Няма спор, че на четворната коалиция се падна да управлява в много тежки времена. Чудовищна инфлация, ужасна война в съседство (само Черно море ни дели с Украйна), газов рекет от страна на Москва, кошмарно наследство от ерата "Борисов" плюс вреслива и нагла опозиция. Справя ли се властта с предизвикателствата? Отговорът трудно може да е положителен.
За едни реверанс с данъците...
Идеите, които отделните партии от управляващата коалиция лансират за справяне с растящите цени и "вносната" инфлация, са стряскащи - проектомерките са хаотични, противоречащи си, наивни, популистки. Накратко, липсва ясна визия.
Най-гласовити (както винаги) са от БСП. Корнелия Нинова, лявата ръка на премиера, иска намаляване на ДДС на хляб, зеленчуци, плодове, ток, вода и парно. Гласи нов данък - облагане на свръхпечалбите в енергетиката, обещава компенсации на всеки, който си поиска.
"Продължаваме промяната" също виждат свалянето на ДДС като мярка за намаляване на цените на основни стоки и услуги и "надцакват" БСП с 0% ставка за хляба.
Популизмът никога не е решение, но със сигурност е заразен. Още в първата година на ковид пандемията табуто за преференциални ДДС ставки падна - с въвеждането на 9% за ресторантьори, фитнеси и книги. Оттогава какъвто и ценови проблем да изникне, тръгват призиви за по-ниско облагане, уж за благото на крайния потребител. Финансовият министър Асен Василев геройски се съпротивлява, но все по-трудно удържа фронта.
Повечето икономисти се съмняват, че ако се свали ДДС, стоките ще поевтинеят за крайния потребител. Спад може да се очаква единствено при регулирани цени - ток, вода и парно. "Това, че ще намалите ДДС за определена стока или услуга, не означава, че производителят или търговецът ще сподели със своя клиент облагата. Той може да реши да я задържи за себе си", коментира Григор Сарийски от Икономическия институт на БАН. Той дава пример с ресторантьорите, където ДДС падна, а цените в заведенията се вдигнаха. В серия тв репортажи хлебари чистосърдечно признават, че дори ДДС да стане 0%, стоката им няма да поевтинее. Казват, че имат да "избиват" драстично нараснали разходи за ток и други консумативи (нищо че получават компенсациите за по-скъпата енергия). И понеже дяволът е в детайлите, изниква въпросът за всички видове хляб ли да се намали ДДС?
Междувременно и автобусните превозвачи признаха, че исканото от тях 50% намаление на акциза на горивата няма да доведе до спад на цените, само ще помогне на транспортните компании да оцелеят.
Икономисти припомнят, че данъчните експерименти носят рискове - могат да насърчат криенето на данъци и да застрашат бюджетните приходи. "Промяна на косвените данъци, каквито са ДДС и акцизите, ще даде минимален ефект за потребителите, докато фискалната цена ще е много висока", коментира Лъчезар Богданов. От МФ още не са посочили разчети, но депутати вече признаха, че по-ниските ставки за хляб, плодове и зеленчуци ще костват поне 200 млн. лв. по-малко приходи в хазната.
...За други - тесла
Засега не е много ясно какво имат предвид политиците, като говорят за въвеждане на данък "свръхпечалба". В българското законодателство дефиниция за свръхпечалба няма. Някои казват, че за "нормална" печалба се приема финансовият резултат, който покрива производствените разходи, плюс 10% отгоре. Не се знае обаче какво влагат Нинова и БСП в понятието "свръхпечалба". Но пък обещават с приходите от новия "данък": а) да компенсират жертвите на скъпата енергия; б) да запушат бюджетните пробойни от намаляването на ДДС ставки.
Депутатът от ПП Настимир Ананиев също си хареса "данък свръхпечалба", но за зърнобизнеса. Понеже производители и търговци също печелели наднормено от хвърчащите на борсите у нас и по света цени на пшеница, слънчоглед, царевица. "Ако обложим зърнарите допълнително, ще може да свалим ДДС за хляба на 0%", разсъждава Ананиев.
Очаквано зърнопроизводителите обявиха идеята за неадекватна. "Това би било страхотен удар - за бъдещата реколта, започваш да влагаш парични ресурси още предната година. Ако си акумулирал печалба, защото си купил торовете на по-ниски цени по-рано, тази печалба трябва да я налееш в следващата година, когато вече цените на торовете са се вдигнали над 6 пъти. Нямаме свръхпечалба, защото плащаме все повече за горива, препарати и торове", обясняват те. Нищо чудно търговците на горива и торове, чиито цени също хвърчат, да се следващите в списъка за данък "свръхпечалба".
"Има нещо шизофренно в приказките на коалицията", казва икономистът Спас Панчев. "Говорят за свръхпечалби, за енергийни кризи, за субсидии, за сваляне на ставки и за въвеждане нови данъци. В същото време продължават плащанията по ковид схемата 60/40. Оплитат се в безкрайни интервенции от страна на държавата без общ план и ясна идея", коментира той.
Тези дни правителството даде мандат на социалния министър да вземе пореден заем от 1 млрд. лв. от еврофонда SURE за удължаване, вероятно до края на годината, на схемата за запазване на заетостта 60/40 - въпреки че вече не сме в извънредна ковид ситуация. "Всяка мярка или пакет от мерки трябва да се предприеме с определена цел. Или се борим с инфлацията в търсене на инструменти цените да паднат (или поне да не растат повече), или облекчаваме последиците от нея за бизнеса и домакинствата", посочва Лъчезар Богданов от ИПИ.
Енергийното цунами
Положението в енергетиката е като в минно поле - опасности дебнат отвсякъде. Какво правят "сапьорите", особено след като "Газпром" затвори кранчето?
Правителството успокоява, че скоро интерконекторът с Гърция ще ни доставя евтин азерски (и не само) газ. След поредна инспекция на място премиерът Кирил Петков заяви - строителството на връзката край Комотини ще приключи в края на юни, а през септември вече ще тече синьо гориво. Но само с азерския газ няма да минем. Твърди се, че след като "Газпром" затвори крана, получаваме газ от 4 източника, но кои са те, е най-голямата тайна на света. Опозицията веднага заподозря, че тази секретност е заради участието на посредници и плащането на комисиони.
Поскъпването на руския газ започна далеч преди Русия да нападне Украйна и да обяви България за вражеска държава. И тъй като "ескалацията" на цените очевидно ще продължи, важно е как ще реагира кабинетът на настояванията на бизнеса за нови по-големи компенсации. Част от работодателите заеха "прокремълски" позиции и поискаха кабинетът да сложи наколенки и да се моли на "Газпром" да отвори пак кранчето и да плаща в рубли, в рупии или каквото каже Москва. Тъжно е, че някои едри предприемачи още не са научили горчивия урок - Москва не вярва на сълзи и колкото повече се унижава България, толкова повече ще я мачкат.
В Министерството на финансите вече работят по актуализацията на бюджета, където трябва да залегнат и новите "газови" компенсации. Може да очакваме пореден сблъсък между двамата ключови вицепремиери - "раздаващата" Корнелия Нинова и "стиснатия" Асен Василев. Много е важно да се намери "мярка" за компенсирането - не да се раздават пари на калпак, а да се разграничат онези фирми, за които поскъпването на природния газ е фатално, от онези, които работят на пълна пара, изнасят стоките си зад граница, нямат проблеми с конкурентоспособността и нямат нужда от бюджетни "подаяния".
Голям проблем вече доста месеци са и високите цени на тока на свободния пазар. Бизнесът се изнерви от бавното задействане на механизма за компенсации. Плащанията все закъсняват, а помощта все изглежда недостатъчна. Навръх Велики четвъртък енергийният министър Александър Николов заяви, че удължаването на компенсаторния механизъм към фирмите заради скъпия ток и през лятото крие рискове: "Огромният ресурс, който беше разпределен по време на отоплителния сезон, за да няма тежък социален шок и да бъдат укротени инфлационните процеси, доведе до сериозно декапитализиране на системата. Затова всичко, засягащо компенсаторните механизми - било то директни плащания или данъчни облекчения, е свързано със съответните решения в Министерството на финансите", обясни той. Думите му издават, че правителството няма яснота за мерките.
Накъде пътувате
Преди Великден към общия хор за компенсации се присъединиха и превозвачите, които са в паника заради поскъпването на автомобилните горива. Транспортните компании наистина са в "менгеме" - от една страна, разходите им главоломно растат, от друга, не могат да вдигат до безкрай цените, защото ще изгубят клиентите си. И тук, както и по всички останали ценови въпроси правителството излъчва разнопосочни сигнали. Отляво Нинова е готова да намалява акцизи и ДДС, отдясно Асен Василев обяснява, че не може при всеки проблем да се свалят ставки и че в хазната все пак трябва да влизат постъпления. На фона на реалните проблеми и на този властови разнобой не е чудно, че зачестяват заканите за протести.
Превозвачите подчертават, че нямат политически искания, но че положението е непоносимо. След спирането на руския газ една от ръководителките на браншова организация заяви, че „икономическата война, която води правителството, не е наша война“. Интересно е, че все още има хора, които смятат, че при тази глобална и свързана икономика могат да останат остров при международно цунами.
Усещането, че властта не знае какво прави, се подсилва и от други сюжети - като "зърнения". Преди два месеца финансовият министър Асен Василев обеща да напълни "до козирката" държавния резерв с жито и със слънчоглед, защото не се знае какви поразии може да докара войната. Резултатът към този момент е нулев. Първо стана скандал с избраната от Министерството на земеделието фирма, която да направи изкупуването - дребно дружество пред ликвидация с нулев опит в зърнотърговията. После бе избрана друга държавна фирма, също без опит. През цялото време министърът социалист Иван Иванов се оправдава, че МФ още не е отпуснало обещаните 1.2 млрд. лева за житната операция. А цените продължават да растат
Колко, на кого, как?
"Всеки разход трябва да бъде добре премерен. Не бива да се раздават помощи на калпак - еднаква помощ за всеки", казва Григор Сарийски и дава за пример Румъния, където са въвели диференцирано енергийно подпомагане - домакинствата, които потребяват малко ток, получават по-големи помощи, а тези с консумация над определени мегаватчаса отиват на свободния пазар.
"Мерките срещу високите цени трябва да са насочени към най-уязвимите слоеве от обществото", коментира бившият служебен вицепремиер Атанас Пеканов. Според него остава нерешен "брадатият" проблем със старомодната система за социално подпомагане. Още се търсят определения за "енергийна" и за "водна" бедност - тоест кога сметките са непосилни.
Лъчезар Богданов подчертава, че социалното подпомагане е висш пилотаж - мерките трябва да са така добре прицелени, че да бранят покупателната способност на домакинствата, без да наливат още масло в огъня на инфлацията. Според него фокусът трябва да са пенсионерите, хората на социални помощи, нискодоходните работещи, докато останалите работещи могат да бъдат подпомогнати с намаляване на осигуровките, а фирмите – с нулев данък при реинвестиране на печалбите.
"Вместо да се търсят допълнителни приходи, по-добре е да бъдат ограничени разходите на държавата. Поредна година бюджетът е със сериозен дефицит", казва Спас Панчев. Според него с актуализацията на бюджета в средата на годината правителството трябва да ореже планираните 8 млрд. лв. инвестиции - и без друго е ясно, че те едва ли ще бъдат направени в оставащите месеци.
"Инфлацията вече е в такава фаза, че само икономическа рецесия може да я спре", твърди инвестиционният консултант Цветослав Цачев. За последно двуцифрена инфлация имахме в периода 2007-2008 г. И тогава котировките на петрола и на зърното на международните борси бяха полудели. После глобалната финансова криза спука всички ценови балони.
Днес ситуацията допълнително се усложнява от войната в Украйна, чийто развой и финал са непредвидими. В такава "перфектна буря" държавата има нужда от силно и уверено ръководство. За съжаление четворната коалиция се раздира от противоречия, което заедно с липсата на опит произвежда слабост и неувереност. Време е управляващите да си спомнят притчата за Кубрат, който дал на синовете си урок за силата на единството, като им показал колко лесно се чупят пръчките, ако не са в един сноп. И да не се поддават на паника и демагогия, а да мислят и действат държавнически.
