Ако искате да видите в какво състояние се намира една политическа партия, наблюдавайте как тя посреща своите изборни резултати. Няма значение дали те са лоши или добри - просто вижте как националното ръководство и структурите реагират след вота. И при лоши резултати партията може да излезе от изборите в добра кондиция, и при добри резултати тя може да се разпадне тутакси.

Сега запазете хладнокръвие и погледнете на следизборния партиен живот в българската опозиция - и лявата, и дясната. Ако сте непреднамерен човек, който мисли с мозък, а не с партийна книжка, сигурно ще видите същото - БСП е в процес на разпад, а коалицията "Демократична България" се тресе толкова силно, че постоянно от нея изпада някой голям активист.

След като даде оставка и свика конгрес, за да оттегли оставката си,

Нинова окончателно премина политическата "линия на Карман" -

т.е. границата между поносимата партийна атмосфера и безкрайния космически вакуум. За мнозина бесепари, представители на двата враждуващи лагера, конфликтът в БСП бе сведен до разпознаването и отстрелването на врага с партиен билет. В умерени количества този партиен спорт се практикува често и почти винаги е безопасен. Когато битката между партийните крила обаче достигне критична точка, когато започне да се стреля на уволнение, е възможен мащабен партиен разпад - не просто загуба на доверие, а загуба на идентичност. Тук не става дума за това кой е крив и кой прав в червения спор - разбирам прекрасно консервативната социалистка Нинова, не разбирам либералния социалист Станишев, нямам никакво доверие на Гергов, Широката коалиция и няма никакво значение дали социалистите смятат като мен, или пък са на друга позиция. Важни са фактите. А те са ясни - Нинова започна реформа в БСП. Тя се свеждаше до подновяване и подмладяване на управленския състав на партията. За целта тя прочисти ИБ и донякъде пленума от вехти социалисти, обгради се с млади, но верни кадри.

В това няма нищо лошо - мнозина лидери, дори и по-непопулярни от Нинова, са опитвали да правят така и са успявали. Станишев се раздели с Първанов и групата около него точно по този начин. Нинова обаче не успя, тя докара промяната до под кривата круша. От "реформата" на Нинова

партията излиза по-слаба и далеч по-разпокъсана

Още по-лошата новина за Нинова е, че за разлика от Първанов и Румен Петков сегашните врагове на председателя знаят прекрасно, че не съществува бъдеще извън Партията и са се вкопчили в нея. Затова битката там ще продължи, докато едното крило не бъде разкарано изцяло. Никой никого не разкара на конгреса - той завърши бързо и безкръвно заради добрата тактика на кръжока около Нинова - да изкара всеки инакомислещ продажник. Нинова успя да отложи финалното решение на партийния конфликт за след местните избори и така.... прецака БСП на местните избори. В това състояние БСП и да иска не може да се представи успешно наесен. 

В същата тежка ситуация е и градската, автентичната, жълтопаветната десница. Резултатите от изборите не бяха окончателно обявени от ЦИК, когато "Демократична България" започна да се тресе от скандали. Радан казал, че като отиде в Брюксел, ще си контактува с Пеевски по национално значимите въпроси. Как може такова нещо?!!!, зареваха чистите като сълза на комсомолка хора от "Да, България". 

Ден след изборите ексминистър Велизар Шаламанов, член на НС на "Да, България" и член на Управленската алтернатива на "Демократична България" с ресор "Отбрана" (нещо като министър на отбраната в сянка), благодари на Красимир Каракачанов и правителството на Борисов, че е избран да бъде наш представител в Агенцията по комуникации, информация и киберотбрана на НАТО.

Леле като зареваха онези хора от ДСБ....

После - следизборно "Да, България" бе напусната от известен активист - доцента по право Христо Христев. Той обясни оттеглянето си дипломатично - коалицията е пълна с либерали, социаллиберали и прогресисти, но иначе казва, че е десница, ЕНП. Т.е. "не се осъществи ясно идейно и ценностно определение, без което не може да съществува пълноценна и устойчива политическа общност". Факт.

После си тръгна Любо Авджийски, член на ръководството на "Да, България", създател на политическия проект. Той написа едно по-директно писмо до Христо Иванов, с което обясни, че му е писнало от "еднополови бракове и "полови (р)еволюции" и прекрати членството си в партията. Заради това ли само? Не - "заради нарушения баланс между либерално и консервативно".  

За да потвърди тези размисли, няколко дни по-късно и Радан Кънев обясни, че подкрепя гей парада, но не и еднополовите бракове. Това предизвика поредния грохот в "Да, България", формация, която не е просто някакъв идеологически тюрлю гювеч, за какъвто я обвиняват, а прототип на идеалното либерално общество, в което всеки си сменя пола с декларация в общината, когато си поиска. Или както казва Дайнов: "Как изобщо може някой да си приписва правото да ме спре, ако искам, да речем, да избера друга джендър-идентичност за себе си".

Всичко това очерта една ясна, видима и дълбоко разделителна линия, която съществува в градското дясно. И тази линия не е по-малка от линията на Карман. Тази линия в дясното се задълбочава, тъй като и то, както и цялото ни общество не могат

да намерят паритета на разума в този спор

Той, светът, не може да го намери, камо ли нашата десница. В момента "Да, България" остава като островче на българския либерализъм, а ДСБ се опитва да избяга от това злокобно място, което носи само нисък рейтинг и сива опозиционност. Новият либерализъм не отваря врати, не печели избори, респективно - не е пътят за промяната. Той само изчиства и капсулира групата. 

Накратко - имаме левица и десница, които се раздират от спорове за либералното и консервативното и като че ли са обречени на тежка опозиционност. В същото време ГЕРБ и Борисов успешно не допускат разправиите по тези теми в своя лагер и това е една от причините управляващите да изглеждат доста по-стабилни - важна, макар и второстепенна, причина.

Разбира се, нито БСП, нито градската десница

някога са били единен субект

И на двете места винаги са съществували лични и идейни различия. Винаги е имало червени кланове вляво и те винаги са били "на нож". Ако вдясно бяха единни, щяха да бъдат заедно и нямаше преди всеки избори да правят нова, шарена коалиция.

Но сегашните спорове - около мигрантите, Истанбулската конвенция, гей паради, визитата на папата - са нови и те катализираха разделението. Споровете по тези теми са съзнателно търсени - за разграничение от "другите", за деклариране на принадлежност към "нашите" и имат всички белези на провокация. Ако вдясно винаги са знаели, че ГЕРБ активно работи в техните редици (поне като периодично вади играчи оттам), то сега и в БСП започнаха

да търсят дългата ръка на Борисов

За съжаление, въпреки че причините за раздорите са кристално ясни, решение трудно може да се намери. Либералното начало - и вляво, и вдясно, е войнствено, месианско, по марксистки безалтернативно, доктринерско. То не търпи компромиси. Консервативното крило - и вляво, и вдясно, пък е твърде сговорчиво с външните врагове, твърде колебливо към собствените си ценности. Единствената мисъл, която го събира и крепи, е тази, че либералните идеи не носят гласове и позиции. 

Не че е нужно, но да напомня - сблъсъците в опозицията текат с пълна сила в изборна година. Видяхме какво стана на евроизборите, нямаме никакви основания до подозираме, че на фона на тези партийни войни може да се случи нещо по-различно на местните избори. Няма да се случи.