Питат се напоследък чуждестранни анализатори, журналисти и обикновени хора какво стана с Виктор Орбан. Как така от дисидент и антикомунист се превърна в антилиберал в центъра на Европейския съюз? Безспорно е важно да се разбере еволюцията му, но по-важно е да нямаме никакви съмнения в какво точно се е превърнал. Както и да го наречем - антилиберал, мек диктатор или дори комунист - това, което той прави по своята същност, е точно това, срещу което уж се е борил. Догодина предстоят най-важните европейски избори в историята на ЕС. Избори, на които Виктор Орбан иска да покаже, че той, т.е. антилиберализмът е бъдещето на Европа. Това означава, че

вече е време за паника

Предишните избори за Европейския парламент през 2014 г. бяха за повече или по-малко Европа - един вече остарял дебат за това дали страните членки да обединят още малко суверенитет под крилото на Брюксел в името на един по-здрав и консолидиран Съюз, или да запазят връзката помежду си хлабава и гъвкава с всички рискове, които произтичат от това. През 2018 г. залогът е

каква да е Европа – либерална или авторитарна

Евроизборите догодина ще бъдат най-голямото изпитание за Европейския съюз от създаването му до сега. Те ще определят дали континентът отново ще потъне в идеологическо разделение между либерали и антилиберали. Залозите са вече доста високи. Лидерът на антилибералното движение в ЕС Виктор Орбан посвети значителна част от ежегодната си лятна реч в румънския град Бъйле Тушнад именно на изборите за Европейския парламент догодина и на визията си каква Европа очаква след тях. Предстоящите през май 2019 г. избори са от най-голяма важност, защото "в тези избори трябва да демонстрираме, че има алтернатива на либералната демокрация: нарича се християнска демокрация", каза той и обясни, за да не стават грешки, че ни най-малко не се е отказал от изграждането на авторитарен режим – намерение, което обяви през лятото на 2014 г. "Либералната демокрация е либерална, докато християнската демокрация по дефиниция е нелиберална, антилиберална, ако щете", уточни той. Унгарският премиер беше още по-конкретен, като посочи фронтовите линии между двете идеологии. Либералната демокрация е в подкрепа на мултикултурализма, докато християнската дава приоритет на християнската култура; либералната демокрация е промиграционна, докато християнската е антимиграционна; либералната подкрепя различни семейни модели, докато християнската почива на основите на модела на християнското семейство. Затова той призова своите избиратели да направят необходимото, за да блокират трансформирането на Европа в постхристиянска и постнационална.

Разделението, което Орбан предлага, е манипулативно,

тъй като не всички привърженици на либералната демокрация са промигрантски настроени, нито пък са против християнската култура. Напротив. Християнската култура е заложена в самата концепция на ЕС, в чийто Договор се казва, че „ЕС черпи вдъхновение от културното, религиозно и хуманистко наследство на Европа, от което е развил универсалните ценности на ненарушими и неотчуждими права на човешката личност, свобода, демокрация, равенство и върховенство на закона”. Всякакви опити да се внесе идеология, която е против тези ценности, е всъщност опит за разруха на самия ЕС, което би имало катастрофални последици за континента, особено след като в Белия дом вече нямаме силен съюзник, който е готов да влезе дори в битка в защита на Европа.

Против либералната същност на ЕС се обяви и видният антилиберал Стив Банън, който помогна с антидемократични средства на Доналд Тръмп да спечели изборите за президент на САЩ. Банън обяви намерението си да създаде организация, базирана в Брюксел, чиято основна задача е да работи с антилибералите из цяла Европа за разбиването на ЕС. Като външно тяло за европейската политика, шансовете на Банън да успее не са много големи, тъй като крайнодесните партии в Европа се различават по своя характер и цели. Въпреки това обаче пристигането му на европейска земя е сигнал за наистина тектоничния сблъсък между либералната система и антилибералната,

което си е чист цивилизационен сблъсък

Че сблъсъкът е цивилизационен, говори и самият Орбан в тазгодишната си реч в Румъния, като казва, че европейската цивилизация е в упадък и е време за промяна.

С всичките й недостатъци либералната демокрация гарантира равноправие, докато досега няма случай антилиберали да са създали по-успешни общества от либералните. Точно обратното. Антилиберализмът, точно както и комунизма, води до разруха. Уронването на върховенството на закона, орязването на правата на малцинствата, затварянето на устите на медиите, създаването на олигархичен кръг около властимащия, създаване на масови психози и изграждане на аура на единствен спасител са добре познати инструменти от времената на комунистическите диктатури. Планът на Орбан със сигурност ще се провали, но преди това ще нанесе сериозни щети на Европа, защото в името на жаждата за власт лъжедемократи, които се вричат в християнството като източник на всичко европейско, отварят чадър над такива като Орбан. Виден негов защитник е шефът на групата на Европейската народна партия в ЕП Манфред Вебер (Германия), който има амбиции да стане шеф на Европейската комисия след евроизборите през 2019 г. Шансовете му обаче изтъняват с всеки изминал ден, откакто баварската му партия се сблъска челно с германската канцлерка Ангела Меркел. Регионалните избори тази есен в Бавария ще покажат доколко Вебер може да продължи да бъде фактор в ЕС, или ще си замине безславно в историята, задето досущ

като Юда продаде европейските ценности

за едно 5-годишно кресло в Барлемон. Амбицията на Вебер е подкопана и от нарастващия вътрешен бунт в ЕНП, след като все повече нейни членове смятат, че Орбан е отишъл твърде далече и трябва да си ходи. Ръководството на партията се притеснява, че ако не бъде част от тях, орбанизмът ще се превърне в политическа конкуренция, което означава ЕНП да изгуби доминацията си на европейската политическа. Не са безпочвени тези опасения, само че въпреки амбицията за създаване на голям крайнодесен блок, обединяващ орбанистите и салвинистите, както и остатъците от льопенисти и фаражисти, интересите им често са противоречиви. Така например сходствата между Матео Салвини и Виктор Орбан са само привидни. Макар и двамата да говорят открито против миграцията, контекстът е различен. Италия и Унгария са в конфликт по въпроса за разпределението на бежанците, пристигнали на италианска територия. Освен това Италия е част от еврозоната и има сериозни структурни проблеми, които изискват да запази добрия тон с Брюксел и "либералните" държави, така че евентуална бъдеща парламентарна група между салвинистите и орбанистите няма да има кой знае каква сила, както показа случаят с групата на Найджъл Фараж, която обединява неговите бризходъри и антисистемните бунтовници от италианското движение "Пет звезди". Поведението им в ЕП беше твърде разнородно и понякога човек се питаше какво ги обединява, освен парламентарната субсидия. Така че евентуален общ блок с орбанистите ще бъде също толкова разнороден, колкото и досегашните подобни групации.

Освен това на изборите догодина е много вероятно да изчезне една от най-големите парламентарни групи, която беше приютила полските антилиберали на Качински. Става дума за Европейските консерватори и реформисти, създадена след отцепването на британските тори от ЕНП преди години. С напускането на Великобритания от Европейския парламент ще си тръгнат 73-ма евродепутати, което си е една средноголяма политическа група.

А в Испания на власт дойдоха социалистите на Педро Санчес. Те също са изправени пред тежкия проблем с миграцията, след като заради идването на Лигата на Салвини на власт в Италия, миграционният средиземноморски маршрут се измести към Испания, но въпреки това идването им е сигнал за завръщане на левицата. Ако Орбан успее в плана си да превърне миграцията в най-важната тема на евроизборите през 2019 г., ще се получи интересно разделение - всички ще са срещу миграцията, но едни срещу други ще се изправят тези, които наистина имат проблем с нея - това са фронтовите южноевропейски държави - и онези, които я използват, за да се задържат на власт.

С голям залог за евроизборите е и френският президент Еманюел Макрон, който иска да сформира силна либерална група. Очакванията са, че

следващият състав на ЕП ще е по-лош от сегашния,

но не чак толкова, колкото на Орбан и на Банън им се иска. Само че това все още не означава победа срещу новите комунисти. Лозунгът на Орбан за евроизборите е: „Преди 30 години мислехме, че Европа е нашето бъдеще. Днес вярваме, че ние сме бъдещето на Европа!” Това е залогът – дали ще оставим Европа да се орбанизира, или ще се борим да остане остров на свободата и демокрацията.