facebook
twitter

Наблюдател

Писмо от “България”1

Ода за простотията

74 770
 Снимка: Архив

“Докога в страната ни бащина ще вилнее тази простащина? запита Радой Ралин в сборника “Люти чушки“.

Моят отговор: докато е на власт шайката простаци с техния главатар Бойко Борисов. Кристо, опаковай ги! Заедно с историчарите в Скопие и Белград, който скалъпи шпионски скандал с препратка към българите, които, за разлика от сърбите, предоставяли на друг да избира кой да им е приятел, кой - враг. Този "друг" е позорният Ньойски договор, който преди сто години превърна Балканите в буре с барут.

От сръбския хуморист Бранислав Нушич научих: Никола Пашич (политик от български произход) станал премиер на Кралство Сърбия. Пашич казал на своя външен министър и посланиците:

"Политика се ради со паре или со дупе. Паре немаме. Действайте!"

Сръбският смисъл на това напътствие е: "Бъдете се наперени, имайте дупе!". Българският по-скоро е "Подмазвайте се!".

Белград инсценира българско-руски шпионаж на своя територия, за да помрачи предстояща руско-сръбска среща на равнище президенти. Сръбската инсценировка е надупване пред Вашингтон като противотежест на българското надупване (раболепието на българския премиер генерал Бойко Борисов във Вашингтон).

Защо нещата са толква усукани? Защото са такива още от времето, когато Никола Пашич станал премиер на Кралство Сърбия. Тогава в дипломатическите салони се шегували за разликата между жената и дипломата:

"Ако един дипломат каже "да", това значи "може би", ако каже "може би", значи "не", ако каже "не", той не е никакъв дипломат (дори неприемливите официални покани дипломатът не охвърля с "не!", а се разболява от дипломатическа болест. А жената ако каже "не", значи "може би", ако каже "може би", значи "да", ако каже "да", тя не е никаква жена."

Поднасям извинение към Women’s Lib; аз също смятам това остроумие за скудоумие. Споменах го, за да припомня, че освен велика сила простотията е жена на всички времена. Често е дегизирана като шега и когато кажеш, че е простотия, простакът ти отговаря нахално: “Ти нямаш чуство за хумор.” Монархът Фердинанд, запитан от чуждите посланици кое е най-хубавото нещо в София, отговорил: “Влакът за Виена”. Човекът искал да се прослави като духовит. Неговият внук кадет Рилски и български премиер Симеон Сакскобургготски казваше "братя Славейкови" за паметника на площад "Славейков" в София, без да подозира, че те са в друга родствена връзка.

Нашата депутация, пратена да ни намери цар със синя кръв, го намерила в едно виенско кафене, но за жалост то не било едно от пиано кафенетата, през които минала историята, защото, докато посетителите дъвчели крем-пита, Бетовен или Моцарт сядали на пианото. Това имало отглас чак в Будапеща и в стара София: Виенската сладкарница беше на ул. “Леге“, която след “Съборна” свърваше накъдето е сега президентството и аз, тогава 5-годишен, ядях крем-пита, майка ми пиеше виенско кафе и за да се уча на благотворителност, ми подсказваше моите спестени в джоба петачета да ги пусна в шапката на китариста, който, седнал на тротоара, пееше думи, които сега са в сборника със стари градски песни:

 

”В една малка сладкарничка

седяхме ний двама

на чаша чай.

Едно пиано свиреше в мрака

Песен за любовта...”

Въпреки доброто домашно и казармено строгото възпитание в пансиона на колежа на Ордена на йезуитите в Пловдив аз станах простак:

  • Какво четеш сега, Джимо? О, Фридрих Шилер! "Коварство и любов"!

  • Да. Курварство и любов от Шилер.

 

Един следобед Кисела (съученикът ми Косьо Киселинчев) и аз щяхме да свирим на две пиана откъс от операта “Нямата от Портичи”, а фрер Оноре щеше да говори на колежаните за живота и творчеството на автора Даниел Франсоа-Еспри Обер. Преди да излезем на подиума, Великият инквизитор - префектът по дисциплината пер Клодиус, ни огледа и се увери, че обувките ни са така лъснати, че мухите да се разчекват, ако кацнат, светлосивите панталони - изгладени с ръб, тъмносините блейзъри - без прашинка, фуражките с кокардата на колежа - килнати леко, а не хашлашки предизвикателно.

- Походките ви са като на моряци - промърмори той, колкото да се скара за нещо. По средата на нашето, не фалшиво, но много посредствено изпълнение Мустафа се уригна, както само той можеше - оглушително и продължително. Всички прихнаха, дори Кисела и аз. След продукцията пер Клодиус Инквизитора хвана Мустафа за ухото и го завлече в остъкления си кафез, стъклата бяха защитени от метална мрежа, понеже инквизираните бяха отмъстителни. Вместо да посипе царевични зърна по пода за обичайното наказание - Мустафа да стои 15 минути на колене на зърната, Инквизитора избухна в смях. И той имал чувство за хумор, спогледахме се с Кисела. Можехме собственоръчно да набием Мустафата, но двама срещу един щяхме да се опозорим. Измислих отмъщение - коварно и просташко - да подлъжем Мустафата да хапне свинско en refectoire в трапезарията на пансиона. Там масата на падретата беше на подиум, за да ни наблюдават. На масата им се мъдреше кана червена вино, на нашите маси - канички, за да пием само по една глътка, на масата на турчетата кана течност, която те наричаха соуклук, шипков мармалад, разтворен в студена вода. Кисела поде разправия с Мустафа, в това време аз незабелязано размених чиниите: моята, в която имаше свинско с ориз, и неговата, в която имаше овнешко с ориз. Дълго се наслаждавах на коварното си отмъщение. Чак когато наближи Коледа и си тръгнахме, аз - с конска каруца за гара Катуница, Мустафа - с файтон с пискюлчета за Кърджали, където баща му въртеше търговия с тютюн, аз казах какво бях направил и Кисела го потвърди. Мустафа издаде гаден звук. Помислих, че пак се уригва, а той повърна - изригна в лицето на Кисела. Реакция психосоматична, по-скоро психична, отколкото телесна (соматична); още не бяха измислили африканската чума по свинете. Но сегашните млади ме надминаха в простотията. Простаци, мислещи, че извършват геройство, откраднали бастуна от паметника на Славейкови. Бих качил простака на близкия електрокутиращ фонтан.

 

DI copyright

 

 

41

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Рисуването излиза на двора, а учителят по музика няма да пее
На Борисов му ги пускат, но на Гешев ще ги спрат
Шпиони срещу шпиони в надпреварата за ваксина срещу коронавирус

19.09.2020

Ню Йорк Таймс

1459 7

Коментари

Страници

Nickolas

Цитат от една от книгите на Жерминал Чивиков:

Питай де, питай, нямам какво да крия. Още осемдесе и де­вета се пенсионирах, като ви­дях накъде отиват работите. Ти къде беше сега, не беше ли във Виена. А, там ли си, и си­нът ми е там, малкият, бизнес си има някакъв. Скоро бях при него. Какво искаш сега да ти кажа. По десетина-дванайсе съм ги водил, кога повече, кога по-малко, и всякакви съм имал. Про­фесори съм имал, хей. И никого не съм карал насила. Пише­ха, я, и устно може, но винаги трябва и да го напишат. Така се работи. Всичко си беше по ред и закон, ти как си я мислиш тази работа. Сега всякакви глупости се разправят. Тоз бил агент, онзи бил агент. Дай сега да ги черниме. Хората ни по­магаха, да. На държавата помагаха. Че какво срамно има. Затова ги уважаваха хората. И сега ги уважават, и доверие им се гласува, ти какво си мислиш. Че коя държава си няма органи. Твоята няма ли си, дето си там сега. Слушай какво ще ти кажа. Хич не ми се прави на интересен, защото много доб­ре те позна­вам. И тебе те знам, и баща ти, и дядо ти. Не мо­жеш да ме уплашиш. Не можеш да ми държиш сметка ти на мене какво съм правил. Каквото и да съм правил, за България е било. За България работихме. За държавата. Хора като нас винаги ще ѝ трябваме на българската държава, и преди, и сега пак ѝ трябваме, ти какво си въобразяваш. Боклук такъв.

Verbis verbis

Ч.Р.Д., г-н Иванов

И повод отново да прочета „Ода за простотията„ ?

ЕСОФ

Отказвам се да се шегувам хашлашки и съвсем сериозно ще цитирам Ларуса: Toupet = Familier. Audace, effronterie : Avoir du toupet. Можем основателно да предположим, че Пашич, като чист българин, пак е объркал френския и сръбския. Ама парадоксалното "д..." в горните препрепре...разказвани (та чак като на развален телефон) изречения, уж че някой ги бил изрекъл, пък мислил, че е от френски, вече не ни забавлява. Чисто практически, задавам си въпроса: Какво ли би сторил външният министър на Сърбия, подчинен на Пашич, с "д..."-то си, за да има успех сръбската политика, вместо да покаже на контрагентите  на Сърбия едно истинско, макар и фамилиарно неустоимо Тупе, та да не го помисли никой за прост сръбски loser?

showstopper

М да, простотията - вечната тема на България. Ако трябва да перифразираме една друга простотия от времето на соца - "Простотията е за българина това което са въздухът и водата за всяко друго живо същество". Ще кажете: "Ами по другите страни няма ли простотия?" На този въпрос отдавна е отговорено (Балан, доколкото си спомням, поправете ме ако греша): "Навсякъде има простовати хорица, но само в България можеш да срещнеш професор, който е абсолютен простак ". Мисълта е отпреди 9 Септември, Бай Ганю също. А след тази дата истински "се започна" както се казваше в онзи виц. За простаците баба ми казваше "че са като хванати от гората". А другарите буквално излязоха от шумата и издигнаха простотията на небивало равнище в страна, която и без тях си беше световен лидер. Какво друго да очакваш от двуноги с имена като Мако, Пеко, Цола, Замфиркъов и т.н. Казват ще очистили рехавият български елит и така отприщили бента на клокочещата простотия. Не е точно така - те прочистиха не просто елита а всичко от поп, доктор и военен нагоре. Резултатът - тотален триумф на кочината. Имах професор, който чукаше студентките си, на другия ден ги късаше, слагаше им по една петолевка в книжката, а книжката хвърляше през прозореца - да си я гони. Друг идваше пийнал на лекции - веднъж прочете една и съща лекция три пъти под ред без да се усети. Беше взел фамилията на жена си, чийто баща беше някакъв академик - Голубарев и беше станал Цветан Цветков - Голубарев. Обичаше да му викат ГолОбарев - навявало му еротични послания. И тия двамата бяха от елитни катедри - Политикономия и МИО. 

 

*******

 

Малко преди да почине Тодор Колев (ака Пешко, колега на ДИ по информационна линия) изтърси, че простотията ще погуби България - малко странна прогноза от този, който превърна чалгата в институция. А какво е чалгата ако не простотия облечена в музикална форма, като формата е маане според един наш професор по музика. 

 

 

stefko047 2

.....ей това дето е казал сръбският премиер ме разби евалла брато......

Шилов

От уважение към многобройните си читатели и форумци, редакцията би могла да хвърли светлина по трайното отсъствие на Джимо от страниците на вестика. Благодаря.

sega_reader

Бате Джимо, дано да си добре.

Липсваш ни.

-----------------------------

Днес е 02-04-2020 г.

Редакцията, дайте малко успокоение за читателите.

Неизвестното крие страхове.

indiec

Необходимо ли е да се очернят (не казват оплюят) всички, когато и без това ни е причерняло?

СтефанОтВторо
снимка на СтефанОтВторо

Ех че хубава писаница. Чета и се обогатявам със знания. Ашколсун, както викат в Брюксел.

Що се отнася до темата за кога ще се оправим. Аз пък бих казал, че докато хонорувани писатели на щат в кдс го играят морални стожери, нещата ще са зле. Докато едно време Боцко е бил огнеборец, футболист, каратист, аспирант и ..., един моя другар батко Джими е писал биографични очерци и ги е публикувал в многотиражката на 2-ро и 6-то. Той бе такъв талантлив писател, че обиколи света с таланата си и с малко помощ кдс-ейските меценати.

Много интересна биографична справка. Само дето само според Стоян Чилингиров Пашич е от Тетевенско. Ама след като Марк Закърбърг се оказа българин, какво странно има.

 

 

От сръбския хуморист Бранислав Нушич научих: Никола Пашич (политик от български произход) станал премиер на Кралство Сърбия. Пашич казал на своя външен министър и посланиците:
 

От сръбския хуморист Бранислав Нушич научих: Никола Пашич (политик от български произход) станал премиер на Кралство Сърбия. Пашич казал на своя външен министър и посланиците:

Това сигурно е станало в мензата на Брюкселския колеж, на чашка кафе с Мишел Константен (Мишето). Така става, когато човек се е движил в хайлайфа.

 


Хеле, сетих се, че имаше един френски филм, който се казваше Les Grandes Gueules. В него играеше моят съученик от колежа Мишо Константинов, който във Франция стана филмовият актьор Мишел Константен.

Из: Свещи за живите, Димитри Иванов, 21.X.2009

 

Хайде другаре, горещи боеви поздрави!

 

DSagent

Жал ми е за теб, Джимо. Ти си един дементен почти стогодишен агент на ДС, продавал приятелите си за жълти стотинки (пардон, рубли). Други хора ще те съдят за това което си натворил като предател на хората на които си ял хляба, но това явно не те притеснява. И когато след някой месец потеглиш към ада, защото там отиват предателите на приятелите си, сложи си за всеки случай една библия в ковчега, ей тъй на - може пък да помогне.

Getsbi

A на мен ми е жал за теб. Тази злоба , и тя е наказия .

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш