неправителствената организация "Образование България 2030" обаче успехът не е толкова безспорен - повече от половината деца, обхванати от механизма през учебната 2018/19 г., са 5- и 6-годишни и са записани за първи път в предучилищно образование, а не в училище. На теория тези деца следва да са в по-малък риск от напускане, но дали теорията ще се докаже и на практика, ще разберем след поне няколко години, заключават от организацията.
Колко останаха в класните стаи?
От МОН съобщават, че от 59-те хиляди деца и ученици, върнати или записани за първи път в детска градина и училище, 2664 не са задържани и са отпаднали нови 27 198. От "Образование България 2030" обаче цитират други данни, получени от министерството през март 2020 г. по закона за достъп до информация - според тях през 2019 г. от системата повторно са отпаднали 6000 деца при около 49 000 върнати към онзи момент.
"Децата, които са отпаднали от образователната система в последните години (т.е. въпросните 27 хил. - бел. ред.), са различни от тези, с които екипите са работили и са включили в училище и/или детска градина. Те са идентифицирани и работата за тяхното повторно включване в образователната система ще продължи. Основна причина за отпадането им са нежелание, липса на ангажираност и подкрепа от страна на родителите и семейството - в 56% от случаите", поясняват от МОН.
От "Образование България 2030" обаче посочват и други причини за отпадането: невладеене на български език, неграмотност на децата и техните родители, проблеми при усвояването на материала, незапознатост на родителите с услугите, свързани със социално подпомагане, неразбиране на добавената стойност на образованието, липса на достатъчно знания у родителите за възпитанието и отглеждането на децата.
Подобряване или застой?
Министерството твърди, че "от началото на работата по механизма за обхват, с изключение на последната година, се наблюдава спад на повторно отпадналите и новоотпадналите деца и ученици от системата". "Ако през първата година от работата на механизма са регистрирани 14 000 новоотпаднали, техният брой през настоящата година е 4212 - три пъти по-малко. А причината в голяма степен беше неприсъственото обучение и мерките, които възпрепятстваха посещенията на мобилните екипи по адреси", посочват от МОН.
От ведомството твърдят и че се увеличава делът на обхванатите в задължително образование деца и ученици. В последните 3 г. се наблюдава спад на дела на необхванатите деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст, който е спаднал на 5% в момента при над 8% през 2018 г.", отчитат от ведомството.
Неправителствените организации обаче не гледат толкова оптимистично на тези процеси. "През 2019/20 г. се наблюдават едни от най-ниските нива на записване на деца в детска градина за последните 10 години - 78.7%", контрират от "Образование България 2030".
ПРЕПОРЪКИ
Образователните анализатори виждат нуждата от пълен анализ на ефективността както на механизъма, така и на останалите мерки (и тяхното взаимодействие), които МОН прилага за намаляване на преждевременното напускане на училище. "Към момента често продължават да се въвеждат мерки, които в най-добрия случай биха имали спорни резултати - спирането на детските надбавки за цяла календарна година при допуснати 5 неизвинени отсъствия по същество е крайна мярка, която ще има най-негативен ефект именно върху най-нуждаещите се. Тя изцяло противоречи на философията за подкрепа на деца, родители и учители, която МОН се опитва да наложи", смятат от "Образование България 2030". Затова препоръчват нови, конкретни мерки спрямо различните причини за отпадане или риск от отпадане.
